Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Берковица, 20.12.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                                             Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров АН дело № 471 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУП-Берковица и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 659/28.06.2010г. Началникът на РУП-Берковица е наложил административно наказание глоба 150 лева на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДП на М.Д.М. ***, за нарушение на чл.102 от същия закон.

Недоволен от наложеното наказание е наказаният М.Д.М., който обжалва Наказателното постановление в срок. В жалбата оспорва фактическите констатации, отразени в акта и постановлението, като навежда доводи, че не е извършил нарушението, за което е наказан, тъй като не е собственик, водач, длъжностно лице или ползвател на мотоциклета, по смисъла на чл.102 и чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП. Твърди също, че мотоциклета е собственост на Любомира Красимирова и по нейна поръчка го е закарал за ремонт при майстор около една седмица преди датата на проверката. Моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна РУП-гр.Берковица в съпроводителното писмо предлага Наказателното постановление да бъде потвърдено, като не изпраща представител в съдебното заседание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че на 08.06.2010г. около 10, 30 часа Е.К.Л. *** управлявал мотоциклет „Ямаха” 660 ХТ3 с рег. № М 0276 К по ул.”Александровскав гр.Берковица с посока на движение от центъра на града към бензиностанция ОМВ. Дежурен автопатрул в състав С.Л.М. и С.М.Б. ***, спрели водача на мотоциклета срещу магазин „Пени” и установили, че същият не притежава документ за правоуправление на МПС за категория А. Е.Л. обяснил на полицаите, че мотоциклета е на М.Д.М., който му го е дал, за да отиде до болница „Пирогов”, където се намирало детето му. За констатираното нарушение на Закона за движението по пътищата полицаите на място съставили акт за нарушение на водача Е.Л.. Малко по-късно жалбоподателя М.М. бил извикал в сградата на РУП-Берковица. След като дошъл последният обяснил на полицаите, че собственик на мотоциклета е съпругата му, но че той го ползва постоянно. Заявил също, че не е давал мотоциклета на Е.Л., а последният го е взел без негово знание от техника, при който бил оставен за ремонт. В резултат на констатираното нарушение на чл.102 от Закона за движението по пътищата полицай С.М. съставил акт на М.М. *** в негово присъствие и в присъствието на свидетеля С.Б.. След съставяне на акта за нарушение жалбоподателят си прибрал мотора. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на тези констатации, съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителните факти и обстоятелства относно нарушение на чл.102 от Закона за движението по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от същия закон, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят в жалбата оспорва констатациите в акта, но не ангажира никакви доказателства в подкрепа на оспорването, поради което в процеса не се обори доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно нарушение. От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел М. се потвърдиха фактите и обстоятелствата, отразени в акта за нарушение.

Фактическият състав на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП включва няколко елемента: субект на нарушението - собственик, длъжностно лице или водач на МПС; изпълнително деяние - допуска или предоставя управлението на горното МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление на МПС, употребило е алкохол или друго упойващо вещество; субективна страна - виновно поведение при форма на вина - непредпазливост при изпълнително деяние "допуска" и умисъл при изпълнително деяние „предоставя”. В конкретния случай са налице всички елементи от този фактически състав.

От събраните по делото доказателства се установи, че мотоциклет „Ямаха” 660 ХТ3 с рег. № М 0276 К не е собственост на наказаното лице - М.Д.М., но последният е упражнявал фактическа власт върху мотоциклета – бил е водач и ползвател на това МПС. Настоящото производство не поставя въпроса за собствеността на мотоциклета и същият е ирелевантен за установяване на фактите по нарушението. Разпоредбите на чл.102 и чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвиждат като възможни субекти на нарушението собственика на МПС, лицето, което го управлява в качеството си на длъжностно лице, лицето, което е упълномощено да го ползва и всяко друго лице, което упражнява фактическа власт върху МПС като водач на същото. От показанията на свидетелят М. безспорно се доказа факта на упражнявана фактическа власт от жалбоподателя върху процесния мотоциклет именно като ползвател и водач на същото.

Нормата на чл. 102 от ЗДвП забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство да предоставя същото на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособен водач. Нещо повече, законът предвижда като наказуемо не само действието - фактическото предоставяне на МПС на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособно лице, но и бездействието - състоящо се в липса на действие, което да предотврати управлението на МПС от такова лице. Следователно жалбоподателят, в качеството си на ползвател и водач на процесния мотоциклет е бил длъжен да направи необходимото, за да не допусне управлението на мотоциклета от неправоспособния Е.Л.. Като не е проявил необходимата грижа и е допуснал неправоспособният Е.Л. да управлява мотоциклета, жалбоподателят е извършил нарушение на чл.102 от ЗДвП. В тази насока доводите на жалбоподателя, че не е давал мотоциклета на Е.Л., а последният го е взел без негово знание от техника, при който бил оставен за ремонт, не бяха подкрепени с никакви доказателства. Ето защо настоящият състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, което обуславя налагане на административна санкция на жалбоподателя.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на визирания по-горе акт от компетентен орган, при което наказващия орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон, същото е обосновано и е постановено при пълнота на доказателствата.

При налагане на наказанието наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.177, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата, в която законодателят е определил вида и размера на санкцията. Не е налице и маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административни нарушения.

Предвид горното, съдът прецени, че правилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 659/28.06.2010г. на Началника на РУП-Берковица, с което на М.Д.М. с ЕГН ********** ***, за виновно нарушение на чл.102 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба 150 лева на основание чл.177, ал.1, т.3 от същия закон, като законосъобразно.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: