Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 16.07.2010г.

 

                                           В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на тринадесети юли през две хиляди и десета година в състав:                                                                           

                                                                                          

Председател:  Калин Т.

 

при участието на секретаря С. П. като разгледа докладваното от съдия Т. *** по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявени обективно съединени искове за връщане на заета сума по договор за заем с правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и иск за заплащане на неустойка по чл.92, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът И.Т.И. твърди, че с договор за заем, обективиран в запис на заповед от 28.01.2005 г. дал на ответника Д.Г.Д. в заем сумата 400 лв., която последния се задължил да му върне до 28.02.2005 г., като при неплащане следвало да му заплати неустойка по 0.5 % за всеки просрочен ден. Поддържа, че нито в уговорения срок, нито до подаване на исковата молба в съда дължимата сума – главница и неустойка, не му била върната, въпреки многократните му покани до ответника за връщане на парите. Моли съда, след установяване на изложеното да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати дадената в заем сума 400 лв. и договорената неустойка от 3 624 лв. за периода от 28.02.2005 г. до завеждане на исковата молба - 15.02.2010г.

Ответникът Д.Г.Д. редовно известен, чрез назначения му особен представител адв. А.К., в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива. В съдебно заседание, чрез назначения му особен представител адв. А.К., оспорва предявените искове като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

От представения от ищеца на л.5 по делото в оригинал документ, озаглавен „запис на заповед” от 28.01.2005 г. безспорно се установява, че на посочената дата ответникът Д.Г.Д. е подписал същия, с което е удостоверил, че е получил от „приносителя” на документа сумата 400 лв. в заем за срок 30 дни, с краен срок на връщане 28.02.2005 г. От документа е видно, че ответникът се е задължил при неспазване на срока за връщане на заема да заплати 0,5 % лихва за просрочен ден забава. Заемополучателят се е задължил да изплати сумата по заема наведнъж. В долния десен ъгъл на документа срещу „заемополучател” и срещу „заемодател” са положени подписи, а под „заемодател” в скоби е написано името „И.И.”.

Съдът намира, че представеният по делото документ, озаглавен "запис на заповед" е нищожен, тъй в него липсват задължителните реквизити, посочени в чл.535 ТЗ, поради което, съгл. чл.536, ал.1 от ТЗ, същият не е запис на заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 400 лв., дължима по договор за заем между страните, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата 3 624 лв., представляваща договорна неустойка за периода от 28.02.2005 г. до 15.02.2010г.

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. В настоящето производство предмет на спора на първо място е дали между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за заем, както се твърди в исковата молба, и ако е така, дължима ли е сумата по исковата претенция, и ако е дължима, то в какъв размер.

С оглед направеното в процеса оспорване на иска и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса (чл. 154, ал.1 ГПК) ищецът е този, който следва да установи обстоятелствата, на които основава своите искания - наличието на договор за заем между страните, а именно, че е предал в собственост на ответника исковата сума, а ответникът се е задължил да му я върне, както и наличието на уговорка между страните за обезщетение в случай на неизпълнение на това задължение.

Видно от наведените в исковата молба обстоятелства, като се позовава на представения запис на заповед, ищецът обосновава искането си за присъждане на исковата сума на базата на възникнало по силата на договор за заем облигационно правоотношение. В правната доктрина и в съдебната практика (Р № 1 от 14.02.2005 г. на ВтАС по в.гр.д. № 272/2004 г., г. к.; Р от 19.09.2003 г. на ВнАС по в. гр. д. № 507/2003 г., г. о.; Р № 935 от 17.01.2005 г. на ВКС по д. № 155/2004 г., II г. о.) се застъпва становището, че само недействителният, поради липса на форма, менителничен ефект може да се конвертира в друга действителна сделка и по-специално - нищожният, поради липса на реквизит, запис на заповед може да се конвертира в договор за заем.

От граматическия и логически анализ на текста на представения по делото частен документ, означен неправилно с надпис "Запис на заповед" и подписан от страните по делото, може да се направи извод, че същия съдържа всички елементи на договор за заем - сумата е предоставена в заем за определен срок, като е уговорен падежът на задължението за връщане на заемната сума, както и задължението за заплащане на лихва при неспазване на срока за връщане на заема. В документа са индивидуализирани и двете страни по договора, които са го подписали: ответникът - като заемополучател, а ищеца – като заемодател.

Ето защо, съдът намира, че представеният документ е годно писмено доказателство, установяващо наличието на валидно сключен между страните на 28.01.2005 г. договор за заем на сумата 400 лева, дължима на 28.02.2005 г. с уговорено възнаграждение за ползване на тази сума в размер 0,5 % лихва за просрочен ден. В същото време недействителният запис на заповед има правната характеристика и на разписка, удостоверяваща получаване на сумата, посочена в документа от нейния издател (Р № 729 от 19.05.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2002 г., V г. о.). Нещо повече, в самия документ изрично е записано, че ответникът Д.Д. е удостоверил с подписа си получаването на сумата.

При така установения от ищеца факт на плащане, в тежест на ответника бе да докаже, че е върнал претендираната сума, което би обусловило и неоснователност на иска. По делото няма твърдения и не са представени доказателства за извършени плащания по договора или за други факти, погасяващи валидно възникналото задължение.

Налице е неизпълнение на сключения договор за заем, което следва да се вмени във вина на ответника по делото. В конкретния случай неизпълнението на договора е във формата на пълно неизпълнение – непрестиране на дължимото в уговорения срок и след изтичане на срока. Така установеното виновно неизпълнение следва да ангажира договорната отговорност на заемателя-ответник. Отговорността му следва да бъде в определения в договора размер, а именно за сумата 400 лева.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

Макар и в договора от 28.01.2005г. да е записано, че при неспазване на срока за връщане на заема ответникът се задължава да заплати 0,5 % лихва за просрочен ден (забава), по разбиране на съда тази клауза представлява уговорена между страните неустойка, а не лихва за забава, тъй като е отнапред уговорено между страните по договор обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Поради това претенцията на ищеца за заплащане на сумата 3 624 лв. следва да се квалифицира като иск за неустойка с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнение, без да е необходимо те да се доказват. Задължението за заплащане на неустойка е уговорено между страните по 0,5% от заетата сума за всеки просрочен ден, т.е. дължима е за всеки ден след датата на просрочието на изпълнението по договора за заем. Падежът на задължението е бил на 28.02.2005г. – това е последният ден, в който длъжникът е могъл да изпълни задължението си точно, след която дата — на 01.03.2005г. той е изпаднал в забава и от този ден е възникнало задължението му за заплащане на договорената неустойка. От този момент е започнала да се начислява неустойката в размер по 0,5% от заетата сума на ден или по 2 лв. на ден. Като санкция за забавеното изпълнение, неустойката се дължи от момента на забавата до окончателното изпълнение на задължението, а ако същото не е изпълнено до предявяване на иска, то крайния срок, до който следва да се изчисли дължимата сума, е предявяването на иска, което в случая е сторено на 15.02.2010г. Поради това и настоящият състав приема, че неустойка се дължи за целия период на забавата - от 01.03.2005г. до 15.02.2010г., в предвидения от страните размер по 0,5% от заетата сума за всеки ден забава. Сборът на тези суми възлиза на 3 624 лв., в какъвто размер е и претенцията на ищеца.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице условията на чл.92 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника-заемател - налице е изрична уговорка в договора за обезщетение за вредите от неизпълнението; размерът на обезщетението е конкретизиран и е установено неизпълнение на паричното задължение, т.е. всички елементи от фактическия състав, които следва да са налице за ангажиране отговорността на ответника. Установи се и размерът на дължимата от заемополучателя на заемодателя сума за неустойка за неизпълнение на задължението, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

Съдът счита, че в настоящия случай може да намери приложение хипотезата на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД - намаляване на неустойката поради прекомерност в сравнение с претърпените вреди, но това не може да се извърши служебно и чрез самосезиране от съда, а в процеса не бе направено искане от заинтересованата страна.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер 201, 46 лв. за държавна такса и 150 лева за възнаграждение на назначения му особен представител.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител адв. А.К. ***, да ЗАПЛАТИ на И.Т.И. с ЕГН ********** ***, сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща главница по договор за заем от 28.01.2005 г., сумата 3 624 (три хиляди шестотин двадесет и четири) лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължението по договора за периода от 01.03.2005г. до 15.02.2010г., както и направените по делото разноски в размер 351, 46 (триста петдесет и един лв. и 46 ст.) лева.

 

Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Берковица пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: