Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Берковица, 15.12.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на първи декември през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                             Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров АН дело № 468 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУ „Полиция”, гр.Берковица и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 10/15.04.2010г. Началникът на РУ „Полиция”, гр.Берковица е наложил административно наказание - глоба в размер 500 лв. на основание чл.26 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) (отм.) на В.И.Г. *** за това, че е съхранявала боеприпаси не по установения от закона ред, с което е осъществила нарушение на чл.14д от ЗКВВООБ (отм.) във вр. с чл.43, ал.3 от Правилника за прилагане на същия закон.

Недоволна от наложеното наказание е жалбоподателката В.И.Г., която обжалва Наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва констатациите в акта за нарушение и наказателното постановление, като навежда доводи, че само за един час е оставила описаните в акта боеприпаси в склада на магазина си, тъй като превозното средство, с което е следвало да ги превози до гр.София, се е повредило и се е наложило да го закара за ремонт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – РУ „Полиция”, гр.Берковица, редовно призована за участие в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателката и посочените основания в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На 07.04.2010г. при извършена съвместна проверка от служители в РУ „Полиция”, гр.Берковица и в Митница Лом в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Берковица, ул.”Сливница”, стопанисван от ”Олимп-ИМ” ООД, гр.Берковица, собственост на В.И.Г., е установено, че в задната част на магазина, използвана като склад и офис, се намират 14 броя кутии с общо 7 000 броя патрони. По време на проверката собственичката на магазина отсъствала, поради което магазинерката П. Филипова я извикала. Служителят на РУ „Полиция”, гр.Берковица Г.П.М. на място съставил протокол за доброволно предаване и констативен протокол, в които описал намерените патрони по калибър, марка, кутии и брой.

На 08.04.2010г. в сградата на РУ „Полиция”, гр.Берковица в присъствието на жалбоподателката и свидетеля Г.П.М., Н.С.С. съставил акт за установяване на административно нарушение № 10 от същата дата на В.И.Г. за нарушение на разпоредбата на чл.14д във вр. с чл.43, ал.3 от ЗКВВООБ (отм.), който й бил връчен. При съставянето на акта жалбоподателката обяснила на актосъставителя, че намерените в магазина й патрони били необходими за дейността на клуба по биатлон, който ръководила. По принцип съхранява оръжието и боеприпасите на клуба в каси в сградата на общината, но в деня на проверката имала намерение да пътува до София, за да върне патроните в оръжейния магазин, от който ги е взела, но микробуса, с който е следвало да ги превози, се счупил, поради което оставила патроните в магазина докато извърши ремонт на микробуса. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателката направила и писмени възражения пред административно-наказващия орган. Последният не взел под внимание същите и въз основа на съставения акт издал обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели Г.М. и Н.С., както и от приетите по делото и изброени по-горе писмени доказателствени средства. Първият свидетел, дал показания под страх от наказателна отговорност, установява обстоятелствата относно времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно неговата обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набеди санкционираната в нарушение, което не е извършила. Съдът кредитира в цялост показанията на посочените свидетели като обективни и безпристрастни, тъй като те са пълни, логични, последователни и непротиворечиви помежду си и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.

          По искане на жалбоподателката в хода на съдебното следствие беше допусната и разпитана в качеството на свидетел П. Йорданова Филипова – продавачка в магазина на В.Г., чиито показания съда също цени като обективни и безпристрастни, тъй като са в унисон с показанията на свидетеля Г.М., не се оспориха от въззиваемата страна, поради което няма основания съдът да не им даде вяра. От нейните показания става ясно, че малко преди да дойдат проверяващите от полицията и митниците, В. дошла с микробуса на ски-биатлон и оставила кашон с патрони отзад в склада на магазина, като казала на свидетелката, че била тръгнала за София, за да ги върне, но й се счупил микробуса. След това напуснала магазина и тръгнала да ремонтира микробуса. Като дошли проверяващите и намерили патроните свидетелката се обадила на жалбоподателката да се върне обратно в магазина.

При така установените факти, от правна страна съдът намира за обосновани следните правни изводи:

          При проверката на редовността на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, както и на законосъобразността на процедурата по издаване на същите, съдът констатира, че е допуснато нарушение на процесуалните правила при установяване на административното нарушение.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени.  В този смисъл е необходимо да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, и тази, отразена в НП. В конкретния случай обаче в акта, съставен на жалбоподателката, като нарушени са посочени разпоредбите на чл.14д във вр. с чл.43, ал.3 от ЗКВВООБ, докато в наказателното постановление фигурират разпоредбите на чл.14д от ЗКВВООБ във вр. с чл.43, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗКВВООБ. По този начин при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е допуснато нарушение на чл. 42, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация в акта за нарушение.

Констатираното нарушение не се определя от съда като такова, което е годно да обоснове самостоятелно отмяната на постановлението, тъй като жалбоподателката правилно е разбрала за какво конкретно нарушение й е съставен акта и е организирала защитата си именно срещу визираното в наказателното постановление нарушение, където е налице правно единство между описанието на нарушението и неговата цифрова квалификация.

Допуснато е обаче нарушение на материалния закон при налагане на наказанието, което води до извод за отмяна на атакувания акт.

В производството по ЗАНН съставеният акт няма презумтивна доказателствена сила, т.е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест лежи единствено и само върху наказващата администрация. Разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание.  Предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца са следните: първо - нарушителят да е извършил деянието, т. е. да е установен фактът на нарушението, второ - идентифициране на дееца и трето: деянието да е извършено виновно, т.е. да е установена вината. При наличието на тези кумулативни предпоставки се съставя наказателно постановление.

Доказателства по настоящото дело, че наказаната В.И.Г. е извършила нарушение на разпоредбите на чл.14д от ЗКВВООБ (отм.) във вр. с чл.43, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗКВВООБ не се събраха.

Съгласно разпоредбата на чл. 14д, ал.1 от ЗКВВООБ (отм.) огнестрелното оръжие и боеприпасите за него се съхраняват по ред, определен с правилника за прилагане на закона, а според чл.43, ал.3 от този правилник придобитите ООБ по реда на чл. 40 се съхраняват в метални каси (шкафове), неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства и осигурена въоръжена физическа охрана или СОТ. От граматическото и логическото тълкуване на посочените разпоредби се налага извода, че „съхраняването” на огнестрелните оръжия и боеприпасите предполага оставянето на същите на специално определени места при определени условия за един по-продължителен период, когато не се използват, пренасят, носят или употребяват. Именно неспазването на изискванията за съхранението на огнестрелните оръжия и боеприпасите, визирани в чл.43, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗКВВООБ, обуславя ангажиране на административно-наказателната отговорност на виновното лице по чл.26 от ЗКВВООБ (отм.).

В процесния случай обаче не се установи жалбоподателката да е съхранявала в магазина намерените от полицейските органи боеприпаси. Напротив, установи се, че тези патрони са съхранявани в сградата на Общината, при спазване на изискванията на закона, а в деня на проверката същата е транспортирала патроните до гр.София, но поради повреда в автомобила, се е наложило да ги остави в магазина за кратко време, докато бъде отстранена повредата.

Изложеното налага извода, че в настоящото производство не се установи по безспорен и категоричен начин една от предпоставките, обуславящи реализирането на административно-наказателната отговорност на дееца – извършването на деянието, т. е. установяване факта на нарушението, така, както повелява нормата на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, предвид на което съдът намира, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на В.И.Г.. Недоказването на обвинението, че посоченото в акта за нарушение и наказателното постановление лице е извършило административно нарушение прави издаденото наказателното постановление незаконосъобразно.

          Изложеното мотивира съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно поради което на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

         

Р       Е       Ш      И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 10 от 15.04.2010г. на Началника на РУ „Полиция”, гр.Берковица, с което на В.И.Г. *** е наложено административно наказание глоба в размер 500 лв. на основание чл.26 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (отм.), за нарушение на чл.14д от ЗКВВООБ (отм.) във вр. с чл.43, ал.3 от Правилника за прилагане на същия закон, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението може да се  обжалва пред Административен съд Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

                                                                     

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: