Р Е Ш Е Н И Е

гр.Берковица, 09.02.2011 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Берковският районен съд, II наказателен състав, в откритото съдебно заседание на 21 януари, през две хиляди и единадесета година в състав:

  

                                               Районен  съдия: Юлита Г.

 

при участието на секретаря Т.Й., като изслуша докладваното от съдията АНД № 469 по описа за 2010 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

          

           Образувано е по жалба на С.Е.Ц. ***, против Наказтелно постановление № 547 от 03.06.2010 г., издадено от Началника на РУ „П“ – Берковица, с което на основание чл. 175, ал.1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 103 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/лева, както и Лишаване от право да управлява МППС за срок от 6 /месеца/месеца.

           В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Оспорват се констатациите в акта и наказателното постановление. Жалбоподателят твърди, че на посочената дата и час не е управлявал посоченото МПС, защото в този момент е бил на друго място и не е пътувал с автомомил. Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, защото АУАН не му е бил връчен от РПУ – Берковица.

           Жалбоподателят С.Ц., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, вместо него се явява редовно упълномощен представител.

           Представител на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не е взето становище по жалбата.

           Берковският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:         

           Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановеният 7-дневен срок, от лице имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.

           На 17.05.2010 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 547 против С.Е.Ц. *** и с ЕГН ********** за това, че на 15.05.2010 г. около 04.30 часа в гр. Берковица на кръстовището на улиците „Хр. Ботев“, „Звезда“ и „Отец Паисий“ жалбоподателят управлява лек автомобил „Ауди“ А4 с рег. № М 1952 ВА с посока на движение към ул. „Ком“, като не спира на подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоппалка по образец, като продължава движението си към ул. „Ком“. Лекият автомобил е последван с патрулния автомобил с включени светлини и звуков сигнал, след достигане на кв. Беговица в гр. Берковица, преследваният автомобил е свил по черен път. Актът е съставен на 17.05.2010 г. от подписалия се актосъставител – полицай Т.П. и е подписан от свидетелят Д.К., присъствал при усттановяване на нарушението. Актът е подписан от нарушителя с възражение, че не може той да е извършил нарушение, защото колата му е била паркирана на обществен паркинг до следващия ден. Актът е връчен на нарушителя, за което самият той се е подписал. В АУАН е посочено,че водачът виновно е нарушил чл.103 и от ЗДвП. Чл.103  гласи: „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания”. Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното Наказателно постановление № 547/10 от 03.06.2010 г. от Началника на РУ”П”– Берковица, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/.  В НП е възприета същата фактическа обстановка, както и в АУАН.

           При обжалване на НП пред БРС са допуснати до разпит свидетелите, посочени в АУАН-Цанов и К., както и свитедетелят М., посочен от жалбоподателя. Приети са писмени доказателства: НП 547/2010, АУАН 547/2010, Обяснение на жалбоподателя, 2 броя рапорти. Въз основа на писмените доказателства и така събраните гласни доказателства от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели се установява, че е налице разминаване между установеното в АУАН и свидетелските показания. Свидетелите К. и Цанов твърдят, че лично са видяли лицето управлявало автомобила, въпреки тъмния час на денонощието. От свидетелските показания на горе-посочените свидетели, става ясно, че лично са го видяли, че влиза в автомобила, въпреки огромното разстояние между обществения паркинг, където е бил паркиран автомобилът и мястото, където е бил патрулният автомобил. От рапортите на двамата свидетели, става ясно, че от трето лице, движещо се с такси, са установили, че жалбоподателят се криел от полицията, което не се потвърди от разпита на това трето лице, свидетелят М.. И тримата свидетели са дали своите показания, като са били предупредени за наказателната отговорност, която носят при неистински показания. Отнасянето на обстоятелствата от свидетелските показания, към характерните специфики на двете основни части от денонощието, водят до извода, че е трудно установяването на шофьор на МПС от лица, ситуирани във МПС, въпреки наличността на уличното осветление. Също така, огромното разстояние между разположението на патрула и обществения паркинг, е пречка за пряк визуален контакт през която и да е част от денонощието. Ето защо, съдът кредитира показанията на свидетеля М., като показанията на свидетелените Цанов и К., както и техните рапорти приема за непоследователни и противоречиви. При така установените доказателства, съдът приема, че не е налице точно установяване на извършителя на нарушението.

                   При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

           Съставеният акт за установяване на админнистративно нарушение не изяснява от обективна страна, извършването на административно нарушение. За това говори и фактът, че липсва точно и ясно установяване на извършителят на административното нарушение. Фактическите констатации в акта очертават предмета на доказване в съдебното произвоство, а несъответствие им с дейстително установената от съда фактическа обстановка определя материалната незаконосъобразност на акта.Недоказването на признаците на обективната страна на деянието, предмет на Наказателното постановление, изключва и правомощието на наказващия орган по материалното административно-наказателно правоотношение да ангажира отговорността на жалбоподателя.       

           Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба се явява основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно, поради несъответствие с материалното право.

 

           Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Берковският районен съд

Р  Е  Ш  И:

 

           ОТМЕНЯВА Наказателно постановление   №547от 03.06.2010 г., издадено от Началника на РУ”П” – Берковица, с което на С.Е.Ц. *** и ЕГН ********** на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–Монтана по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото  изготвяне.          

          

                                                             

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: