Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Берковица, 10.12.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и десета година в състав:

                                                                                               

Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров АН дело № 460 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУП-Вършец и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 14А от 01.10.2010г. Началникът на РУП, гр.Вършец е наложил административни наказания глоба 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДП и съгласно Наредба № І-1959 на МВР отнемане на 10 контролни точки на М.А.Н. ***, за нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДП.

Недоволен от Наказателното постановление е наказаният М.А.Н., който обжалва постановлението в срок. В жалбата и в съдебно заседание признава фактическите констатации, отразени в акта и постановлението, но счита че наложените му наказания са явно несправедливи и несъобразени с тежестта на извършеното нарушение, тъй като установената концентрация на алкохол в кръвта му е почти на долната граница разрешена от закона. Моли съда, да измени обжалваното наказателно постановление като наложи на жалбоподателя глоба и лишаване от право да управлява МПС към минимума определен в чл. 174, ал.1 ЗДвП.

Въззиваемата страна РУП, гр.Вършец в съпроводителното писмо предлага Наказателното постановление да бъде потвърдено, като не изпращат представител в съдебното заседание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и посочените от жалбоподателя основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

На 9.09.2010г. около 06,10 часа М.А.Н. *** управлявал по ул. ”Дончо Станчев” на град Вършец специален автомобил - линейка с ДК № М 92 93 АР, собственост на „МБАЛ-Лом” ЕООД. При извършена проверка от служители на РУП, гр.Вършец за употреба на алкохол с техническо средство “Алкомер - 931” с № 0249498, тариран и годен за работа до месец октомври 2010г., се установило, че водача е употребил алкохол и концентрацията на алкохол в кръвта му била 0,56 промила. Издаден бил и талон за медицинско изследване, но водачът не дал кръвна проба. В резултат на констатираното нарушение на Закона за движението по пътищата полицай А.П.А. съставил акт на нарушителя в сградата на РУП-Вършец в негово присъствие и в присъствието на свидетеля К.Г.К.. Въз основа на акта Началникът на РУП-Вършец издал обжалваното наказателно постановление. От показанията на разпитаните по делото свидетели А.А. и К.К. се потвърдиха фактите и обстоятелствата, отразени в акта за нарушение. Така изложената фактическа обстановка се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.

Въз основа на тези констатации, съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителните факти и обстоятелства относно нарушение на чл. 5, ал. 2, т.3 от Закона за движението по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно нарушение. Напротив, изложената фактическа обстановка се потвърди по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства, подкрепя се от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от признанията на жалбоподателя.  

Предвид изложеното, от правна страна съдът намира, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.5, ал.2, т.3 от ЗДП, изразяващо се в управление на МПС под въздействие на алкохол, поради което следва да понесе предвидената в чл.174, ал.1 от ЗДП административно-наказателна отговорност за това нарушение.

Наказателното постановление е издадено въз основа на визирания по-горе акт от компетентен орган, при което наказващия орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството. При определяне на наказанието обаче, административнонаказващият орган не се е съобразил с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, с оглед обществената опасност на деянието и дееца, тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, в резултат на което е завишил размера на санкцията.

Наказващият орган е следвало да съобрази обстоятелството, че установената концентрация на алкохол в кръвта на водача е била 0.56 промила, което е почти на долната граница, разрешена от закона. За управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, чл.174, ал.1 от ЗДП е предвидил наказания лишаване на водача от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. В случая на нарушителя са наложени наказания лишаване от правоуправление за срок от 10 месеца и глоба 400 лв., които са близо до максимума, предвиден в посочената разпоредба. Следва да се има предвид и обстоятелството, че нарушителя-жалбоподател е контролирал напълно управляваното от него МПС, не е създал непосредствена опасност за движението, както и че е оказал съдействие на контролните органи при извършване на проверката.

От друга страна като утежняващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство съдът отчита факта, че същият е управлявал моторно превозно средство със специален режим на движение, което изисква по-висока отговорност и съзнание от негова страна с оглед обстоятелството, че превозва и други лица - медицински лица и пациенти, поради което санкциите на жалбоподателя не следва да са към предвидения в закона минимум.

С оглед тези обстоятелства, съдът намира, че следва да се измени обжалваното постановление като определеният от административно наказващия орган размер на наказанието лишаване от право на управление на МПС се намали до 4 месеца, а глобата – до 300 лева.

С така определения размер на наказанията лишаване от правоуправление и глоба ще се постигнат успешно целите на този вид наказания, визирани в чл.12 от ЗАНН, като се въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо нарушителя към спазване на установения правен ред, както и спрямо всички други граждани склонни към подобни нарушения.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р        Е       Ш      И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 14А/01.10.2010г. на Началника на РУП, гр.Вършец, с което за нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДП, на основание чл.174, ал.1 от същия закон са наложени административни наказания глоба 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца на М.А.Н. с ЕГН ********** *** като НАМАЛЯВА същите както следва: глоба 300 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 (четири) месеца.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: