Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 03.06.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 25 май..........…...……..………….……………………………….

през две хиляди и десета година……....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

                                                    

при секретаря Тяна Й.……………...….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………….като разгледа докладваното от

съдията Г...……………………..………….....АН дело 168 по описа

за 2010г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление №7 / 01.02.2010г. на Началника на РУ на МВР гр. Берковица на В.А.Н., с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лв. на основание чл.270 ал.1 от ЗМВР.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.Н., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Изцяло оспорва фактическата обстановка, като навежда доводи, че не е извършил административното нарушение, за което му е вменена вина. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание лично доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 17.01.2010г. служители на РУ на МВР град Берковица – Ц.И. и С.М. забелязали В.А.Н. да паркира управлявания от него лек автомобил „Опел Вектра” с ДК №М 6202 АМ на кръстовището на ул.”Д-р Иван Панов” и ул.”Ком” –точно на моста,в гр.Берковица.Водачът оставил автомобила ,качил се по стълбите и влязъл в бар „Торнадо”.Двамата служители се намира на ул.”Д-р Иван Панов”,в района на полицейското управление.Тъй като в близост до паркирания от Н. автомобил имало и друг паркиран автомобил,полицейските служители отишли на място,за да разчистят кръстовището,тъй като така паркирани автомобилите създавали опасност за движението.По време на извършване проверка на водача на другия автомобил ,от заведението излязъл жалбоподателя Антон Н.,който отключил автомобила си ,взел от него якето си с намерението отново да се върне в заведението.Проверяващите поискали да извършат проверка на документите му ,но той отказал да ги представи под предлог,че не са у него.Било му издадено устно полицейско разпореждане да премести автомобила,тъй като създавал опасност за движението на кръстовището. Жалбоподателят отказал с аргумент,че той не е водач на автомобила.Тъй като му било издадено и устно разпореждане да представи документите си,жалбоподателят обещал,че ще ги донесе,тъй като се намирали в заведението,влязъл вътре и в продължение на повече от 30 минути не се появил..Поради тази причина,  свид. Ц.И. съставил АУАН против жалб. Н. за неизпълнение на устно полицейско разпореждане, което е нарушение на чл.55, ал.4 от ЗМВР. Въз основа на така съставения акт против жалбоподателя е издадено  и процесното НП с което му  е наложено административно наказание на основание чл. 270, ал.1 ЗМВР.

          При личното предявяване на акта жалбоподателя В.Н. не е направил възражения. Не е направил такива и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Същият отказал да подпише АУАН и отказал да го получи срещу разписка,което е удостоверено с подписа на един свидетел.

         Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Ц.И. и С.М. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

         Жалбоподателят възразява, че не е извършил нарушение на ЗМВР, за което му е вменена отговорност. Твърди още, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, а именно, че не изяснено какво е разпореждането отправено към жалбоподателя.

         При извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП съдът установи следното:

Акта за установяване на административното нарушение е изготвен от Ц.И. – длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е предявен надлежно по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното постановление е мотивирано и не противоречи в частност на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. В производството се събраха доказателства в подкрепа на деянието, за което е наложено административно наказание, в частност участието на жалбоподателя в него, тоест налице са съображенията на наказващият орган, поради които той е приел за несъмнено установено, че е извършено конкретното нарушение и го е приписал като неправомерно деяние на точно определено лице. Няма разминавания в имената и други данни, които индивидуализират субекта на извършената проверка в лицето на жалбоподателя. Така изложените обстоятелства в НП са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

         Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че НП е редовно от формална страна и в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на тези, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и могат да бъдат основания за неговата отмяна.

         Жалбоподателя прави възражения в хода на въззивното производство, че не е доказано,че е извършил посоченото нарушение,че не му е отправяно устно разпореждане ,както и че не е управлявал въпросния автомобил.

Съдът намира това възражение за неоснователно.Жалбоподателят оспорва констатациите,отразени в АУАН и в издаденото въз основа на него НП,но не представя доказателства които,да оборят доказателствената сила на същите и да водят до изводи,различни от направените.Не отрича,че е отключил автомобила и е взел якето си,но твърди,че е отказал да го премести,тъй като тази вечер не го е управлявал той.

         От правна страна:

         Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо /чл.7 ал.1 от ЗАНН/. Деянието е извършено умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасният характер на нарушението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е искал или съзнателно е допуснал настъпването на тези последици. В конкретният случай жалбоподателя е действал умишлено, с цел да не бъде установено употребено от него количество алкохол. Съгласно чл.270 ал.1 от ЗМВР налага се наказание на онзи, който не изпълни писмено или устно полицейско разпореждане.

По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение, както и е веднага след извършеното нарушение е причинил ПТП.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.

         Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, в частта, с която е наложено наказание глоба в размер на 250.00 лева на основание чл.270 ал.1 от ЗМВР и следва да се намали на 100.00 лева. Предвид обстоятелството,че нарушителят е млад човек,не работи и не реализира доходи,което обстоятелство ще го затрудни при изплащане на определената глоба.

          Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         

          ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №7 / 01.02.2010г. на Началника на РУ на МВР гр. Берковица ,с което на В.А.Н., с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лв. на основание чл.270 ал.1 от ЗМВР, като НАМАЛЯВА същото в размер на 100.00лв. глоба.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                            

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: