Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           гр. Берковица,03.06.2010 г.

 

                                        В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Берковски районен съд, ІІ състав в публичното заседание на 25 май  през две хиляди и десета година в състав:

                                                              

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Юлита  Г.

 

 

при секретаря Т. Й., като разгледа докладваното от съдията Г. АН дело № 169 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

  С наказателно постановление №93 /28.12.2009 г. на Началника на РУ на МВР гр. Берковица  за нарушение на чл. 55,ал.1 и ал.4 от ЗМВР и на основание чл. 270,ал. 1 от същия закон, на И.В.Ц. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева , за това, че на 06.12.2009 г.  в 06,50часа в гр.Берковица ,в дома си на  ул.”Тимок” №19 при възникнал семеен скандал  не изпълнил устно полицейско разпореждане да не се саморазправя и заплашва родителите си  Лалка Цветкова и Величко Ц. ,а продължил да отправя заплахи по техен адрес.

Жалбоподателят И.В.Ц. обжалва наказателното постановление в срок,като твърди че не е извършил посоченото нарушение.Редовно призован в съдебно заседание ,не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намери за установено следното:

                   На 06.12.2009 г. свидетелите Г. и И. ,дежурен автопатрул при  РУ на МВР гр.Берковица  получили сигнал и им било поискано съдействие  за семеен скандал на ул.”Тимок” №19. На нарушителя  И.В.Ц. било издадено на 12.11.2009год. писмено полицейско предупреждение да не се саморазправя с горепосочените лица. Въпреки това нарушителят И.Ц. след като употребил алкохол, в дома  си отново предизвикал скандал като с поведението си  не изпълнил разпореждането и продължил да отправя заплахи по адрес на родителите си. Двамата служители    му  съставили акт за нарушение на ЗМВР №93/ 06.12.2009год..Същият го подписал и му е връчен,без да направи възражения. Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП, с което на основание чл. 270, ал. 1 ЗМВР на И.В.Ц.  е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. за нарушение на чл.55 ЗМВР.

         Изложената фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите Г. и И. и от приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.  Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетел, както и събраните по делото писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

         При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина за отмяна на атакуваното НП.

         Съдът прецени, че в хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че И.В.Ц.  е осъществил от субективна и обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.55,ал.4 ЗМВР, като не е изпълнил писмено полицейско разпореждане от 12.11.2009год., да не се саморазправя с родителите  си. 

         Административно наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответното наказание. Преди обаче да бъде наложено такова следва деянието, както от обективна, така и от субективна страна, а също и от много други обстоятелства да съставлява административно нарушение, което е и обстоятелство за налагане на административно наказание.

         В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за “маловажен случай” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

         При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН административно наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като от граничи “маловажните” случай на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН.

         Деянието се квалифицира като “маловажен случай” само когато степента на обществената опасност и морална укоримост е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид. По-ниската обществена опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от това дали са осъществени признаците на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Вземат се предвид и всички други обстоятелства относими към извършеното, както и мотивите и подбудите, от които се е ръководил деецът, неговата личност, отражението на деянието сред обществото и др.

При обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице “маловажен случай”, следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца.

         Предвид събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства съдът счита, че в конкретният случай са налице условията на чл. 28 от ЗАНН и случаят е маловажен такъв. Нарушението е формално. В случая липсват каквито и да е било доказателства, че жалбоподателят е извършвал и друг път подобни административни нарушения. Липсват каквито и да било причинени вреди от нарушението. Жалбоподателят не е и личност, която системно извършва административни нарушения във връзка със ЗМВР. Нещо повече, свидетелят Г. заяви,че жалбоподателя е бил нервен ,но впоследствие се е успокоил. Това налага извода, че е следвало административно наказващият орган правилно да приложи закона и да приеме наличието на “маловажен случай” по чл. 28 от ЗАНН.

         Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице /какъвто е конкретния случай/, но наказващият орган не е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова

 Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

 Водим от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН Районен съд гр. Монтана

 

Р Е Ш И:

 

       ОТМЕНЯВА Наказателно постановление  93 /28.12.2009 г. на Началника на РУ на МВР гр. Берковица ,с което за нарушение на чл. 55,ал.1 и ал.4 от ЗМВР и на основание чл. 270,ал. 1 от същия закон, на И.В.Ц. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

      РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: