МОТИВИ                                                                НОХД 409/ 2010год.

                                                                                       09.12.2010год.

 

       С Обвинителен акт на РП-Берковица подсъдимия Г.И.В.-  роден на ***г*** , живущ *** , българин, бълг.гражданин, неженен, осъждан,не работи , неграмотен    и  ЕГН **********   е обвинен  в това,че на 21.05.2010год. в с.Бързия по ул.”Петроханска”  с посока на движение към гр.Берковица   управлявал  МПС- лек  автомобил марка „ВАЗ 2103 с ДК № ВР 17-56 АН, собственост на Йордан Велков Христов от с.Хайредин ,без да притежава  СУ на МПС и в едногодишен срок от наказването му за същото деяние по административен ред  с НП № 1196/ 08.10.2009год.   на Началника на РУП-Берковица, връчени и влезли в законна сила на 05.12.2009год.  –престъпление по чл.343в,ал.2 от НК .

       Прокурорът поддържа обвинението така ,както е предявено като навежда доводи,че деянието е безспорно доказано и моли съда за осъдителна присъда,като наказанието да се определи предвид  разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК и чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК предвид обстоятелството,че деянието е извършено преди последното изменение в НПК.     

       В  съдебно заседание подсъдимият  се явява лично и с назначения на досъдебното производство служебен защитник –адв.М.М. ***.Признава се за  виновен.Производството се разви при условията и по реда на глава 27,чл.370 и следващите от НПК по искане ,направено от подсъдимия и неговия защитник.

      При условията на чл.371 т.2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.Защитника на подс.В. пледира за приложение на чл.55 от НК и налагане на съответно наказание в рамките на законоустановения минимум.

          Доказателствата по делото са писмени и гласни.На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът прие,прочете и огласи,без да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.

          Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство,както и във връзка с доводите и съображенията на страните,приема за установено следното:

      Подсъдимият В. ***. Осъждан е за извършени престъпления от общ характер – с 5  присъди по НОХД  на РС-гр.Берковица на  лишаване от свобода,изпълнението на което е отложено за срок от три години  при условията на чл.66,ал.1 от НК и пробация.

        Подсъдимият не е правоспособен водач на МПС . Наказван е по административен ред за управление без такова с НП № 1196    на Началника на РУ „Полиция” -гр.Берковица ,връчено   и  влязло в законна сила  на 05.12.2009год..

     На 21.05.2010год. при управление на лек автомобил ВАЗ 2103 с ДК № Вр 17-56 АН в с.Бързия по ул.”Петроханска” подс.В. е спрян от служители при РУ”П”-Берковица за извършване на рутинна проверка.При проверката подсъдимият не представил свидетелство за управление на МПС.След направена справка  е установено,че същият не е правоспособен водач и е наказван за същото деяние по административен ред  с  НП № 1196    на Началника на РУ „Полиция” -гр.Берковица ,връчено   и  влязло в законна сила  на 05.12.2009год..

     Именно в едногодишен срок от наказването му по административен ред подс.В.  е извършил деянието. Съставен е и АУАН .

    Гореизложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на П.П. и Т.Г. . Фактическата обстановка се потвърждава от събраните по делото  писмени  доказателства .

          При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата ,изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

          При така установената фактическа обстановка и при този разбор на доказателствата  съдът намира, че с деянието си подс. В. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на  чл.343в,ал.2 от НК.

        Причините за извършване на престъплението-пренебрежително отношение към установения правов ред и в частност към правилата за движение ,  трайно установени престъпни навици и извършване на едно и също престъпление.

          Предвид гореизложеното съдът призна подс. Г.И.В.   за ВИНОВЕН по предявеното му обвинение. При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация. Съдът взе предвид обстоятелството,че подсъдимият вече е осъждан за извършено престъпление от общ характер и предвид на това определи наложените по т.1 и 2  на наказанието пробация да бъдат за  срок от 15 месеца, а по т.6 –200 часа  безвъзмезден труд в полза на обществото.       

          При определяне на наказанието съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, според която при направено признание по реда на чл.371, т.2 НПК наказанието се определя при условията на чл.58а НК. Деянието е извършено на 21.05.2010 година, при което съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 НПК съдът прецени по – благоприятния за дееца закон и замени предвиденото за това престъпление наказание с друг вид, а именно – пробация.

  Съдът наложи на подс.В. за извършеното престъпление по чл.343в,ал.2 от НК наказание  ПРОБАЦИЯ съответно с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес”-за срок от 15 месеца- с периодичност 3 пъти седмично , „задължителни периодични срещи с пробационен служител”-за срок от 15 месеца и „200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото”-за срок от една година в замяна на предвиденото наказание  лишаване от свобода.

         С така наложеното по вид и размер наказание съдът счита,че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, наказанието да въздейства поправително, възпитателно и предупредително по отношение на този подсъдим,както и по отношение на останалите граждани.     

 

       Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: