Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 04.06.2010Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 28 май      ……..………….……………………………….

през две хиляди и десета година…...……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА  Г.

                                                    

при секретаря Т.Й.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Г...………………………..…………...АН дело №153 по описа за 2010г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.                

                   Обжалвано е наказателно постановление № 12/248 от 24.06.2009 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Монтана, с което на ЕТ „Дианас -88-А.А. ” ЕООД , със седалище и адрес на управление град Берковица, ул.”Солунска” № 29, в качеството му работодател, на основание чл.416,ал.4 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение по чл.264 от Кодекса на труда.

                   В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адвокат Станков излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено изцяло.

                   Въззиваемият чрез процесуалния си представител – ст. юрк. Кръстева, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

                   Берковският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                   Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                   На ЕТ „Дианас -88-А.А. *** , в качеството му на работодател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 12-1200323 от 19.06.2009 година, за това, че при извършена проверка на 12.06.2009 година на обекти магазини,находящи се в жк „Заряница” и ул.”Александровска” №30  – град Берковица,стопанисвани от ЕТ „Дианас -88- А.А.” и на 15.06.2009год.  по представени документи се установило , че ЕТ „Дианас -88- А.А.”  в качеството на работодател, към момента на проверката  не е начислило във ведомости за заплата за месец април 2009 година  увеличеното трудовото възнаграждение на работилите през официалния празник 19.04.2009 година лица: Павлина Цветкова Костадинова,Мая Господинова Петрова,Мариана Димитрова Димитрова и Елеонора Димитрова Митова.

                     Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.264  от КТ. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

                   Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление № 12/248 от 24.06.2009 от 24.06.2009 година, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание – имуществена санкция в минимален размер от 10 000 лева.

                   При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.

                   Съгласно разпоредбата на чл.264 от Кодекса на труда, за работа през дните на официалните празници, независимо дали това представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.128, т.1 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява в съответната ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работниците за положения от тях труд. По смисъла на закона така начисленото трудово възнаграждение следва да се изплаща на работника. При допуснато нарушение по тези текстове от закона в разпоредбата на чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е предвидена съответната имуществена санкция за юридическото лице, извършило административното нарушение, а именно в размер от 10 000 до 15 000 лева.

                   В разглеждания случай жалбоподателят е санкциониран по предвидения в Кодекса на труда ред за това, че спрямо положен труд от страна на своите работници на национален празник не е изпълнил задължението си по чл.264 и съответно по чл.128 от Кодекса на труда да начисли и съответно да изплати полагаемия се на работниците двоен размер на трудовото им възнаграждение вследствие на положения труд на 19.04.2009 година.

                      Жалбоподателят  оспорва факта на самото нарушение, а именно, че на 19.04.2009 година посочените лица не са положили труд ,поради което не е начислил трудово възнаграждение в двоен размер. Изтъкват се доводи, че административното нарушение не е установено по категоричен начин, следващ от това, че не можело да се направи несъмнен извод, че цитираните от административно-наказващия орган работници действително са полагали труд именно на националния празник 19.04.2009 година. С оглед на това за работодателя не било възникнало задължението по чл.264 от Кодекса на труда.

                   Процесуалният представител на жалбоподателя изтъква доводи, че не можело да се направи извод само въз основа на графика, че подробно изброените в наказателното постановление лица са положили реално своя труд на посочената дата. Разпитани в съдебно заседание същите категорично заявяват,че  на посочения официален празник не са работили и съответните магазини са били затворени.В подкрепа на твърденията им,в съдебно заседание са представени фискални бонове за обороти от съответните обекти-хранителни магазини на ул.”Солунска „ и „Николаевска”,от които е видно,че няма отразен оборот. Именно на базата на това съдът по несъмнен начин приема за установено, че работниците Павлина Цветкова Костадинова,Мая Господинова Петрова,Мариана Димитрова Димитрова и Елеонора Димитрова Митова не  са полагали труд на 19.04.2009 година, за което и работодателят – жалбоподател в настоящото производство, да е следвало да изпълни задължението си по чл.264 от Кодекса на труда.

             Процесуалният представител изтъква доводи, че следвало да бъдат снети обяснения от работниците, които са посочени като имена в наказателното постановление, и едва след това да се пристъпи към наказване на работодателя. Следователно жалбоподателят иска да наложи извода, че административно-наказващият орган не е събрал и не е положил усилия да събере всички необходими доказателства за установяване на спорните обстоятелства по делото. Съдът  намира, че административно-наказващият орган не  е събрал всички необходими доказателства и неправилно е пристъпил към издаване на обжалваното наказателно постановление.

            В разглеждания случай  е било необходимо да се събират обяснения от страна на работниците, тъй като от разпита им става ясно,че графика за работа се изготвя от тях самите,но в него никъде не фигурира техен подпис ,дата и час на постъпване  и приключване на работа. В показанията си те изрично посочват, че никога на този празник не  им се е налагало да работят. В тази връзка административно-наказващият, респективно административно-проверяващият орган, са извършил въпросната проверка и са констатирали и установили нарушението, извършено спрямо цитираните работници за 03.03.2009 година. Административно-наказващият орган, за да установи дали е налице административно нарушение, се е ограничил единствено в проверка  ведомости за заплати на тези работници за месец април 2009 година и на база тях е установил, че не е начислено допълнително възнаграждение за положения от работниците на 19.04.2009 година труд.,но не е установил по безспорен начин дали реално такъв труд е полаган.

Наказателното постановление е неправилно, тъй като не се установи  жалбоподателят да е извършил описаното в АУАН и НП  административно нарушение. Актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК обвиняемия (в случая нарушителя) се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл.103,ал.1 НПК),тъй като именно той е субекта на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства,че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС на Р.Б. № 10/1973 г.). Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и дали от лицето посочено за нарушител  и обстоятелствата, при които е извършено. По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е осъществил  визираното в АУАН и НП нарушение по чл. 264 от КТ. Дори напротив констатациите,отразени в АУАН и издаденото въз основа на него НП бяха опровергани от разпитаните в съдебно заседание свидетели. Посочените от въззиваемата страна свидетели   не установиха фактите, изложени в АУАН и НП и като се има предвид, че в административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху административно наказващият орган, следва да се приеме, че  нарушението по чл. 264 от КТ не е извършено и  съответно НП следва да бъде отменено като неправилно.             С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

                   Воден от горните мотиви, съдът

                         

                                                   Р     Е     Ш     И    :

 

         ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 12/248 от 24.06.2009 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Монтана, с което на ЕТ „Дианас -88-А.А. ” ЕООД , със седалище и адрес на управление град Берковица, ул.”Солунска” № 29, в качеството му работодател, на основание чл.416,ал.4 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение по чл.264 от Кодекса на труда,като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд- Монтана.

 

                              

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :