Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр. Берковица, 23.02.2011г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                                  

Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров АН дело № 61 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУ на МВР-Берковица и е с правно основание чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 107 от 22.01.2010г. Началникът на РУ на МВР-Берковица е наложил административно наказание глоба в размер 210 лв. на основание чл.270, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи на Н.О.П. ***, затова че на 25.12.2009г. около 00 часа и 21 мин. в гр.Берковица на ул.... й е отправено писмено полицейско разпореждане по надлежния ред от пол. Тодор Герасимов от 21.12.2009г. стриктно да спазва Заповед на Кмета на Община Берковица № РД 15-670 от 28.10.2009г. за работното време на смесен магазин за хранителни и нехранителни стоки „Ирен – 2009” ООД, гр.Берковица, ул.... с работно време до 23.00 часа, същата не изпълнява писменото разпореждане и продължава с търговската си дейност, с което виновно е нарушила чл.55, ал.4 от ЗМВР.

Недоволна от наложеното наказание е жалбоподателката Н.О.П., която обжалва Наказателното постановление в срок. В жалбата навежда доводи, че не е извършила отразеното в акта и наказателното постановление административно нарушение, тъй като не й е отправяно полицейското разпореждане, което да изпълнява, както и че Заповед на Кмета на Община Берковица № РД 15-670 от 28.10.2009г. е издадена за работодателя й, а не на нея. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна - РУ на МВР-Берковица, в съпроводителното писмо предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, като не изпраща свой представител в съдебното заседание.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и посочените от жалбоподателката основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че със Заповед № РД 15-670 от 28.10.2009г. Кмета на Община Берковица е наредил да се ограничи работното време до 23,00 часа на смесен магазин за търговия с храни и нехранителни стоки, намиращ се в гр.Берковица на ул...., стопанисван от „Ирен 2009” ООД, гр.Берковица с управител И. Г. И.. Заповедта била връчена на 23.11.2009г. от служител при ОбА-Берковица на К. И. С. – съдружник в „Ирен 2009” ООД при отказ, който бил оформен с подписите на двама свидетели. С разпореждане на полицейски орган, издадено на 21.12.2009г. от полицай Тодор Герасимов, на основание чл.55 от ЗМВР, на К. И. С. било разпоредено стриктно да спазва Заповед на Кмета на Община Берковица № РД 15-670 от 28.10.2009г. и да не нарушава нощната тишина в и около смесен магазин за хранителни и нехранителни стоки „Ирен – 2009” ООД, гр.Берковица.

На 25.12.2009г. около 00,21 часа в гр.Берковица на ул.”Огоста”, бл.Ком 2 служителите на РУ на МВР-гр.Берковица Я.Ц. и С.М. извършили проверка в денонощен магазин, собственост на „Ирен – 2009” ООД, гр.Берковица относно спазването на Заповед на Кмета на Община Берковица № РД 15-670 от 28.10.2009г. Служителите установили, че магазинът работи и продавач в същия била Н.О.. Тъй като К. С. отсъствала от магазина полицай Я.Ц. на място в присъствието на свидетеля С.М. съставил акт за установяване на административно нарушение на Н.О. за нарушение на чл.55, ал.4 от ЗМВР. При съставянето на акта продавачката казала на полицаите, че не била запозната със заповедта на кмета и с разпореждането на колегата им Тодор Герасимов. Въз основа на съставения акт Началника на РУ на МВР-Берковица издал обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели Я.Ц. и С.М., както и от приетите по делото и изброени по-горе писмени доказателствени средства. Съдът кредитира в цялост показанията на посочените свидетели като обективни и безпристрастни, тъй като те са пълни, логични, последователни и непротиворечиви помежду си и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

При така установените факти, от правна страна съдът намира за обосновани следните правни изводи:

В производството по ЗАНН съставеният акт няма презумтивна доказателствена сила, т.е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест лежи единствено и само върху наказващата администрация. Разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание.  Предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца са следните: първо - нарушителят да е извършил деянието, т. е. да е установен фактът на нарушението, второ - идентифициране на дееца и трето: деянието да е извършено виновно, т.е. да е установена вината. При наличието на тези кумулативни предпоставки се съставя наказателно постановление.

Доказателства по настоящото дело, че наказаната Н.О.П. е извършила нарушение на разпоредбата на чл.55, ал.4 от ЗМВР не се събраха.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно. Според ал.4 на същата разпоредба разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Именно неизпълнението на издадено разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, визирано в чл.55, ал.1 от ЗМВР, обуславя ангажиране на административно-наказателната отговорност на виновното лице по чл.270, ал.1 от ЗМВР.

В процесния случай обаче не се установи полицейските органи да са издавали на жалбоподателката разпореждане по чл.55 от ЗМВР, което същата да е задължена да изпълни. Установи се, че такова разпореждане е издадено на друго лице - К. И. С. – съдружник в „Ирен 2009” ООД, чиято собственост е бил магазина, в който е работила жалбоподателката като продавач, но това обстоятелство не би могло да създаде задължение на последната да спазва издаденото до друго лице полицейско разпореждане.

Изложеното налага извода, че в настоящото производство не се установи по безспорен и категоричен начин една от предпоставките, обуславящи реализирането на административно-наказателната отговорност на дееца – извършването на деянието, т. е. установяване факта на нарушението, така, както повелява нормата на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, предвид на което съдът намира, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Н.О.П.. Недоказването на обвинението, че посоченото в акта за нарушение и наказателното постановление лице е извършило административно нарушение прави издаденото наказателното постановление незаконосъобразно.

          Изложеното мотивира съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно поради което на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

         

Р       Е       Ш      И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 107 от 22.01.2010г. на Началника на РУ на МВР-Берковица, с което на Н.О.П. *** е наложено административно наказание глоба в размер 210 лв. на основание чл.270, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи за нарушение на чл.55, ал.4 от същия закон, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: