Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 03.02.2011г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                                  

Председател: Калин Т.

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Т. АН дело № 527 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУ „Полиция” – Вършец и е с правно основание чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 19 от 04.07.2010г. Началникът на РУ „Полиция” - Вършец е наложил административно наказание глоба в размер 200 лв. на основание чл.270, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи на Г.П.Т. ***, затова че на 12.06.2010г. около 12,30 часа в гр.Вършец, ул.”Бреза” № 3 не е изпълнил полицейско предупреждение, издадено на 21.03.2010г. на основание чл.55 от ЗМВР, с което виновно е нарушил чл.270 от ЗМВР.

Недоволен от така наложеното наказание е жалбоподателят Г.П.Т., който обжалва Наказателното постановление в срок. В жалбата не оспорва констатациите в акта за нарушение и наказателното постановление, но изтъква, че е освидетелстван, като психично болен, с решение на ТЕЛК от 11.12.1999г., а последното му освидетелстване е от 14.12.2009г. и че през изтеклите години многократно е настаняван за лечение в психиатричното отделение на МБАЛ – Монтана. Твърди, че е алкохолно зависим и безработен с малка инвалидна пенсия. Поддържа, че поведението на бившата му съпруга – съвместното й живеене с друг мъж и шумния им живот на втория етаж от къщата, в която живее и той, съществено допринася за арогантните му и неприлични изблици, довели до налагане на наказанието. Счита, че наложеното му наказание е твърде тежко и моли съда да намали до минимум наложената му с наказателното постановление глоба. Редовно призован за участие в съдебните заседания, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - РУ „Полиция” - Вършец, в съпроводителното писмо предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, като не изпраща свой представител в съдебните заседания.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че с разпореждане на полицейски орган от 21.03.2010г., на основание чл.55 от ЗМВР полицай Радослав Лазарянов при РУП-Вършец разпоредил на жалбоподателя Г.П.Т. “да не се саморазправя с лицето Лиляна И. ***, да не отправя закани, заплахи и обиди към нея, както и да решава спорните въпроси с нея по законен ред”.

На 12.06.2010 г. около 12, 30 часа по сигнал на бившата съпруга на жалбоподателя Лиляна И. Стефанова полицаите А.Г. *** отишли в жилището на двамата в гр.Вършец, кв.Заножене, ул.”Бреза” № 3. Жалбоподателят живеел на първия етаж на къщата, а бившата му съпруга – на втория етаж. Съпругата на жалбоподателя била извикала някакъв мъж, за да й ремонтира банята на нейния етаж. Когато полицаите пристигнали жалбоподателят бил в двора, викал по бившата си съпруга и по мъжа, който бил при нея, и ги псувал. Същият бил видимо употребил алкохол, в ръката си държал брадвичка, хвърлял с камъни, биел по вратата и счупил прозорец на етажа на бившата си съпруга. Полицаите му поискали документ за самоличност, но жалбоподателят отказал да им даде такъв, поради което същите го завели в сградата на РУ „Полиция”, гр.Вършец, където полицай А.Т.Г. му съставил акт за установяване на административно нарушение в негово присъствие и в присъствието на свидетеля Й.Л.И.. Въз основа на акта Началника на РУП-Вършец издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на Г.П.Т. административно наказание глоба в размер 200 лв. на основание чл.270, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели А.Т.Г. и Й.Л.И., които съдът кредитира изцяло като обективни и непротиворечиви. Същата не се оспорва от страните по делото.

При така установените факти, от правна страна съдът намира за обосновани следните правни изводи:

Налице е съставомерност на извършеното деяние и нарушението е безспорно доказано.

В съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителните факти и обстоятелства относно нарушение на чл.270, ал.1 от ЗМВР. С деянието си жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, визирано в акта, изразяващо се в неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, поради което следва да понесе предвидената в същата норма административно-наказателна отговорност за това нарушение.

Наказателното постановление е издадено въз основа на визирания по-горе акт, от компетентен орган при което наказващия орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството.

При определяне на наказанието обаче, административнонаказващият орган не се е съобразил с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, с оглед обществената опасност на деянието и дееца, тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, в резултат на което е завишил размера на санкцията. Разпоредбата на чл.270, ал.1 от ЗМВР предвижда за неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, наказание глоба от 100 до 500 лева. Разнообразието в обществената опасност на нарушенията на посочената разпоредба е мотивирало законодателя да предвиди широк диапазон на размера на наказанието глоба. Това налага административнонаказващият орган при определяне на наказанието да съобрази конкретния размер на санкцията с индивидуалните особености на конкретния случай като има предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН. С наказателното постановление Началникът на РУП-Вършец е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер 200 лв., което по преценка на съда е завишено и несъобразено с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН с оглед обществената опасност на деянието, тежестта на конкретното нарушение и имотното състояние на нарушителя. По виждане на настоящия състав на съда наказателното постановление следва да бъде изменено, като определеният от административно наказващия орган размер на наказанието глоба 200 лв. следва да се намали до минимално предвиденият в закона такъв от 100 лв.

С оглед на изложеното съдът намира, че целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, ще се постигнат и при минимален размер на наказанието.

          Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19 от 04.07.2010г. на Началника на РУ „Полиция” - Вършец, с което за виновно нарушение на чл. 270, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и на същото основание на Г.П.Т. *** е наложено административно наказание глоба в размер 200 лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 100 (сто) лева.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: