Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                             Гр.Берковица,02.06.2010год.   

                            

                               В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица………..наказателна колегия...................... в публично заседание на двадесет и пети май  през две хиляди и десета година …………………………………………в състав :

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИТА  Г.

 

При секретаря Т.Й.………………………….и в присъствието на прокурора…………………………………,като разгледа АН дело  172 по описа за 2010 година…………………..и за да се произнесе взе предвид :

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         С Наказателно постановление № 13”КЗ” / 03.02.2010год. на Началника на  РУ на МВР-гр.Берковица  на З.М.Ф. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на  400лв. на основание чл.315,ал.1,т.1 от КЗ.

         Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят З.М.Ф. ,който обжалва наказателното постановление в срок. Навежда доводи,че наказателното постановление е незаконосъобразно.Твърди също ,че не е собственик на амвтомобила,поради което счита,че не извършил нарушението,за което е наказан. В съдебно заседание ,обаче редовно призован ,не се явява и не оспорва констатациите в АУАН и в издаденото въз основа на него НП чрез представяне на доказателства,с които да обори доказателствената им сила.

         Въззиваемата страна-РУ на МВР - гр.Берковица ,редовно призовани за участие в съдебно заседание не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

          Съдът като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,доводите на  жалбоподателя и посочените в жалбата основания,намира за установено следното:

           Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН и е допустима а разгледана по същество се явява  неоснователна.

            С Наказателно постановление №13 „КЗ” /03.02.2010год. на Началника на РУ на МВР- гр.Берковица на жалбоподателя е наложено административно наказание-глоба в размер на 400лв. на основание чл.315,ал.1,т.1 от КЗ,  затова че на 16.01.2010 год. около 11,30часа  в с.Бързия по ул.”Петроханска” управлява лек автомобил „Ауди 80” с  ДК №М 6646 АН,като няма валидна застраховка  „ГО” за 2010год. и залепен стикер към „ГО” на предно панорамно стъкло,  като с това си деяние е нарушил  чл.259,ал.1 от КЗ.

           На основание така съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление,с което на жалбоподателя е наложена посочената по-горе санкция.

           Безспорно се установи  от доказателствата по делото,че на 16.01.2010год. жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе  МПС ,без да притежава сключена задължителна застраховка “ГО” за 2010 година.Тази фактическа обстановка се потвърди по категоричен начин и от разпитаните  по делото св.Г.В. и П.П., чиито показания съдът кредитира като обективни,безпристрастни и логически последователни,още повече,че същите са  поели и наказателна отговорност по чл.290 НК и няма индиция за тяхната заинтересованост.Свид.В. обясни,че тъй като не е представена валидна застраховка е съставил АУАН и е спрял автомобила от движение.При проверката е установена,че автомобила не е собственост на нарушителя.Във връзка с това на нарушителят е разяснено,че следва да сключи необходимата застраховка и да  я представи,за да  му бъде върнат талона.Но представената по делото застраховка,сключена с „Булинс” на 16.01.2010год.  има действие от другия ден след сключването й,т е. след констатиране на нарушението.

           Жалбоподателят в жалбата си навежда доводи  ,че  не е собственик на автомобила поради което смята ,че неправилно е санкциониран.

      Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателя възражение,че неправилно  е санкциониран .Видно от АУАН и НП жалбоподателят е санкциониран за това,че управлява МПС без задължителната при управление застраховка ГО.         Съгласно чл.249 от Кодекса за застраховането една от задължителните застраховки е "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел II, буква "А", т. 10.1 от приложение № 1. В §1, т.35 от КЗ е дадено легално определение за понятието автомобилист. “Автомобилист” е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно раздел ІІ б.А, т.10.1 от Приложение № 1 към КЗ Гражданската отговорност е свързана с притежаването или използването на моторно превозно средство и всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на сухопътни моторни превозни средства

          Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по чл.315 ал.1 т.1 от КЗ.

       В случая жалбоподателят основателно е бил санкциониран,тъй като автомобилът е бил управляван от него и като водач той е имал задължението да провери и се убеди лично в наличието или липсата на задължителната застраховка “ГО”. Ето защо съдът намира, че Ф.  е извършил посоченото административно нарушение.

          Предвид гореизложеното,съдът намира,че  правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя,тъй като нарушител  в случая се явява именно лицето,управлявало в този момент автомобила по републиканската пътна мрежа.

         Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП-законосъобразно и следва да се потвърди.

          По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства,свързани с настоящия случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.

           Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.При определяне размера на наказанието административнонаказващият орган е  имал предвид целите на наказанието,определени в чл.12 от ЗАНН,както и изискванията на чл.27 от ЗАНН-да отчита тежестта на конкретното нарушение,подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя,а също и обществената опасност на този вид административно нарушение.

           Разпоредбата на чл.315 ал.1 т.1 от КЗ  към момента на извършване на нарушението предвижда глоба от 400 до 600лв.Видно от наказателното постановление,административно-наказващият орган е определил наказание в размер на 400лв.,което е  минималния определен в правната норма размер.При определяне на наказанието административнонаказващият орган е взел предвид обстоятелството,че още на другия ден нарушителят е сключил застраховка “ГО” и е представил застрахователен договор,поради което е определил наказанието в минималния размер.

           Предвид изложеното съдът намира,че жалбата е неоснователна поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

          Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН съдът    

 

                                         

                                          Р    Е    Ш    И   :

           

          ПОТВЪРЖДАВА   Наказателно постановление 13”КЗ” / 03.02.2010год. на Началника на  РУ на МВР-гр.Берковица  ,с което на З.М.Ф. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на  400лв. на основание чл.315,ал.1,т.1 от КЗ,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -Монтана в 14 - дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ :