Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА,15.05.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска колегия в публично заседание на 05 февруари.………………………… през две хиляди и десета  година……………................ ...................................................... състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св. П.……………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова…............................………….гр.дело дело 116  по описа за

2009 г…….…………..….…………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по обективно съединени искове за отмяна на уволнение, възстановяване на заемана длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което работникът е останал без работа, вследствие на незаконно уволнение с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

В исковата молба и в допълнителната такава от 10.03.2010г. ищцата П.К.Г. твърди, че с трудов договор отр 12.10.2009 год. била назначена на длъжност “касиер – аранжьор” в магазин "Пени" в гр.Берковица. На 1.11.2009 год., по инициатива на работодателя, сключили допълнително споразумение, с което променили основни клаузи на основния му трудов договор - характера на трудовия договор - срокът на договора бил изменен в "безсрочен", размера на месечното трудово възнаграждение било увеличено и работното му време - "пълно".  Със Заповед № 47/07.01.2010 год., считано от 11.01.2010 година трудовото й правоотношение било прекратено на записано в заповедта основание  чл.70, ал.1 КТ. Твърди, че работодателят е прекратил трудовия й договор незаконосъобразно, тъй като първоначалния й договор със срок за изпитване е трансформиран изрично, писмено и по съгласие на двете страни в безсрочен договор. Поддържа, че от момента на уволнението е останала без работа. Моли съда, след доказване на твърдените факти и обстоятелства, да постанови решение, с което признае уволнението й за незаконно и отмени изцяло, като незаконосъобразна Заповед № 47/07.01.2010 год. на Управителя на "Пени Маркет България" ЕООД, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „касиер-аранжор” и да осъди ответника да й заплати сумата 1 600 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа следствие на уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2010г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените в производството разноски.

Ответникът „Пени Маркет България” ЕООД, с.Столник, обл.София, чрез пълномощника си, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове и твърди, че уволнението е законно, а заповедта на управителя на дружеството – правилна и законосъобразна. Поддържа, че действително на 12.10.2009г. е бил сключен трудов договор между страните по спора, който е прекратен със Заповед № 47/07.01.2010г.  Навежда доводи за неоснователност на предявените искове, тъй като сключеният между страните трудов договор е със срок за изпитване 6-месеца, уговорен в полза на работодателя, която уговорка е валидна и при безсрочен трудов договор, а с допълнителното споразумение работодателят не се е съгласявал да отпадне уговорката за изпитване. С уволнителната заповед работодателят е реализирал правото си по чл. 71, ал. 1 КТ и законосъобразно е уволнил ищцата. Моли съда, да отхвърли предявените искове и да му присъди направените в производството разноски по представен съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК списък.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза. След анализ на събраните доказателстъва, съдът приема за установено следното от факлтическа страна :

Не е спорно между страните обстоятелството, че ищцата П.К.Г. е била в трудово правоотношение с ответното дружество „Пени Маркет България” ЕООД, с.Столник, обл.София на длъжността “касиер-аранжор” в магазина в град Берковица. Правоотношението е възникнало по силата на сключен договор от 12.10.2009 година и е прекратено със Заповед 47/07.01.2010 година. Безспорно е също така, че трудовият договор  между страните е  сключен на основание чл.67, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ. В §2 от договора е записано, че същият се сключва със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, а в §4, т.1 от същия, че след изтичане на изпитателния срок, работодателят и служителят могат да прекратят трудовото правоотношение с отправяне на едномесечно предизвестие в писмена форма. По делото е представено и допълнително споразумение от 01.11.2009г. към сключения между страните трудов договор, в което е записано, че страните са се споразумели срокът на договора да е "безсрочен", работното време на ищеца да е "пълно – 8 часа" и размера на основното месечно трудово възнаграждение да е 400 лв. Със заповед № 47/07.01.2010 год. трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 11.01.2010 година, на основание чл.71, ал.1 от КТ – прекратяване на срока на изпитване.

Спорно в производството е дали законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение между страните. С оглед разрешаване на този основен спор, следва да бъде установено дали сключването на допълнителното споразумение  е променило характера на сключения договор от срочен в безсрочен и дали това обстоятелство има отношение към уговорката за изпитване. Тъй като в хода на производството беше направено възражение дали уволнителната заповед е подписана от работодателя, то спорен е и въпросът доколко законосъобразна е издадената заповед с оглед авторството й. Във връзка с последното възражение не беше оспорен от страна на ответника фактът, че подписа в уволнителната заповед срещу думата „управител” и над името „В. Фечко” не е положен от последния. С молба от 03.05.2010г. пълномощника на ответното дружество заявява, че подписът е на изричен пълномощник, а именно лицето К. Н. Л.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за обосновани следните правни изводи :

 

Доказателствената тежест в производството по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 се носи от  работодателя, който следва да установи, че е извършил правилно и законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение. Когато прекратяването на трудовия договор между страните е извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, обстоятелствата, които подлежат на установяване, са наличието на валидна клауза за изпитване в полза на работодателя, извършване на уволнението преди изтичане на срока за изпитване с писмена заповед, от лице, упражняващо работодателска власт.

 

Съгласно чл. 67, ал. 1 от КТ трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време  - безсрочен или като срочен трудов договор.  Когато в договора изрично не е посочен вида на договора, то последния се смята сключен за неопределено време. Според чл. 70, ал.1  КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Уговорка за изпитване може да се направи,  както при сключване на трудов договор за неопределено време, така и при сключване на срочен трудов договор. Тази уговорка не влияе върху вида на правоотношението (срочно или безсрочно), а представлява възможност за страните, или едната от тях, да провери за определен период, дали създадената трудовоправна връзка я удовлетворява и ако прецени обратното, да я прекъсне по облекчен ред.

В настоящия случай, в сключения между страните трудов договор от 12.10.2009г. е отбелязано като основание чл.67, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ. И тъй като в договора не е посочен изрично вида му: срочен или безсрочен, намира приложение общата разпоредба на чл.67, ал.2  КТ - същият се смята сключен за неопределено време със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя (§ 2 от договора). Следователно, още със сключване на трудовия договор, трудовото правоотношение между страните по него е възникнало за неопределено време, а работодателят-ответник се е възползвал от предвидената възможност в чл. 70, ал. 1 КТ да изпита професионалната годност на служителя-ищец за посочената работа и е отразил това по реда на чл. 70, ал. 2 КТ, т.е налице е валидна клауза за изпитване, уговорена в полза на работодателя. С допълнителното споразумение от 01.11.2009г. последната не е отпаднала, доколкото не е налице такова допълнително споразумяване между страните. Променено е само времетраенето на заетостта на работника – пълно работно време 8.00 часа, както и уговореното трудово възнаграждение.

С оглед изложеното съдът намира, че към момента на издаване на уволнителна заповед 47/07.01.2010г. между страните е било налице валидно безсрочно трудово правоотношение със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, на основание чл. 70 КТ, който не е бил изтекъл. Ето защо, съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ, работодателят е имал право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца без предизвестие по всяко време на изпълнението му до изтичане на срока за изпитване с нарочно писмено волеизявление. При договора със срок за изпитване правото на работодателя да прецени качествата и годността на работника да изпълнява възложената му работа е негово потестативно право, което не подлежи на съдебен контрол. Той може да го упражни всякога в рамките на уговорения срок за изпитване, без да е необходимо да мотивира заповедта си или да обосновава законността на преценката си по каквито и да било критерии.

Уговорката за срок на изпитване не се влияе от вида на трудовия договор – срочен или безсрочен.

Както е указано и в доклада по делото, в тежест на ответника работодател е да установи законосъобразността на извършеното уволнение. Преценката за законосъобразност включва и уволнителната заповед да е издадена от компетентно лице. В тази връзка ответното дружество заявява, че уволнителната заповед е подписана от изрично упълномощено лице – Кремена Николаева Лефтерова. За целта представят и пълномощно с нотариална заверка на подписите, направена на 23.12.2009 година, т.е. преди издаване на уволнителната заповед. Не е спорно между страните, както е установено и в съдебната практика, че работодателят може да делегира част от правомощията си на други лица, в т.ч. и правомощието да сключва и прекратява трудови договори. В представеното пълномощно с оглед възражението на ищеца, е видно, че Лефтерова е имала право да представлява работодателя като сключва и прекратява трудови и/или граждански договори  и допълнителни споразумения към тях на служителите на отдел “Логистика” и отдел “Продажби” на дружеството. В тази връзка процесуалният представител на ищцата прави възражение в смисъл, че заеманата от ищцата длъжност не попада в персонал “Логистика” или “Продажби”. Съдът не приема като основателно направеното възражение.

При сключване на трудовия договор (това е отразено и в последващото допълнително споразумение), както и в уволнителната заповед е записано, че заеманата от ищцата длъжност е с код по Националния класификатор на професиите и длъжностите 52202005.  Според НКПД заемащите длъжност в подклас 52 са продавачи. В конкретния случай преценката се свежда до това, дали оправомощеното лице да сключва и прекратява трудови договори с лицата от отдел “Продажби” е имало това право и по отношение на ищцата. Изводът на съда е, че щом като заеманата от ищцата длъжност попада в класификатора на продажби, то и уволнителната заповед е издадена и подписана от упълномощено за това лице.

 

При този разбор на доказателствата, съдът намира, че извършеното със Заповед 47/07.01.2010 година уволнение е законосъобразно, поради което и предявения на това основание иск е неоснователен.

 

Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ е една от комулативно предвидените в закона предпоставки за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ. След като не се доказа незаконност на уволнението, то неоснователен е и предявения иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ.

Ответното дружество е претендирало разноските, направени в производството. Съдът намира, че това искане е основателно. Представени са и доказателства за реално направени такива за възнаграждение на адвокат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 от КТ, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.К.Г. *** с ЕГН **********  обективно съединени искове за отмяна на уволнение и заплащане на обезщетение за времето, през което е останалa без работа, следствие на незаконно уволнение с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА П.К.Г. *** с ЕГН **********  да ЗАПЛАТИ на “Пени Маркет България” ЕООД, ЕИК 131348301, със седалище с. Столник 2134, общ.Елин Пелин, обл.София, Логистичен център Пени Маркет, представлявано от управителите В. Фечко и Павел Кебисек сумата  500 лв., направени в производството разноски.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 19.05.2010г.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Решението е обявено на ……………………

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: