Р Е Ш Е Н И Е 

                     17.06.2010 г.                         гр.Берковица,

                                   

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БЕРКОВСКИ РАЙОНЕН СЪД                ІІ наказателен състав

На eдинадесети юни                               две хиляди и десета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИТА Г.

 

Секретар Т.Й.

като разгледа докладваното от съдията Г. АНД №176 по описа на БРС за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В.Б.Х. ***  и ЕГН ********** против Наказателно постановление №7/12.01.2010 г. на Началника на РУ на МВР-Берковица, с което  на осн. чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателят В.Б.Х.  , редовно и своевременно призован, не се явява.

 Въззиваемият Началника на РУ на МВР-Берковица , редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на  жалбоподателя в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 31.12. 2009 година В.Б.Х.   се движел по път ІІ-81 с посока на движение от гр.Берковица към гр.Монтана  с управлявания от него лек  автомобил “Опел Кадет”. На посочената  дата  свид.П.П. и П.П. са осъществявали контрол върху движението на автомобили на по път ІІ-81 на разклона за с.Замфирово. Ограничението на скоростта в този участък е 60 км/час и е въведено със знак В-26. С техническо средство е засечена превишената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя. Поради установеното движение с превишена скорост жалбоподателя – водач на МПС бил спрян на място от полицейските служители. На същият му били показани показанията на радара. Поради установеното нарушение – движение със скорост, надвишаваща разрешената с пътен знак В-26 на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в което били описани фактическите констатации и квалифицирано нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП.

          При личното предявяване на акта жалбоподателя В.Б.Х.    не направил възражения. Не направил възражения и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

       Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на свид.П.П.  съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

На 31.12.2009 г. на В.Б.Х.  е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 7/31.12.2009 г. от П.П. мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Берковица, за това че на 31.12.2009 г. около 15.19 часа на  път ІІ-81 на разклона за с.Замфирово, при управление на лек автомобил “Опел Кадет”  с рег. № С 0178 ВС допуска следното нарушение : движи се със скорост 96 км/ч при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Скоростта е измерена и фиксирана с трафик радар TR-4D №258 с посочени дата и час и показани на водача. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП. Водачът е запознат с показанията на техническото средство  и екземпляр от АУАН е връчен на Х. срещу подпис на 31.12.2009 г.

Съгласно приложената справка от РУ  на МВР – Берковица /л.7/, техническо средство  радар  ТР-4D с фабр. №258 е преминало успешно последваща проверка  и е със срок на валидност ,който изтича на 22.04.2010 г.

Видно също от  извлечението от паметта на горепосоченото техническо средство /л.8/, на 31.12.2009 г. в 15.19 часа същото е отчело скорост 96 км/ч.

Въз основа на съставения акт наказващият орган е издал обжалваното НП, в което е квалифицирал нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП, поради което и на осн. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложил на Х. административни  наказания “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от  един месец.

При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на административно наказателното производство, съдът не констатира такива, които да водят до опорочаване на производството.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното Наказателно постановление са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 ЗАНН. В същия е посочена датата /31.12.2009 г./ и място / път ІІ-81 на разклона за с.Замфирово / на извършване на нарушението, описание на същото /управление на товарен автомобил с превишена скорост - 96 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 / и обстоятелствата, при което е осъществено. Посочена е нарушената законова разпоредба /чл.21 ал.2 от ЗДвП/. Актът е съставен в присъствието на нарушителя В.Х., на когото е разяснено правото на възражения пред наказващия орган, актът му е предявен и  същият  го е подписал.

Както в АУАН, така и в НП е отбелязано, че скоростта на движение на управлявания от В.Х.  автомобил на дата -31.12.2009 година в 15.19 часа е 96 км/ч, поради което и не е налице несъответствие между отразената в акта и в НП фиксирана скорост на движение.

 Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност , в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

От приложената справка от РУ на МВР – Берковица се установява по безспорен начин годността на техническото средство, с което е измерена скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил на дата 31.12.2009 г. в 15.19 часа, както и самата скорост, а именно 96 км/ч, засечена именно на посочената дата и час, съгласно  извлечението от паметта на апарата. В този смисъл са  показанията на свид.П. които съдът кредитира. След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, тъй като на 31.12.2009 г. е управлявал лек автомобил със скорост /96 км/ч/ над разрешената такава /60 км/ч, въведена с пътен знак В-26/ за извън населеното място / на  път ІІ-81 на разклона за с.Замфирово /. Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото писмени доказателства /АУАН, справка за годността на техническо средство и извлечение от паметта на същото/, прочетени и приети по надлежния ред и гласни такива /показанията на свид.П. и Витанов, които съдът кредитира/. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната.

Съдът намира, че при определяне на административните наказания наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 ЗАНН. Разпоредбата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП   предвижда административни наказания “глоба” в размер от 100 лева и “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за  срок от един месец за водач, който превиши разрешената скорост извън населеното място от 31 до 40  км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост  /60 км/ч/, въведена с пътен знак В-26, е превишена с 36 км/ч /засечена е скорост 96 км/ч/.  Налице е  абсолютно определена санкция, в която кумулативно предвидените наказания са точно фиксирани по вид и размер /“глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за  срок от един месец/, поради което същите не могат да бъдат индивидуализирани и следва да се наложат кумулативно именно в посочения вид и размер. С това се е съобразил и наказващият орган.

Наказващият орган законосъобразно е счел, че случаят не е маловажен / предвид  значителното превишение с 36 км/ч / на допустимата скорост / 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26 на  път ІІ-81 на разклона за с.Замфирово /, поради което е издал НП, с което е наложил на нарушителя предвидените в закона наказания за извършеното административно нарушение.

По отношение на посочените в НП като отнети контролни точки, както и основанието на което се отнемат, то същите не са предмет на разглеждане в настоящето производство, тъй като съгласно чл. 3 ал.1 от Наредба № Iз-1959/ 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата на МВР, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Предвид изложените съображения Наказателното постановление ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

        

                                     Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №7/12.01.2010 г. на Началника на РУ на МВР-Берковица, с което  на В.Б.Х. ***  и ЕГН ********** на основание чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движение по пътищата като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Монтана в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: