Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 20.12.2010г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:

                                                                                  

Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров АН дело № 467 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУП-Берковица и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 1657 от 18.12.2009г. Началникът на РУП-Берковица е наложил административни наказания глоба 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, съгласно чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.4, ал.1 от Наредба № Із-1959 от 27.12.2007г. на МВР е отнел 12 к.т. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП и глоба 100 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДП за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДП на А.Х. ***.

Недоволен от наложените наказания е жалбоподателят А.Х.Ф., който обжалва Наказателното постановление в срок.  В жалбата оспорва констатациите в акта и постановлението, като навежда доводи, че по време на засичане на скоростта от контролните органи пред неговия автомобил се е движил автомобил „Мерцедес”, поради което не е убеден, че полицаите са измерили скоростта на неговия автомобил. Моли съда, да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Редовно призован за участие в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - РУП-Берковица, в съпроводителното писмо предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, като не изпраща свой представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На 08.12.2009г. в 14 часа по път ІІ 81 на разклона за с.Комарево с посока на движение гр.Берковица – гр.Монтана А.Х.Ф. управлявал лек автомобил “Сааб 95” с рег. № ЕН 4111ВН със скорост 104 км/час в зоната на действие на пътен знак В-26, който забранявал движение със скорост, по-висока от означената на него 50 км/час. Служителите на РУП-Берковица гл. пол. П.Х.П. и М.П.Е. фиксирали скоростта на автомобила с апарат ТR-4Д с № 258 и показанията на апарата – скорост, дата и час, били показани на водача. При извършената проверка полицаите констатирали, че автомобилът нямал залепен винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа за 2009г. В резултат на констатираните нарушения на чл.21, ал.2 и чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата полицай П.Х.П. на място съставил акт на водача в негово присъствие и в присъствието на свидетеля М.П.Е.. Въз основа на акта Началникът на РУП-Берковица издал обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на тези констатации, съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителните факти и обстоятелства относно нарушения на чл.21, ал.2 и чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят в жалбата оспорва констатациите в акта, но не ангажира никакви доказателства в подкрепа на оспорването, поради което в процеса не се обори доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно нарушение. От показанията на разпитаният в съдебно заседание актосъставител, които съдът цени като обективни и непротиворечиви, се потвърдиха фактите и обстоятелствата, отразени в акта за нарушение. Ето защо настоящият състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на цитираните разпоредби, което обуславя налагане на административна санкция на жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено въз основа на визирания по-горе акт от компетентен орган, при което наказващия орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон, същото е обосновано и е постановено при пълнота на доказателствата.

Жалбоподателят е адресат на нормата, сочена за нарушена в акта и постановлението. Като цяло нормата на чл. 21 от ЗДвП въвежда забрана за превишаване на определена скорост, посочена в ал. 1, а тъй като в конкретния случай стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 - 50 км/ч, и това е сигнализирано с пътен знак В-26, спрямо нарушителя е приложима ал. 2 на същия текст. Нарушението на жалбоподателя намира правното си основание в чл.21, ал.2 от ЗДвП и ясно е описано в акта и постановлението -  управление на лек автомобил със скорост 104 км/час при ограничение на скоростта 50 км/час, означено с пътен знак В-26, т.е. жалбоподателя е нарушил забраната за превишаване на означената с пътен знак скорост.

Доводите на жалбоподателя, че по време на засичане на скоростта от контролните органи пред неговия автомобил се е движил друг автомобил, поради което полицаите не са измерили скоростта на неговия автомобил, са неоснователни. От показанията на свидетеля П. се установи, че в момента на засичането на скоростта на автомобила на жалбоподателя в зоната на действие на техническото средство не е имало други автомобили. Свидетелят установи също, че скоростта на автомобила на жалбоподателя е засечена в зоната на действие на пътен знак В-26, ограничаващ скоростта на 50 км/ч. Полицаите визуално са установили, че автомобила на жалбоподателя се е движил бързо в зоната на действие на пътния знак и са засекли скоростта му.

От приложената по делото разпечатка рег. № 1657 от 09.11.2010г. от техническо средство е видно, че радарен скоростомер „ТR 4Д” с фабр. № 258/01 е в списъка с индентификационните номера на преминалите успешно последваща проверка – ПП и със срок на валидност една година, т.е. до 22.04.2010г. В разпечатката са отразени точната дата и час на засичането и скоростта.

При налагане на наказанията наказващият орган се е съобразил с разпоредбите на чл.182, ал.2, т.6 и чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата, в които законодателят е определил точно вида и размера на санкцията. В постановлението точно са посочени основанията за налагане на наказанията – чл.182, ал.2, т.6 от ЗДП, която норма предвижда при превишаване на разрешената скорост извън населено място над 51 km/h наказание глоба 200 лв. и три месеца лишаване на водача от право да управлява моторно превозно средство и чл.179, ал.3, т.4 от ЗДП, която норма предвижда наказание глоба от 100 лв. на водач, който управлява пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата.

Не е налице и маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административни нарушения.

Предвид горното, съдът прецени, че правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р        Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 1657 от 18.12.2009г. на Началника на РУП-гр.Берковица, с което на А.Х. *** за виновно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП са наложени административни наказания глоба 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, съгласно чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.4, ал.1 от Наредба № Із-1959 от 27.12.2007г. на МВР са отнети 12 к.т. и за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДП е наложено наказание глоба 100 лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДП, като законосъобразно.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: