МОТИВИ ПО НОХД № 149/11 г. ПО ОПИСА НА РС – Берковица

05.05.2011год.

 

С Обвинителен акт на РП-Берковица подсъдимия К.М.Н.- роден на *** ***,живущ ***, българин, български гражданин, неженен , с основно образование, неосъждан,  ученик в 57-мо СУ”Св.Наум Охридски „-гр.София и с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това , на 07.09.2010 година, в с.Мездрея  като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието и можещ да ръководи постъпките си , в съучастие с Г.Ц.Г. *** с ЕГН ********** и чрез разрушаване на прегради,здраво направени за защита на имот отнел от владението на Ц.И.Ц. *** 1 бр. меден казан с капак и лула,пригоден за изваряване на ракия в домашни условия и 10литра домашно произведена ракия на обща стойност 480,00 лева  ,без съгласието на собственичката и с намерение противозаконно да ги присвои  - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3  във вр. връзка с чл. 194, ал. 1,чл.20,ал.1 във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК.

Със същия Обвинителен акт подсъдимия Г.Ц.Г. - роден на ***г***, живущ *** , българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование , безработен, с ЕГН : ********** за ВИНОВЕН в това,че на 07.09.2010 година, в с.Мездрея  в съучастие с К.М.Н. *** с ЕГН ********** и чрез разрушаване на прегради,здраво направени за защита на имот отнел от владението на Ц.И.Ц. *** 1 бр. меден казан с капак и лула,пригоден за изваряване на ракия в домашни условия и 10литра домашно произведена ракия на обща стойност 480,00 лева  ,без съгласието на собственичката и с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по  чл. 195, ал.1 ,т. 3 във вр. с чл. 194, ал.1,чл.20,ал.1  НК  

Първоначално прокурорът поддържа обвинението във вида в който е предявено и с оглед установеното в съдебно заседание обстоятелство,че причинените от деянието щети са възстановени,прави искане за изменение на обвинението като  по отношение на подсъдимия Н. да се счита по чл.197,т.3  във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3  във вр. връзка с чл. 194, ал. 1  от НК във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК ,а по отношение на подс.Г. да се счита по чл.197,т.3 от НК във връзка с   чл. 195, ал.1 ,т. 3 във вр. с чл. 194, ал.1,чл.20,ал.1  НК .

Двамата подсъдими се признават за виновни, заявяват, че съжаляват за извършеното и че то няма да се повтаря. При условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимите признаха изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дадоха съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитника на подсъдимите-адв.Х.,назначен за служебен защитник, изрази съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за определяне на минимално наказание спрямо подсъдимия Г.,а за подсъдимия Н. намира,че са налице условията за приложение на чл.78а,ал.6 от НК и същия следва като непълнолетен да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание „обществено порицание”.

Производството се разви при условията и реда на чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, по направено искане от подсъдимите и техния защитник.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.

 Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подс. К.М.Н. е роден на *** ***,живее в същия град ,ул.”Връх Манчо” №9Б,вх.Д,ет.8,ап.106, българин, български гражданин, неженен , с основно образование,   ученик в 57-мо СУ”Св.Наум Охридски „-гр.София.Не е осъждан  за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК .

Подс. Г.Ц.Г. е роден на ***г***, живее в с.Мездрея, ул.”Трета” №9 , българин, български гражданин, неженен, , със средно образование , безработен. Не е осъждан  за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК .

На 06.09.2010год. в с.Мездрея св.Ц.И.Ц. взела от познати казан за варене на ракия в домашни условия.Същия ден тя изварявала ракия в имота на сестра си,за който се грижела поради обстоятелството,че последната е починала.Въпросният имот се намира в землището на с.Мездрея и не се обитавал постоянно от свидетелката.Вечерта на същата дата,свид.Ц. заключила казана в избеното помещение заедно с изварената през деня 10 литра ракия ,след което си заминала.

Двамата подсъдими знаели това обстоятелство и вечерта на 07.09.2010год. влезли влезли в необитавания имот и проникнали в избеното помещение.Това двамата сторили  с помощта на метален лост ,с който разбили катинарите,поставени на входната врата. При влизането си двамата взели казана за варене на ракия и 10-те литра ракия.Отнетите вещи подсъдимите скрили в гориста местност,намираща се в близост до землището на с.Мездрея.На следващия ден с помощта на свид.Тихомир Ценков гъргов от с.Мездрея с таксиметров автомобил прекарали отнетия казан до гр.Монтана,където го предали в пункт за изкупуване на черни и цветни метали „МЕТАБОЛ 2000” ООД. 

От заключението по назначената съдебно – оценъчна експертиза, е видно, че стойността на отнетите вещи възлиза на 480 лева.В съдебно заседание се установи от приложените по делото разписки ,че сумата от 480лв. е възстановена на свид.Ц. на два пъти по 240лв.,с което  причинената щета е напълно възстановена.  

При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимите и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Като прие,че причинените от деянието са напълно възстановени до приключване на съдебното следствие съдът намери,че подс.Н. е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъпление по смисъла на чл. 197,т.3 във връзка с чл.195, ал. 1, т.3  вр. с чл. 194, ал. 1 от НК,чл.20,ал.2  и чл.63,ал.1,т.3 от НК.

Подс.Г. е осъществил състава на престъплението  по чл. 197,т.3 във връзка с чл. 195, ал.1 ,т. 3 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 20 , ал.2 от НК.

От субективна страна е налице пряк умисъл – двамата подсъдими са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване.

        Причините за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост, желание за престъпно облагодетелстване, с цел набавяне на средства за препитание.

     За извършеното от подсъдимите престъпление визирано по - горе съдът ги призна за ВИНОВНИ.

         При обсъждане на въпросите по чл.301 НПК съдът констатира, че по отношение на подс.Н. са налице условия за прилагане разпоредбата на чл.78а НК, а именно подсъдимия  да бъде  освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание. Мотивите на съда за приложение разпоредбата на чл.78а НК са следните : От справката за съдимост е видно, че подсъдимият е с чисто съдебно минало. За престъплението по чл. 197,т. 3 във вр. с чл. 195,ал.1,т.3 във вр. с чл.194, ал.1 след редукцията по чл.63,ал.1,т.1 от НК се предвижда наказание до три години лишаване от свобода. С деянието са причинени имуществени вред,които са възстановени до приключване на съдебното следствие и не се претендират . Редакцията на текста на чл.78а,ал.6 от  НК в сила от 28.05.2010 година предвижда когато са налице посочените по – горе условия по отношение на непълнолетните да бъде прилагано административно наказание „обществено порицание”. При тази редакция на текста на правната норма, когато извършителят на деянието е непълнолетен, не са налице условията за изключение от приложение на института, предвидени чл.78а, ал.7 НК. Налице са всички кумулативни предпоставки за прилагане института на освобождаване от наказателна отговорност, поради което и съдът с присъдата си призна подсъдимия Н.   за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „обществено порицание”.

За извършеното от подс.Г. престъпление визирано по - горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – „ПРОБАЦИЯ”.

     При определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2,б.”б” НК като прие ,че са налице условия за приложение на чл. 55 НК ,а именно- подсъдимият признава вината си и съдейства за разкриване на обективната истина като дава обяснения на досъдебното производство,младата му възраст,семейното му и имотно състояние,липсата на средства поради факта,че същият не работи и не реализира доходи,както и факта,че отнетите вещи са върнати и заместени преди приключване на съдебното следствие,с което причинените щети са възстановени и определи  наказанието при хипотезата на цитираната норма.

    За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години и няма  причинени имуществени вреди,за които да се претендира възстановяване.

  Съдът определи на подс. Г. наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК ,като наложи наказание пробация в замяна на предвиденото наказание лишаване от свобода,като определи и съответните пробационни мерки по т. 1 , 2  и 6 на чл.42а,ал.2 от НК-задължителна регистрация по настоящ адрес”-за срок от  8/осем/ месеца – с периодичност два пъти седмично на основание чл.42б,ал.1 от НК, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”-за срок от 8 /осем/ месеца и „120 часа безвъзмезден труд в полза на обществото”- в рамките на една календарна година,  в замяна на предвиденото наказание  лишаване от свобода.

При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК и степента на обществена опасност на извършеното деяние и степента на обществена опасност на подсъдимите.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:

ОСЪДИ двамата подсъдими да заплатят солидарно по сметка на ВСС сумите – 120 /сто и двадесет/ лева деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :