Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Берковица, 14.12.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на първи декември през две хиляди и десета година в състав:

                                                                                               

Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров АН дело № 465 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУП-Берковица и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 918/18.08.2010г. Началникът на РУП-Берковица е наложил административни наказания глоба 100 лв. и лишаване от правоуправление за срок от два месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП на К.Л.А. *** за нарушение на чл.103 от същия закон.

Недоволен от наложените наказания е жалбоподателят К.Л.А., който обжалва постановлението в срок. В жалбата и в съдебно заседание твърди, че не е забелязал двамата пътни полицаи, които са подали сигнала за спиране, тъй като същите са били разположени след плавен десен завой и са се били скрили зад храсти и дървета. Поддържа също, че в акта за нарушение и в наказателното постановление има разминавания относно превозното средство, което е управлявал - в акта е отбелязано, че е управлявал лек автомобил, а в постановлението - че е управлявал товарен автомобил. Счита, че наложените му наказания не съответстват на тежестта на нарушението и моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно или поне в частта, в която му е отнето свидетелството за управление на МПС.

Въззиваемата страна РУП-гр.Берковица в съпроводителното писмо предлага Наказателното постановление да бъде потвърдено, като не изпраща представител в съдебното заседание.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Безспорно се установи, че на 02.08.2010г. около 15 часа К.Л.А. *** управлявал собствения си лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № М2568 АР по път ІІІ-812 с посока на движение гр.Берковица – гр.Вършец. На разклона за с.Ягодово бил разположен полицейски патрул при РУП-Берковица в състав ст. пол. Т.Й.Г. – мл. автоконтрольор и Т.Г. ***. Т.Г. подал сигнал за спиране със стоп палка на водача, но последният не спрял автомобила, а продължил движението за гр. Вършец. Полицаите подали сигнал по радиостанцията до колегите си в гр.Вършец и последните спрели автомобила и установили самоличността на водача. След около 40 минути жалбоподателят се върнал при полицейския патрул с автомобила. За констатираното нарушение на чл.103 от ЗДП ст. пол. Т.Г. на място съставил акт за установяване на административно нарушение на водача в негово присъствие и в присъствието на свидетеля Т.Г.. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на тези констатации, съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителните факти и обстоятелства относно нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата. Съгласно цитираната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна страна вмененото му административно нарушение, като за направата на този извод съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Т.Г. и Т.Г.. В показанията си същите сочат, че са имали разстановка на мястото, където са се намирали, за да контролират спазването на пътен знак за ограничение на скоростта 50 км/ч и неправилно изпреварване. Същите са били в зоната на действие на знака и е имало достатъчна видимост. На мястото е бил паркиран служебния автомобил и двамата полицаи са били с униформа и със светлоотразителни жилетки. Полицай Т.Г. е бил на пътя и е дал ясен сигнал на водача за спиране със стоп палка. Автомобилът на жалбоподателя не се е движил с превишена скорост, поради което не е засечен от радара.

Показанията на двамата свидетели не се обориха в процеса, поради което съда ги кредитира като последователни, логично свързани и обективни. Същите кореспондират с приложените по делото писмени доказателства. Въз основа на тези доказателства съдът намира за установено, че на посочената в акта и наказателното постановление дата жалбоподателят не е спрял на подадения му от контролните органи сигнал за спиране. Сигналът е бил своевременно подаден и водачът е имал възможност адекватно да го възприеме, тъй като, както се установи в хода на делото, същият не е управлявал автомобила с висока скорост. Нарушението е осъществено и от субективна страна, а именно, след като е бил длъжен да спре при подаден сигнал за спиране от контролните органи на посоченото място, водачът съзнателно не е изпълнил тяхното разпореждане. Законът му е вменил безусловно задължение, с което същия не се е съобразил.

Ето защо настоящият състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.103 от ЗДП, което обуславя налагане на административна санкция на жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено въз основа на визирания по-горе акт от компетентен орган, при което наказващия орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка. Не са налице формални предпоставки за цялостна отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството. Обстоятелството, че в наказателното постановление управляваният от водача автомобил е вписан като товарен, не се отразява на законосъобразността на същото, тъй като не представлява съществено нарушение, което да ограничи правото на защита на жалбоподателя.

За извършеното нарушение жалбоподателя е санкциониран по реда на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. При определяне на наказанието обаче, административнонаказващият орган не се е съобразил с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, с оглед обществената опасност на деянието и дееца, тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, в резултат на което е завишил размера на санкциите. Наказващият орган е следвало да се съобрази с обстоятелството, че жалбоподателят не е имал други нарушения на ЗДвП, както и че в конкретния случай се е върнал на мястото на извършване на нарушението и е съдействал на полицейските органи, които са смекчаващи отговорността обстоятелства. Настоящия състав счита, че с налагането на наказание към предвидения в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП минимум, ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, поради което следва да се измени обжалваното постановление, като определеният от административно наказващия орган срок на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство от 2 месеца се намали на 1 месец, а размера на глобата от 100 лева следва да се намали до 50 лева.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р       Е       Ш      И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 918/18.08.2010г. на Началника на РУП, гр.Берковица, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП е наложено наказание глоба 100 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 месеца на К.Л.А. ***, като НАМАЛЯВА срока на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство на един месец, а размера на глобата - на 50 (петдесет) лева.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: