МОТИВИ ПО НОХД № 169/11 г. ПО ОПИСА НА РС – Берковица

04.05.2011год.

 

С Обвинителен акт на РП-Берковица подсъдимият Ф.Ц.Ф.- роден на *** ***,живущ ***, българин, български гражданин, неженен , с основно образование, осъждан,  ученик  и с ЕГН: ********** е обвинен  в това , за времето от 17 до 19.11.2010 година в с. Бързия,област Монтана,община Берковица на ул. „Петроханска” № 98 като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянията си и е бил в състояние да ръководи постъпките си, след предварителен сговор с подсъдимия П.Д.Ц. и разрушавайки прегради, здраво направени за защита на имот /сваляне на метална решетка на прозорец в мазета/ отнел от владението на ПК „Петрохански проход” с. Бързия,област Монтана, община Берковица с Председател Седефка Т.Б. *** броя водоструйници за чешми; тръби от детска катерушка; 18 линейни метра алуминиеви лайсни от врати; ел. проводници различни по сечение и 42 линейни метра метални тръби от хладилни камери, всичко на обща стойност 1258.00 лева без съгласието на ръководството на кооперацията и с намерение противозаконно да ги присвои  - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр. връзка с чл. 194, ал. 1  от НК във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК.

Подсъдимия Ф.Ц.Ф. е обвинен също и в това ,че за времето от 17 до 19.11.2010 година в с. Бързия,област Монтана,община Берковица на ул. „Петроханска” №98, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянията си и е бил в състояние да ръководи постъпките си в съучастие с подсъдимия П.Д.Ц. като съизвършител противозаконно повредил чужди движими вещи, собственост на ПК „Петрохански проход” с. Бързия,област Монтана, община Берковица с Председател Седефка Т.Б. а именно: счупени 8 броя обикновени смесители за вода;повредена детска катерушка;повредени компресори и медни тръби на 3 броя хладилни камери и унищожена ел. инсталация, с което причинил щета на кооперацията в размер на 1847.00 лева-престъпление по  чл.216 ал. 1 във връзка с чл.20 ал.2 и чл.63 ал.l т.4 от НК

Със същия Обвинителен акт подсъдимия П.Д.Ц. - роден на ***г*** , българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование , безработен, с ЕГН : ********** е обвинен в това,че за времето от 17 до 19.11.2010 година в с. Бързия, област Монтана, община Берковица на ул. „Петроханска” № 98 при условията на повторност, след предварителен сговор с подсъдимия Ф.Ц.Ф. и разрушавайки прегради, здраво направени за защита на имот /сваляне на метална решетка на прозорец в мазета/ отнел от владението на ПК „Петрохански проход” с. Бързия,област Монтана,община Берковица с Председател Седефка Т.Б. *** броя водоструйници за чешми; тръби от детска катерушка; 18 линейни метра алуминиеви лайсни от врати; ел. проводници различни по сечение и 42 линейни метра метални тръби от хладилни камери, всичко на обща стойност 1258.00 лева без съгласието на ръководството на кооперацията и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен­–престъпление по  чл. 195, ал.1 ,т. 3, 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 28 , ал.1, т.1 от НК

Обвинен е също и в това,че за времето от 17 до 19.11.2010 година в с. Бързия, област Монтана, община Берковица на ул. „Петроханска” №98 в съучастие с подсъдимия Ф.Ц.Ф. като съизвършител противозаконно повредил чужди движими вещи, собственост на ПК „Петрохански проход” с. Бързия, област Монтана, община Берковица с Председател Седефка Т.Б. а именно: счупени 8 броя обикновени смесители за вода; повредена детска катерушка; повредени компресори и медни тръби на 3 броя хладилни камери и унищожена ел. инсталация, с което причинил щета на кооперацията в размер на 1847.00 лева- престъпление по   чл.216 ал. 1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК

Прокурорът поддържа обвинението във вида в който е предявено и пледира наказанието и на двамата подсъдими да се определи при условията на чл.54 от НК тъй като смята,че не са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства при които и най-лекото определено наказание ще се окаже несъразмерно тежко.С оглед обстоятелството,че производството е по реда на глава 27-чл.370 и сл. От НПК ,предлага определеното наказание на основание чл.58А от НК да се намали с 1/3.Следва да се приложи и разпоредбата на чл.23 от НК и за двамата подсъдими и да се определи едно общо наказание за двете деяния.

Двамата подсъдими се признават за виновни, заявяват, че съжаляват за извършеното и че то няма да се повтаря. При условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимите признаха изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дадоха съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитника на подсъдимия П.Ц.-адв.К. ,назначена за служебен защитник в съдебното производство изрази съгласие по смисъла на чл. 371, т. 2 НПК. Пледира за определяне на минимално наказание спрямо подсъдимия Ц..

Защитника на подс. Ф.-адв.Б.И.,назначена за служебен защитник на досъдебното производство дава съгласие по смисъла на чл.371,т2 от НПК и намира,че са налице условията за приложение на чл.66,ал.1 от НК и определеното на подсъдимия наказание да се отложи за изпитателен срок от три години.

Производството се разви при условията и реда на чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, по направено искане от подсъдимите и техния защитник.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.

 Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подс.Ф.Ц.Ф. е роден на ***г*** Живее в с.Бързия.Не е осъждан  за престъпления от общ характер и  е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК .

Подс.П.Д.Ц. е роден на ***г***.Осъждан е за престъпления от общ характер с три присъди.Последната е по НОХД № 30299/2010год. на РС-Монтана,с която за деяние по чл.198,ал.1 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода,което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим , като на основание чл.69,ал.2 от НК е освободен изцяло от изтърпяване на наказанието от 1год. и 3 мес. лишаване от свобода.

Двамата подсъдими живеят в едно и също село и се познават.

ПК „Петрохански проход” с.Бързия ,обл.Монтана притежава няколко търговски и ресторантски обекта,единият от които  ресторант „Клисура „ се помещава в търговска сграда на ул.”Петроханска” №98 в с.Бързия.Заведението отдавна не работи,в него е оставен всичкия инвентар и е заключено.Горното обстоятелство било известно на подсъдимите.

За времето от 17 до 19.11.2010год. двамата подсъдими се сговорили да извършат кражба на вещи оттам и отишли на набелязаното място.След като свалили метална решетка,поставена на един от прозорците на мазето ,проникнали вътре в помещенията,откъдето взели със себе си и изнесли следните вещи : 8 броя водоструйници за чешми; тръби от детска катерушка; 18 линейни метра алуминиеви лайсни от врати; ел. проводници различни по сечение и 42 линейни метра метални тръби от хладилни камери .

Подс.Ц. помолил свид.Иван Крумов Иванов да му нареже железа,като обяснил ,че същите са от стара,необитаема къща.След извършване на тази дейност ,подс.Ф. помолил свид.Ицко Георгиев Илиев да му съдейства да закара до пункт за изкупуване на метални  отпадъци вещите предмет на кражбата,без да му обяснява откъде ги има.Така вещите са предадени в пункт в гр.Берковица.Получените суми подсъдимите изразходвали за задоволяване на свои собствени нужди.

От заключението по назначената съдебно – оценъчна експертиза, е видно, че стойността на отнетите вещи възлиза на 12 358 лева.

При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимите и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

 Съдът прие,че подс.Ф. е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъпление по смисъла на чл.195, ал. 1, т.3 и 5  вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и чл.63,ал.1,т.3 от НК.

Подс.П.Д.Ц. е осъществил състава на престъплението  по  чл. 195, ал.1 ,т. 3, 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 28 , ал.1, т.1 от НК.

При влизането си в помещенията на ресторант „Клисура” на посочените по-горе дати ,двамата подсъдими с действията си повредили част от имуществото,съхранявано вътре,а именно : счупени 8 броя обикновени смесители за вода; повредена детска катерушка; повредени компресори и медни тръби на 3 броя хладилни камери и унищожена ел. инсталация.

 От заключението по назначената съдебно – оценъчна експертиза, е видно, че стойността на повредените  вещи към момента на извършване на деянието  възлиза на 1 847 лева.

Съгласно заключението на вещите лица д-р С.Трайкова и И.Борисова по назначената комплексна съдебно-психиатрична  и психологична експертиза /л.37-41/ подс.Ф.Ф. към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен,но същите са категорични ,че е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянията си и е в състояние да ръководи постъпките си.

При така изложената фактическа обстановка съдът прие,че с това си деяние подс.Ф.Ф. е осъществил състава на престъпление по чл. чл.216 ал. 1 във връзка с чл.20 ал.2 и чл.63 ал.l т.4 от НК, а подс.П.Ц. е осъществил състава на престъпление по чл. чл.216 ал. 1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

От субективна страна е налице пряк умисъл – двамата подсъдими са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване.

        Причините за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост, желание за престъпно облагодетелстване, с цел набавяне на средства за препитание.

     За извършените от подсъдимите престъпления визирани по - горе съдът ги призна за ВИНОВНИ.

При обсъждане на въпросите по чл.301 НПК съдът констатира, че по отношение на подс.Ф. не са налице условията на чл.55 от НК,а именно изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства  и определи на същия за извършеното от него престъпление по чл. чл.195, ал. 1, т.3 и 5  вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и чл.63,ал.1,т.3 от НК наказание при условията на чл.54,ал.1 и 2 от НК в размер на  ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК /в редакция след изменението с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. / до ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА/ шест месеца/.

Съдът прецени,че не са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК и отложи изпълнението на така определеното наказание за изпитателен срок от три години.

За второто, извършено от подс.Ф. престъпление по  чл. 216, ал.1 във връзка с чл. 20 , ал.1 от НК , съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК /в редакция след изменението с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. / до ЧЕТИРИ  МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА   / четири месеца/.

Съдът прецени,че не са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК и отложи изпълнението на така определеното наказание за изпитателен срок от три години.

Съдът приложи и разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и определи общо наказание до размера на най-тежкото от тях по така наложените наказания за двете деяния поотделно и определи общо наказание в размер на 6 /шест / месеца,изпълнението на което отложи на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години,считано от влизане на присъдата в законна сила.

За извършеното от подс.Ц. престъпление по  чл. 195, ал.1 ,т. 3, 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 28 , ал.1, т.1 от НК , съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК /в редакция след изменението с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. / до ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА/ осем месеца/, което наказание следва да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

 За второто, извършено от подс.Ц. престъпление по  чл. 216, ал.1 във връзка с чл. 20 , ал.1 от НК , съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК /в редакция след изменението с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. / до ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА/ шест месеца/, което наказание следва да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

При определяне видът и размерът на наказанието на подс.Ц. за двете извършени престъпления , съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК, намалявайки го с една трета съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК. Наказанието бе определено при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК – при следните смекчаващи отговорността обстоятелства – признание на вината, изразено съжаление за извършеното и при отегчаващите такива – висока степен на обществена опасност на подсъдимия и на деянието му, която очевидно във времето е нараснала лавинообразно имайки предвид многобройните осъждания и липсата на ефект от тях вземайки предвид наложените до настоящия момент размер наказания лишаване от свобода, високата стойност на причинените щети и факта,че отнетите вещи не са възстановени. Съдът намери, че не са налице условията на чл. 55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не приложи чл. 58а, ал. 4 от НК не извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба.

    Съдът приложи и разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и определи общо наказание до размера на най-тежкото от тях по така наложените наказания за двете деяния поотделно и определи общо наказание в размер на 8 /осем / месеца,което следва да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС

    Съдът прецени,че  са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК в процесния случай-размерът на наложеното наказание е осем месеца лишаване от свобода и съдът намира,че за постигане на целите ,визирани в чл.36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия  се налага същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Към момента на деянието  подсъдимият е осъждан с две влезли  в законна сила присъди. Последната ,трета присъда е по НОХД № 30299/2010год. на РС-Монтана,с която за деяние по чл.198,ал.1 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода,което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим , като на основание чл.69,ал.2 от НК е освободен изцяло от изтърпяване на наказанието от 1год. и 3 мес. лишаване от свобода.Тази присъда към момента на извършване на деянието не е била влязла в законна сила. Ето защо и предвид гореизложеното съдът приложи разпоредбата на чл.25,ал.1 във връзка с чл.23 от НК и определи общо наказание по настоящата и постановената по-горе присъда до размера на най-тежкото от тях,а именно 8 /осем/ месеца лишаване от свобода,което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие.

        На основание чл.25,ал.2 от НК съдът приспадна изтърпяната част от участващите в групирането присъди.

При определяне вида и размера на наложеното наказание по отношение на двамата подсъдими, съдът намира, че е съобразено с целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК и степента на обществена опасност на извършеното деяние и степента на обществена опасност на подсъдимите.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:

ОСЪДИ двамата подсъдими да заплатят солидарно по сметка на ВСС сумите – 130 /сто и тридесет/ лева деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :