Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Берковица, 25.02.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, ­­І състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                                               

Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров АН дело № 24 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУП-Берковица и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 603/08.06.2010г. Началникът на РУП-Берковица е наложил административни наказания глоба 200 лв. и лишаване от правоуправление за срок шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП и глоба 20 лв. съгласно чл.185 от ЗДП, и е отнел 4 к.т. на основание чл.4, ал.1 от Наредба № Із-1959 от 27.12.2007г. на МВР  на С.Г.М. *** за нарушения съответно на чл.103 и чл.133, ал.1 от същия закон.

Недоволен от наложените наказания е жалбоподателят С.Г.М., който обжалва постановлението в срок. В жалбата оспорва фактическите констатации, отразени в акта и постановлението, като навежда доводи, че не е извършил визираните в тях нарушения. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, които са  предпоставка за отмяна на същото – акта е съставен от служител, който не е бил надлежно упълномощен да съставя актове за нарушения на ЗДП, Началника на РУ „Полиция” Берковица не е бил упълномощен по надлежния ред да издава наказателни постановления и наказателното постановление е било антидатирано. Моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна РУП-гр.Берковица в съпроводителното писмо предлага Наказателното постановление да бъде потвърдено, като не изпраща представител в съдебното заседание.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Безспорно се установи, че на 29.05.2010г. сутринта дежурен автопатрул при РПУ-Берковица в състав полицаите С.Л.М. и Б.С.Б. *** и ул. „Гурко” в гр.Берковица. Около 6,00 часа покрай патрула по ул. „Александровска” с посока на движение към ул.”Марин Дринов” преминал лек автомобил „Мазда 323” с ДК № М 7018 АР, управляван от жалбоподателя С.Г.М., негова собственост. Тъй като при преминаването покрай патрула автомобилът се движил бавно, полицаите забелязали, че в автомобила има повече от 4 лица. Полицаите решили да проверят автомобила и подали звуков и светлинен сигнал с патрулния автомобил за спиране, но водача не се подчинил и направил опит да избяга като подал газ, рязко завил по ул. „Марин Дринов” и продължил с висока скорост да се отдалечава от автомобила на полицаите. Последните потеглили веднага след автомобила на жалбоподателя и го следвали с включени сирени и светлини в продължение на около 500 м. на дистанция 5-10 м. Дори му подали и допълнителен звуков сигнал за спиране, но автомобилът не спрял, ускорил скоростта си и на кръстовището на ул. „Добруджа” се ударил в циментов стълб на ограда. След удара от автомобила слезли 6 пътника и водача - от задните врати излезли 4 човека, а от предните още двама и шофьора, при вписани в талона на автомобила 4 плюс 1 лица. За реализираното ПТП полицаите уведомили колегите си от КАТ, които дошли на място и изпробвали водача за употреба на алкохол. За констатираните нарушения на ЗДП след около половин час в сградата на полицията полицай С.Л.М. съставили акт за установяване на административно нарушение на водача в негово присъствие и в присъствието на полицай Б.С.Б.. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели С.М. и Б.Б., както и от приетите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като те са пълни, обективни, последователни и безпротиворечиви и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства. Свидетелите са възприели лично и непосредствено действията на жалбоподателя и няма причина показанията им да се игнорират като доказателства по делото.

Установи се също по делото, че със Заповед рег. № І-з-993/04.06.2009 г. Министъра на вътрешните работи е определил държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно-наказателна дейност по ЗДВ. В т.1.3 от заповедта е записано, че актове и фишове по чл.186 от ЗДП за установяване на административни нарушения следва да се съставят от служителите категория „В”, „Г”, „Д” и „Е” от звената „Охранителна полиция” в ОДМВР и СДВР на обслужваната от тях територия, след проведено обучение и проверка на знанията им по ЗДП, като същите се определят ежегодно в поименна заповед на директорите на ОДМВР и СДВР. В т.4 от заповедта е посочено, че до 30 декември всяка година директорите на ОДМВР и СДВР издават заповед за определяне на лицата по т.1.3. В т.6 от заповедта Министъра е определил лицата, които могат да издават наказателни постановления за констатирани нарушения, сред които са и началниците на РУ на МВР в ОДМВР и СДВР.

В изпълнение на т.4 от посочената заповед на Министъра на вътрешните работи Директора на ОД на МВР-Монтана е издал Заповед рег. № з-1707 от 16.07.2009 г., с която е определил служителите от звената „Охранителна полиция”, категория „В”, „Г”, „Д” и „Е” от РУМВР-Берковица, имащи право да съставят актове и фишове за установяване на административни нарушения на ЗДП. Под № 13 в списъка на тези служители е записан полицай С.Л.М..

На 02.08.2010 г. Министъра на вътрешните работи е издал нова Заповед № Із-1687, с която е определил длъжностните лица от МВР, които да съставят актове за установяване на административни нарушения, за издават наказателни постановления и осъществяват контролна дейност по ЗДВ. С тази заповед Министъра е отменил своя Заповед рег. № І-з-993/04.06.2009 г. относно определяне на държавни служители от МВР, които да извършват контролна и административно-наказателна дейност по ЗДВ.

При така установените факти, от правна страна съдът намира за обосновани следните правни изводи:

В съставения акт за установяване на административно нарушение от 29.05.2010г. са отразени действителните факти и обстоятелства относно нарушения на чл.103 и чл.133 от Закона за движението по пътищата. Според чл.103 от Закона за движението по пътищата при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, а чл.133 от същия закон забранява превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство. Доказа се по делото, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна вменените му административни нарушения, като за направата на този извод съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят в процеса не обори доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, поради което настоящият състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на цитираните разпоредби, което обуславя налагане на административна санкция на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че актосъставителя – полицай С.М., не е бил надлежно упълномощен да съставя актове за нарушения на ЗДП. Както бе посочено по-горе със Заповед рег. № з-1707 от 16.07.2009 г. на Директора на ОД на МВР-Монтана полицай С.М. е включен в списъка на служителите от звената „Охранителна полиция”, категория „В”, „Г”, „Д” и „Е” от РУМВР-Берковица, имащи право да съставят актове и фишове за установяване на административни нарушения на ЗДП. Тази заповед е издадена в изпълнение и в съответствие с т.4 от Заповед рег. № І-з-993/04.06.2009 г. на Министъра на вътрешните работи – издадена е до 30 декември 2009г. и е била в сила през 2010г., когато полицай С.М. е съставил акта за нарушение на жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено въз основа на визирания по-горе акт от компетентен орган - Началника на РУП-Берковица, който съгласно т.6 от Заповед рег. № І-з-993/04.06.2009 г. на Министъра на вътрешните работи е имал правото да издава наказателни постановления за констатирани нарушения по ЗДП. Т.е., към датата на издаване на наказателното постановление – 08.06.2010г. Началника на РУ „Полиция”, гр. Берковица е бил упълномощен по надлежния ред да издава наказателни постановления, тъй като Заповед рег. № І-з-993/04.06.2009 г. на Министъра на МВР е имала действие за периода от 04.06.2009 г. до датата на издаване на Заповед № Із-1687/02.08.2010 г., с която Министъра на вътрешните работи е отменил своя Заповед рег. № І-з-993/04.06.2009 г.

При издаването на наказателното постановление обаче наказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е  предпоставка за отмяна на същото. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН датата е съществен реквизит на наказателното постановление, доколкото от нея зависят редица процесуални срокове. В обжалваното наказателно постановление като дата на издаването му е вписана 08.06.2010 г., като в същото време в него е вписано, че издаващият го орган - Началника на РУ „Полиция”, Берковица е упълномощен със Заповед МЗ № 13-1687, издадена на 02.08.2010г. Това обстоятелство сочи, че наказателното постановление не е издадено на датата, която е вписана в него - 08.06.2010г., а е издадено в един по-късен момент – след 02.08.2010г. – датата на издаването на Заповед МЗ № 13-1687 на Министъра на вътрешните работи, вписана в него. Административно-наказващия орган не ангажира по делото никакви доказателства, от които да се установи действителната дата на издаване на обжалваното наказателно постановление. Единствената дата, от която може да се съди за периода, в който е издадено наказателното постановление е 17.12.2010 г. - датата, на която жалбоподателят е получил постановлението. Следователно може да се заключи, че наказателното постановление е издадено в периода 02.08.2010г. - 17.12.2010 г.

Наказателното постановление следва да се издаде в срок до шест месеца от датата на съставяне на акта за установяване на административното нарушение, а ако не е издадено в този шестмесечен срок, образуваното административнонаказателно производство се прекратява (чл. 34, ал. 3 ЗАНН). Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН е императивна и съдът служебно следи за спазването на установения в нея срок. Неспазването на този срок представлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В настоящия случай актът за установяване на административно нарушение е съставен на 29.05.2010 г., поради което наказателното постановление е следвало да бъде издадено най-късно до 29.11.2010г. Тъй като част от посочения по-горе период 02.08.2010г. - 17.12.2010 г., в който е издадено наказателното постановление, е след изтичане на шестмесечния срок, в който е следвало да се издаде същото, то вписването на точна дата на издаване на наказателното постановление се явява съществен реквизит на същото, доколкото от нея зависи дали наказващия орган е спазил срока, визиран в чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В случая вписването на дата на издаване на постановлението не отговаряща на тази, на която действително е издадено същото, се явява процесуално нарушение, което по своя характер е съществено, т. е. на самостоятелно основание налага отмяната на обжалваното постановление като незаконосъобразно.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р        Е       Ш      И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 603/08.06.2010г. на Началника на РУП-гр.Берковица, с което е наложил административни наказания глоба 200 лв. и лишаване от правоуправление за срок шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП и глоба 20 лв. съгласно чл.185 от ЗДП, и е отнел 4 к.т. на основание чл.4, ал.1 от Наредба № Із-1959 от 27.12.2007г. на МВР на С.Г.М. с ЕГН ********** ***, за нарушения съответно на чл.103 и чл.133, ал.1 от същия закон, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: