Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Берковица, 10.12.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                               Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров АН дело № 461 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Директора на РИОКОЗ, гр.Монтана и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

         С Наказателно постановление № 05-1-220 от 15.10.2010г. Директора на РИОКОЗ, гр.Монтана е наложил административно наказание глоба в размер 200 лв. на основание чл.210, ал.1 от Закона за здравето на А.А.А. ***, в качеството й на Директор на ЦДГ „Звънче”, гр.Вършец, кв.Заножене, за нарушение на чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредба № 3 от 05.02.2007г. за здравните изисквания към детските градини, издадена от Министъра на здравеопазването.

          Недоволна от наложеното наказание е жалбоподателката А.А.А., която обжалва Наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата оспорва фактическите констатации в акта и постановлението като навежда доводи, че в Наредба № 23 от 19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от министъра на здравеопазването, чието нарушаване й е вменено, не е упоменато конкретно с какви по вид храни и продукти става изготвянето на менюто при децата в детската градина. Твърди, че при изготвянето на детското меню се съобразяват с всички видове хранителни продукти, които са описани в бюлетина на САПИ и правят заявки за доставяне на храни и продукти само и единствено съобразени с разпоредбите на Наредба № 23 от 19.07.2005 г. Поддържа, че дневния оклад за едно дете е един лев, поради което не е възможно за тази сума да осигурят по-разнообразна и по-качествена храна на децата. Твърди също, че няма вина за нарушението по чл.26, ал.2 от Наредба № 3 от 05.02.2007г., тъй като детското заведение работи с намален персонал (директор с група, учителка, домакин и готвач на непълно работно време) и не разполага със специално медицинско лице, което да изготвя менюто, тъй като от месец юни 2007г. медицинската сестра в детската градина е съкратена. Дневното меню в детската градина се изготвя от дежурния учител, домакина и готвача, като след проверката на 17.09.2010г. за изготвяне на менюто използват информация от интернет за примерни менюта от детски градини в гр.София, където менюто се изготвя от технолог. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

          Въззиваемата страна – Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве - гр.Монтана, чрез процесуалния си представител, молят съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателката и посочените основания в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

На 17.09.2010г. в изпълнение на заповед на Министъра на земеделието и храните инспектори при РИОКОЗ и ДВСК, гр. Монтана извършили проверка в хранителен блок на ЦДГ „Звънче”, гр.Вършец, кв.Заножене. Проверяващите установили, че приготвяната храна не е съобразена с изискванията на Наредба № 23 от 19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 63 от 2.08.2005 г. – в менюто на децата били включени храни като вафли, разтворими напитки „Степ” и пържени мекици. Констатирано било също, че в изготвянето на седмичното меню не е участвал медицински специалист. За констатираните нарушения на 12.10.2010г. извършилият проверката инспектор Й.К.Р. – мл. инспектор в отдел КХОХ, дирекция ЗК, е съставила акт за установяване на административно нарушение на А.А.А. ***, в качеството й на Директор на ЦДГ „Звънче”, гр.Вършец, кв.Заножене, за нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредба № 3 от 05.02.2007г. за здравните изисквания към детските градини, издадена от Министъра на здравеопазването. Актът е съставен в службата в гр.Берковица, а впоследствие е подписан от д-р И.Д.Д., служител на ДВСК – свидетел при установяване на нарушението, и е изведен в деловодството. Същият ден актосъставителката е отишла в детската градина, предявила е акта за подпис на жалбоподателката, но последната е отказала да го подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел – Лора Филипова, служител в РИОКОЗ, гр.Монтана. Въз основа на този акт е издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Й.Р. и И.Д..

При проверката на редовността на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, както и на законосъобразността на процедурата по издаване на същите, съдът констатира, че са допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне и предявяване на акта за нарушение.

С оглед процедурните правила, очертани в разпоредбите на ЗАНН, принципно правило, визирано в чл. 40, ал. 1 от закона е, че "актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението". Изключенията от това правило, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, са изчерпателно, точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, а именно, "когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставянето на акта". В тази връзка по делото от показанията на двамата свидетели по безспорен начин се установи, че актът за нарушение е съставен в службата в гр.Берковица в отсъствие на нарушителя и свидетеля. Съдът констатира, че съставянето на процесния акт в отсъствието на нарушителя е станало без да са били налице законовите предпоставки, визирани в чл. 40, ал. 2 ЗАНН, доколкото по делото е безспорно, че нарушителят е бил известен още при извършване на проверката и липсват доказателства, че същият е търсен и не е намерен, както и че му е отправяна покана, при това конкретна, да се яви за съставяне на акт.

Констатираното нарушение не се определя от съда като такова, което е годно да обоснове самостоятелно отмяната на постановлението, тъй като актът все пак е подписан от свидетеля и е връчен на наказаното лице при отказ от негова страна, което е удостоверено с подписа на един свидетел, съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН. По този начин на жалбоподателката е осигурена възможност да наведе възраженията си срещу него, което е сторила на 14.10.2010г.

Допуснато е обаче и друго нарушение - не е посочено административното нарушение, което, според актосъставителя и администратовно наказващият орган, е осъществено от жалбоподателката и констатирано при съставяне на акта и наказателното постановление. Първото от констатираните в акта нарушения е, че приготвяната храна в детската градина не е съобразена с изискванията на Наредба № 23 от 19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението – в менюто на децата са включени храни като вафли, разтворими напитки „Степ” и пържени мекици. В акта и постановлението като нарушен е посочен чл.26, ал.1 от Наредба № 3 от 05.02.2007г. за здравните изисквания към детските градини. Съгласно посочената разпоредба в детските градини се приготвя храна, съобразена с изискванията на Наредба № 23 от 2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението (ДВ, бр. 63 от 2005 г.). Нормата препраща към изискванията на Наредба № 23 от 2005 г., която съдържа 16 члена. В акта за нарушение и в наказателното постановление обаче не е конкретизирано коя от всички разпоредби е нарушена. Общото задължение за съобразяване на приготвяната в детските градини храна с изискванията на Наредба № 23 от 2005 г. е следвало да бъде конкретизирано с норма от посочената наредба, която да установява конкретно правило за поведение, нарушението на което да е определено от закона като административно нарушение. Посочването на чл.26, ал.1 от Наредба № 3 от 05.02.2007г. не изчерпва задължението на актосъставителя и на административно-наказващият орган да посочат нарушената нормативна разпоредба, която урежда конкретните изисквания към приготвяната в детските градини храна. Същите е следвало, освен препращащата норма от Наредба № 3 от 05.02.2007г., да посочат и конкретната норма от Наредба № 23 от 2005 г., която да посочва какво точно изискване към приготвяната в детските градини храна не е съобразено при приготвяне на храната в ЦДГ „Звънче”, гр.Вършец, кв.Заножене. Поради това не е описано и изпълнително деяние на така формулираното нарушение - какви точно действия или бездействия, неизпълнения на задължения или нарушения на установени правила са отчетени като административно нарушение.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административното нарушение е деяние (действие или бездействие), което е обявено за наказуемо с административно нарушение. Такова не е посочено нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление - липсва описание на нарушение и посочване на нарушена правна норма. Налице е нарушение на чл. 42, т. 5 и 6 и на чл. 57, т. 5 и 6 от ЗАНН, водещо до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката, тъй като същата не е в състояние да разбере за какво точно нарушение е санкционирана, както и до невъзможност на съда да провери дали такова действително е било извършено от нея.

Второто констатирано в акта и постановлението нарушение е, че в изготвяне на седмичното меню в детската градина не е участвал медицински специалист – нарушение на чл. 26, ал.2 от Наредба № 3 от 05.02.2007г., който предвижда седмичното меню да се изготвя от комисия в състав: медицински специалист, домакин и готвач на детската градина. Действително по делото безспорно се доказа и не се оспорва от жалбоподателката, че в комисията, изготвяща седмичното меню в детската градина не е участвал медицински специалист. Причината за това обаче е, че такъв специалист изобщо няма назначен в детската градина.

Член 6 от ЗАНН изисква деянието, обявено за административно нарушение, да е извършено виновно - било умишлено, било непредпазливо - чл. 7, ал. 1 ЗАНН. Следователно, за да се ангажира отговорността на жалбоподателката за визираното в акта нарушение на чл. 26, ал.2 от Наредба № 3 от 05.02.2007г., е необходимо, освен обективно да не е включила медицински специалист в състава на комисията, която изготвя седмичното меню в детската градина, това деяние да е извършено виновно. По делото не се доказа от административнонаказващия орган, който носи тежестта да докаже всички елементи от състава на административното нарушение, че наказаната има вина за това, че в състава на комисията не е включен медицински специалист. Напротив, след като в детската градина няма назначен такъв специалист, обективно не е възможно и не би могло да се вмени във вина на директора на същата, че не го е включила в състава на комисията, която изготвя седмичното меню в детската градина. В конкретния случай е налице само формално наличие на обективните елементи от състава на разпоредбата на чл.26, ал.2 от Наредба № 3 от 05.02.2007г. Липсва субективната страна на деянието – вина на жалбоподателката.

От изложеното се налага извода, че от страна на жалбоподателката не е налице виновно поведение, което е съществен елемент при преценка на наличието на нарушение на нормата на чл.26, ал.2 от Наредба № 3 от 05.02.2007г. Следователно жалбоподателката не е извършила административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, поради което липсва правно основание за налагане на санкция.

          Изложеното мотивира съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, поради което, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът      

Р       Е       Ш      И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-1-220 от 15.10.2010г. на Директора на РИОКОЗ, гр.Монтана, с което на А.А.А. ***, в качеството й на Директор на ЦДГ „Звънче”, гр.Вършец, кв.Заножене, е наложено административно наказание глоба в размер 200 лв. на основание чл.210, ал.1 от Закона за здравето, за нарушение на чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредба № 3 от 05.02.2007г. за здравните изисквания към детските градини, издадена от Министъра на здравеопазването, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: