Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Берковица, 20.04.2011 г.

 

В ИМЕТО Н. НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-Берковица, втори наказателен състав в публично заседание на 24.03.2011 г. в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Г.

 

при секретаря Т.Й., като разгледа докладваното от съдията Г.  АН дело №64 по описа за 2011 г. н. РС-Берковица, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда н. чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №1078/28.09.2010 г. на Началника на РУП-Берковица на И.Й.И. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание: “глоба” в размер на 50 лв. на основание чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 7 ЗДвП за нарушение на чл. 43,т.1 от  ЗДвП и са му отнети 5 контролни точки на основание Наредба №I-1959 на МВР .

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал И., който обжалва същото в законоустановения срок с оплаквания, че не е извършил нарушението описано в АУАН и НП и фактическата обстановка отразена в тях не отговоря на истината, защото не е извършил изпреварване на завой ,а на права отсечка и това е станало след разклона за гр.Годеч.

 Жалбоподателят чрез упълномощен адвокат моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и несправедливо.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Против жалбоподателя е съставен акт за нарушение №1078/бланкетен №823345 / на дата 03.09.2010 г. затова, че на същата дата към 20.40 часа по път ІІ-81 в прохода „Петрохан” и с посока на движение от гр.София към  гр.Берковица, управлявал л. а. “ Сеат Ибиза” с ДК №М 1165 АР и извършил маневра неправилно изпреварване  в зоната на завой /ограничена видимост / ,с което създава опасност за движението и предпоставки за ПТП.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И. са наложени посочените по-горе административни наказания.

АУАН и наказателното постановление са съставени при особено съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила и не могат да се ползват с установената в чл. 189 ал. 2 ЗДвП доказателствена сила. Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършени от жалбоподателя административни нарушения, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.

 За неоснователно съдът намира  възражението на жалбоподателя, че в НП е посочено, че същият е издаден въз основа на АУАН №1078/03.09.2010 г., а връченият  му акт не е с посочения номер, а с №823345. Действително едва ли при съставяне на акта същият е бил с посочен №1078. Този номер се поставя след съставяне на акта и то едва при завеждането му в съответните регистри на съставените за деня актове от всички полицейски служители, на които е възложено съставяне на актове за нарушения на ЗДвП. Наличен към момента на съставяне и съответно връчване на акта е бил бланковият му номер 823345, посочен в горен десен ъгъл.

По делото са изслушани свидетелските показания на П.П. – актосъставител и Т.Г. – свидетел при съставяне на акта, /а не както е отбелязано в акта – “присъствал при установяване н. нарушението”/. От показанията на двамата свидетели се установява, че на дата 03.09.2010 г. получили сигнал от ОДЧ за неправилно изпреварване на пътя в района на прохода „Петрохан”.Посочен им бил номера на лекия автомобил ,управляван от водача –нарушител с указания същият да бъде спрян за проверка. При появата на посочения автомобил служителите на РУП го спрели за проверка и изясняване на случая. На място пристигнал и водачът,подал сигнала,който се представил за полицейски служител.

С обясненията си,дадени в съдебно заседание,жалбоподателят изцяло оспорва отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.Същият не отрича,че е изпреварил автомобила на лицето,подало сигнала,но отрича да е сторил това в зоната на завой,а дори напротив на прав участък.Твърди категорично ,че това е станало след разклона за с.Годеч.Обяснява също,че водачът на другия автомобил също е извършил маневра изпреварване на два,движещи се пред тях автомобила.

Въз основа на  горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

     Действително, съгласно чл. 43,т.1 от ЗДвП „ Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:1. когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение”.Съдът намира,че  непосочването в АУАН на точното място,където се твърди,че е извършено нарушението е довело до невъзможност да се изясни действително ли е ограничена видимостта и какъв е характера на пътя и каква пътна маркировка има в този район.

Установи се от показанията на свидетелите П. и Г. , че нито един от тях не е очевидец на нарушението.

Нито в производството пред административния орган, нито в съдебното, се установи с категоричност авторът на нарушението, описано в атакуваното наказателно постановление ,както и мястото на извършването. Освен подадената информация предполагаемия потърпевш от поведението на жалбоподателя -участник в движението, не са разпитвани други очевидци, т. е. не са изпълнени изискванията на чл. 40 ал. 1 ЗАНН.Водачът на изпреварения лек автомобил е подал сигнала в РУП-Берковица,но от същия не са снети и приложени по делото обяснения във връзка с твърденията му. Не е изяснена фактическата обстановка на извършеното нарушение. Актът е съставен от неочевидец и свидетелят по акта също не е очевидец. При съставяне на акта са взети предвид единствено данни, посочени от лице подало сигнала в РУП-Берковица,което твърдяло,че водачът на посочения лек автомобил е извършил неправилно изпреварване, който може да е и заинтересована страна в конкретния случай.На следващо място,не е установено по безспорен начин мястото на извършване на нарушението и такова не е посочено в съставения АУАН.Това води до невъзможност да се определи в района на кое РУП е извършено твърдяното нарушение. Само въз основа на тези данни е недопустимо ангажирането на административната отговорност на жалбоподателя.

При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно от жалбоподателя И. наложените наказания са неоснователни - недоказани и следва да бъда отменени.

Воден от гореизложените съображения и н. основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

          

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №1078/28.09.2010 г. на Началника на РУП-Берковица,с което  на И.Й.И. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание: “глоба” в размер на 50 лв. на основание чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 7 ЗДвП за нарушение на чл. 43,т.1 от  ЗДвП и са му отнети 5 контролни точки на основание Наредба №I-1959 на МВР .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :