Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 20.12.2010г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                                          Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров АН дело № 475 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУП-Берковица и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 116 от 09.03.2010г. Началникът на РУП-Берковица е наложил административни наказания глоба 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, съгласно чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.4, ал.1 от Наредба № Із-1959 от 27.12.2007г. на МВР е отнел 7 к.т. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП и глоба 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДП за нарушение на чл.137б от ЗДП на В.К.С. ***.

Недоволен от наложеното наказание е наказаният В.К.С., който обжалва Наказателното постановление в срок. В жалбата и в съдебно заседание оспорва констатациите в акта по отношение на нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДП, като поддържа, че не е извършил описаното в обстоятелствената част на акта и постановлението нарушение. Твърди, че контролните органи не са измерили скоростта на неговия автомобил, тъй като се е движил в колона с други автомобили с една и съща скорост и неговият автомобил не е бил първия в колоната. Поддържа също, че ограничението на скоростта на този пътен участък е било 70 км/ч, определено с пътен знак В-26, а не 50 км/ч, поради което е превишил скоростта само с 16 км/ч. Твърди, че контролните органи са засекли скоростта на автомобила му в зоната на действие на пътен знак, ограничаващ скоростта на движение на 70 км/ч. преди да премине пътния знак, ограничаващ скоростта на движение на 50 км/ч. Според него полицаите стояли до патрулната кола и веднага като излязъл от завоя те го спрели и санкционирали. Поддържа също, че с наказателното постановление на едно и също основание - чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДП наказващия орган два пъти му е наложил административни наказания глоби - един път 100 лв. и втори път 50 лв. Моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна - РУП-Берковица, в съпроводителното писмо предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, като не изпраща свой представител в съдебното заседание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Безспорно се установи, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 14.02.2010г. в 12,54 часа по път ІІ-81 на разклона за с.Комарево с посока на движение от гр.Монтана към гр.Берковица В.К.С. *** управлявал лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег. № М 3553 ВА, със скорост 86 км/час в зоната на действие на пътен знак В-26, ограничаващ скоростта на движение на ППС на 50 км/час. Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана от служителите на РУП-Берковица П.Х.П. и П.П.П. с радарен скоростомер ТR-4Д с фаб. № 258 и показанията на апарата – скорост, дата и час, били показани на водача. Контролните органи установили също, че водачът превозвал на задната седалка на автомобила дете на 2 години и 6 месеца, без система за обезопасяване на деца. В резултат на констатираните нарушения на чл.21, ал.2 и чл.137б от Закона за движението по пътищата полицай П.Х.П. на място съставил акт на водача в негово присъствие и в присъствието на свидетеля П.П.П.. Въз основа на акта Началникът на РУП-Берковица издал обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на тези констатации, съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителните факти и обстоятелства относно нарушения на чл.21, ал.2 и чл.137б от Закона за движението по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание оспорва констатациите в акта, но не ангажира никакви доказателства в подкрепа на оспорването, поради което в процеса не се обори доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно нарушение. От показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели, които съдът цени като обективни и непротиворечиви, се потвърдиха фактите и обстоятелствата, отразени в акта за нарушение. Ето защо настоящият състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на цитираните разпоредби, което обуславя налагане на административна санкция на жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено въз основа на визирания по-горе акт от компетентен орган, при което наказващия орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон, същото е обосновано и е постановено при пълнота на доказателствата.

Жалбоподателят е адресат на нормата, сочена за нарушена в акта и постановлението. Като цяло нормата на чл. 21 от ЗДвП въвежда забрана за превишаване на определена скорост, посочена в ал. 1, а тъй като в конкретния случай стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 - 50 км/ч, и това е сигнализирано с пътен знак В-26, спрямо нарушителя е приложима ал. 2 на същия текст. Нарушението на жалбоподателя намира правното си основание в чл.21, ал.2 от ЗДвП и ясно е описано в акта и постановлението -  управление на лек автомобил със скорост 86 км/час при ограничение на скоростта 50 км/час, означено с пътен знак В-26, т.е. жалбоподателя е нарушил забраната за превишаване на означената с пътен знак скорост.

Доводите на жалбоподателя, че се е движил в колона с други автомобили и че контролните органи са засекли скоростта на автомобила му в зоната на действие на пътен знак, ограничаващ скоростта на движение на 70 км/ч. преди да премине пътния знак, ограничаващ скоростта на движение на 50 км/ч са неоснователни. От показанията на свидетелите П. и П. се установи, че в момента на засичането на скоростта на автомобила на жалбоподателя в зоната на действие на техническото средство не е имало други автомобили. Практика на контролните органи е във всички случаи на измерване на скорост да следят визуално дали в зоната на действие на радара се движи един автомобил или колона от автомобили и засичат скоростта само когато установяват, че се движи един автомобил. Свидетелите установиха също, че скоростта на автомобила на жалбоподателя е засечена в зоната на действие на пътен знак В-26, ограничаващ скоростта на 50 км/ч, който е бил поставен преди завой и е имал действие до кръстовището, на което са били разположени. Полицаите са засичали скоростта на автомобилите, движещи се по правата отсечка непосредствено след завоя до кръстовището и техническото средство е засекло точно автомобила на жалбоподателя.

От приложената по делото разпечатка рег. № 116 от 09.11.2010г. от техническо средство е видно, че радарен скоростомер „ТR 4Д” с фабр. № 228/01 е в списъка с индентификационните номера на преминалите успешно последваща проверка – ПП и със срок на валидност една година, т.е. до 22.04.2010г. В разпечатката са отразени точната дата и час на засичането и скоростта.

Неоснователно е също възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение при издаване на наказателното постановление - че със същото на едно и също основание - чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДП наказващия орган два пъти му е наложил административни наказания глоби - един път 100 лв. и втори път 50 лв. В постановлението са описани точно нарушенията на жалбоподателя – управление на МПС със скорост 86 км/час в зоната на действие на пътен знак В-26, ограничаващ скоростта на движение на ППС на 50 км/час и превозване на задната седалка на автомобила на дете на 2 години и 6 месеца, без система за обезопасяване на деца; посочени са законните разпоредби, които са били нарушени виновно от водача - чл.21, ал.2 от и чл.137б от ЗДП и са отразени вида и размера на наказанието, съгласно изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и законните разпоредби, които определят вида и размера на санкцията - чл.182, ал.2, т.4 и чл.183, ал.4, т.10 от ЗДП. Обстоятелството, че срещу глобата от 50 лева наказващият орган погрешно е вписал като законна разпоредба чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП, вместо чл.183, ал.4, т.10 от ЗДП, не се определя от съда като нарушение, което е годно да обоснове самостоятелно отмяната на постановлението в тази част, тъй като жалбоподателят правилно е разбрал за какво конкретно нарушение е наказан с глобата от 50 лева и не оспорва фактическите констатации в постановлението по отношение на това нарушение.

При налагане на наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС наказващият орган се е съобразил с разпоредбите на чл.182, ал.2, т.4 и чл.183, ал.4, т.10 от Закона за движение по пътищата, в които законодателят е определил точно вида и размера на санкцията. В постановлението точно са посочени основанията за налагане на наказанията – чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП, която норма предвижда при превишаване на разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 km/h наказание глоба 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство и чл.183, ал.4, т.10 от ЗДП, която норма предвижда наказание глоба от 50 лв. на водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV от ЗДП. Не е налице и маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административни нарушения.

Предвид горното, съдът прецени, че правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р        Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 116 от 09.03.2010г. на Началника на РУП-Берковица, с което за виновно нарушение на чл.21, ал.2 и чл.137б от Закона за движението по пътищата на В.К.С. с ЕГН ********** ***, са наложени административни наказания глоба 100 (сто) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, съгласно чл.182, ал.2, т.4 от ЗДП и на основание чл.4, ал.1 от Наредба № Із-1959 от 27.12.2007г. на МВР са отнети 7 к.т., и глоба 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДП, като законосъобразно.

 

Решението може да се обжалва пред АСМ в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: