МОТИВИ към присъда по НОХД 194/10г. по описа на БРС – ІІ  н.с.-  21.06.2010год.

 

Районна прокуратура – Берковица е повдигнала обвинение на В.Б.Д. - ЕГН ********** за престъпление по чл.133 вр.чл.129 ал.2, вр.чл.129 ал.1  от НК-за това,че на 16.01.1010год. в гр.Вършец по непредпазливост причинил на малолетното дете Петър Анелиев Петров от гр.Вършец три броя средни телесни повреди,изразяващи се в разстройство на здравето временно опасно за живота,нараняване проникващо в черепната кухина и трайно намаление на слуха на дясното ухо за срок от един месец

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа  обвинение по чл.133 от НК като счита, че събраните в рамките на наказателното производство доказателства обосновават по несъмнен и категоричен начин обвинителната теза. Относно реализацията на наказателната отговорност предлага на подсъдимия да му  бъде наложено  наказание при условията на чл.55ал.1т.2 б."б" от НК ,като наказанието "лишаване от свобода" се замени  с наказание "пробация" за срок от една година. С оглед факта ,че производството протича по глава 27 от НПК и следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55ал.1т.2 ,б.”б” от НК.

Подсъдимият В.Д.  признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед на което настоящото съдебно следствие е протекло при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на съдебните прения лично и чрез служебния  си защитник -адв.К. моли съда да  му  наложи минимално наказание, като вземат предвид много бройни смекчаващи обстоятелства ,признаването на вината и оказаното съдействие за разкриване на деянието,семейното положение.

Подсъдимият  В.Б.Д. - роден на ***г*** ,живущ *** , българин, български гражданин, неженен, осъждан, без образование, безработен, ЕГН **********

Съдът , след като се запозна със събраните по делото доказателства , обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Подсъдимият Д. живеел на съпружески начала в продължение на няколко години със свид.А.П.Р..Двамата обитавали къща,намираща се в гр.Вършец,на ул.”Първа” №4А.С тях живеели двете им малолетни деца Николинка и Петър Анелиев с ЕГН ********** ,който бил дете от друг мъж на свидетелката Р..В съседната стая на същата къща живеели братът на подсъдимия-Русим Б.Д..

На 16.01.2010год. вечерта около 19-20часа свид.А.Р. отишла до дома на баща си ,който й бил обещал пари в заем.Преди да излезе двамата с подс.Д. се скарали по повод липсата на пари и храна. При подс.Д. останали двете деца.Печката в стаята била на дърва и запалена от свид.Р.,а в близост до нея оставени приготвени за печката дърва.Подс.Д. бил много ядосан.Малко след излизането на свид.Р.,подс.Д. взел едно дърво,от приготвените за печката и го хвърлил към вратата.В това време в близост до нея минавал малкия Петър Анелиев.Удряйки се във вратата ,дървото отскочило и ударило двегодишния Петър в главата.Детето паднало и започнало да плаче.Подс.Д. веднага го занесъл в стаята на брат си и жена му.След което извикали Бърза помощ,тъй като видели,че състоянието на детето се влошава.От извършената по делото съдебно-медицинска експертиза е видно,че в резултат от удара Петър Анелиев Петров получил травма на главата със сътресение на мозъка и изпаднал в безсъзнателно състояние,които увреждания са от естеството да водят до разстройство на здравето,временно опасно за живота му.С травмата на главата е бил счупен черепа и разкъсана дясната тъпанчева мембрана,което е нараняване проникващо в черепната кухина.Разкъсването на тъпанчевата мембрана на дясното ухо,както и счупването на дясната пирамидална кост е от естеството да води до трайно намаляване на слуха на дясното ухо за срок над един месец.Следователно са причинени три средни телесни повреди по смисъла на чл.129,ал.2 от НК.

 Според преценката на съда наличните по делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимия, извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена от обясненията на подсъдимия , от показанията на разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетели – А.Р.,Величка Николова,Русим Д. и Петър Симеонов, преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, а също така и събраните по делото писмени доказателства: свидетелство за съдимост на подсъдимия,  протокол за оглед на местопроизшествие, от заключението  на назначената в хода на проведеното досъдебно производство  съдебно –медицинска  експертиза и съдебно-психиатрична-психологическа експертиза ,протоколи за доброволно предаване и др.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и самопризнанието в съдебно заседание  на подсъдимия,като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

         Съдът възприема заключенията  на вещите  лица, като компетентно изготвени с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.133 във връзка с чл.129,ал.2 във връзка с чл.129, ал.1от НК .

 

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

 

От обективна страна - с действията си хвърляне на дърво във вратата на стаята,което отскачайки нанася удар в главата  на намиращия се в момента в близост до вратата Петър Анелиев ,подсъдимия Д. е  реализирал от обективна страна престъплението по чл.133 от НК, като е причинил три средни телесни повреди на малолетното дете .

         От субективна страна – деянието е осъществено по непредпазливост,тъй като подсъдимият не е целял да удари детето,но е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на  общественоопасните последици.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимата  престъпление, на чл.133във връзка с  чл.129,ал.2 във връзка с чл.129, ал.1от НК и като се съобрази с целите по чл. 36 от НК, както и със задължителните указания, дадени в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, и тъй като е прогласено определянето на наказанието при условията на чл. 55 от НК, то в конкретния казус приложима  за подсъдимия  е разпоредбата на чл.  55ал.1,т.2 ,б."б" от  НК.  А именно предвиденото в закона наказание за съответното престъпление -"лишаване от свобода" следва да се замени с наказанието "ПРОБАЦИЯ” за СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА при следните пробационни мерки – по чл. 42а, ал.2, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ  АДРЕС”  гр.Вършец, ул.”Първа” №4А което на основание чл. 42б ал. 1 от НК да се изпълнява с периодичност три пъти седмично за срок ОТ ЕДНА ГОДИНА, по чл. 42 а, ал. 2 т. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ЕДНА ГОДИНА и по чл. 42а ал. 2 т.6  вр. ал. 3 т. 3 от НК „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” в размер на 200 часа годишно за срок от една година .

Като при индивидуализирането на наказанието на подсъдимия ,съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства- признанието на вината, оказаното съдействие на разследващите органи, сравнително младата му възраст,семейно и социално положение. А като отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени -предходните осъждания ,които макар да не влияят на конкретната квалификация ,то се тълкува като лоша данна за самия подсъдим.

Причини за извършване на деянието за подсъдимия - ниска правна и социална култура, незачитане на установения в страната ред.

С оглед изхода на делото, съдът възложи на подсъдимия  разноските по водене на делото в размер на 140 лева , по сметка на ВСС  на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: