Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Берковица, 30.12.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година в състав:

                                                                                               

Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров АН дело № 481 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУП-Берковица и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 803 от 27.07.2010г. Началникът на РУП-Берковица е наложил административно наказание глоба 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата на В.В.Г. ***, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДП.

Недоволен от наложеното наказание е жалбоподателят В.В.Г. ***, който обжалва Наказателното постановление в срок. С жалбата и в съдебно заседание оспорва фактическите констатации в акта и в постановлението, като твърди, че не той е управлявал автомобила, а същият е управляван от собственика му В.Г.Г. и че полицаите са му съставили акта след като го извикали от дома му.

Въззиваемата страна - РУП-Берковица, в съпроводителното писмо предлага наказателното постановление да бъде потвърдено като не изпраща свой представител в съдебното заседание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и посочените от жалбоподателя основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Установи се, че на 09.07.2010г., около 22,35 часа полицаите Ц.С.Ц. и Д.К.К. като дежурен автопатрул се движили с полицейски автомобил по ул. ”Бдин” в гр.Берковица с посока на движение от ул.”Бреза” към ул.”Александровска” и забелязали, че срещу тях се движи лек автомобил “Опел Астра” с рег. № М 7586 ВА, управляван от жалбоподателя В.В.Г. ***. Полицаите видели също, че в автомобила нямало никой друг освен водача. Тъй като полицаите познавали водача на насрещно движещият се автомобил и им било известно, че същият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство, подали звуков и светлинен сигнал с патрулния автомобил за спиране с цел извършване на проверка. Последният обаче продължил движението си и след като двата автомобила се разминали полицаите веднага обърнали посоката на движение на своя автомобил и последвали автомобила на жалбоподателя като се движели на малка дистанция след него. След около 150 метра движение жалбоподателят спрял автомобила пред дома си, бързо слязъл от него и застанал до входа на къщата, а полицаите веднага спрели автомобила си след него и му поискали документите за правоуправление. Тъй като водачът не представил свидетелство за управление на МПС от необходимата категория “В” ст. полицай Ц.Ц. на място съставил акт на същия в негово присъствие и в присъствието на другия полицай – свидетеля Д.К. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДП. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на тези констатации, съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителните факти и обстоятелства относно нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От показанията на разпитаните в съдебното заседание на 01.12.2010г. актосъставител и свидетел се потвърдиха фактите и обстоятелствата, отразени в акта за нарушение. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционирания в нарушение, което не е извършил. Съдът кредитира в цялост показанията на тези свидетели като обективни и безпристрастни, тъй като те са пълни, логични, последователни и непротиворечиви помежду си и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

          По искане на жалбоподателя в хода на съдебното следствие беше допуснат и разпитан в качеството на свидетел В.Г. -собственика на автомобил “Опел Астра” с рег. № М 7586 ВА, чиито показания съда също цени като обективни и безпристрастни и същите не противоречат на показанията на другите двама свидетели. От показанията на този свидетел става ясно, че един ден през лятото, привечер около 7-8 ч., двамата със жалбоподателя се връщали от гр.Вършец с автомобила, който бил управляван от свидетеля. Последния преминал покрай бензиностанция ОМV в гр.Берковица, където имало полицейски автопатрул, паркирал автомобила пред дома на жалбоподателя и си тръгнал. Около половин час по-късно жалбоподателят му се обадил и му съобщил, че полицаите са му написали акт за управление на автомобила без да притежава свидетелство за управление на МПС. Показанията на свидетеля Г. не опровергават установената от показанията на двамата полицаи фактическа обстановка, тъй като касаят период от време, предшестващ с около два часа времето на констатиране на нарушението.

По делото е представено и прието още като писмено доказателство справка от РУП-Берковица за наложените на В.Г. административни наказания по ЗДП, от която се установява, че по административен ред са иззети от лицето СУМПС и контролен талон.

Поради изложеното от правна страна съдът намира, че с деянието си жалбоподателят В.Г. е осъществил състава на административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДП, изразяващо се в управление на МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, поради което следва да понесе предвидената в ЗДП административно-наказателна отговорност за това нарушение. При съставяне на акта за нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 36 - 46 ЗАНН, които да водят до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено въз основа на визирания по-горе акт от компетентен орган, при което наказващия орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон, същото е обосновано и е постановено при пълнота на доказателствата. При налагане на наказанието наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която се наказва с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Наложеното на жалбоподателя наказание глоба в размер 200 лева е определено в предвидения в закона размер и по преценка на съда е съобразено с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН. Не е налице и маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административни нарушения.

С така определения размер на наказанието ще се постигнат успешно целите на този вид наказания, визирани в чл.12 от ЗАНН, като се въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо нарушителя към спазване на установения правен ред, както и спрямо всички други граждани склонни към подобни нарушения.

Предвид горното, съдът прецени, че правилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р        Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 803 от 27.07.2010г. на Началника на РУП - гр.Берковица, с което на В.В.Г. ***, за виновно нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба 200 (двеста) лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от същия закон, като законосъобразно.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: