Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр. Берковица, 13.12.2010г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и десета година в състав:

                                                                                     

Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров АН дело № 458 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Кмета на Община Берковица и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 235 от 15.10.2010г. Кметът на Община Берковица е наложил административно наказание глоба в размер 50 лв. на основание т.1 от Административно-наказателните разпоредби на Наредба за пожарната и аварийна безопасност на територията на Община Берковица, приета от Общински съвет Берковица на 23.07.2004г., на С.И.С. ***, за нарушение на чл.46 от същата наредба.

Недоволен от наложеното наказание е жалбоподателят С.И.С., който обжалва Наказателното постановление в срок. В жалбата и в съдебно заседание навежда доводи, че не е извършил визираното в акта нарушение – не е запалил тревата, а напротив – с подръчни средства е гасил огъня. Твърди, че неправилно е набеден от противопожарните органи, че е запалил тревата и неправилно акта за нарушение е съставен на него, а не на действителния причинител на пожара. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – Община Берковица, редовно призовани за съдебно заседание, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

На 15.09.2010г. С.С.В. – инструктор ДПК и ПД при РУ „ПБС”, гр.Берковица пътувал сам по пътя от гр. Монтана за гр. Берковица със служебен автомобил и забелязал, че от дясната страна под моста за с.Боровци имало пожар – били запалени около 200 кв.м. трева и храсти. Служителят спрял автомобила, надвесил се над моста и видял, че под моста стои човек - жалбоподателя, покрай него имало кози и в близост лежал на земята още един човек - жена. Огънят горял на 15-20 м. от тях, а наоколо нямало други хора. С.В. попитал жалбоподателя той ли е запалил огъня, а последния отговорил, че не е той. Служителят записал имената и ЕГН-то на жалбоподателя и си тръгнал. На 21.09.2010г. в сградата на пожарната служба в гр.Берковица в присъствието на свидетелите В.В. и В.М. ***, С.В. съставил акт за установяване на административно нарушение № 7 от същата дата на С.И.С. ***, за нарушение на разпоредбата на чл.46 от Наредба за пожарната и аварийна безопасност на територията на Община Берковица, приета от Общински съвет Берковица на 23.07.2004г. Актът за нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя, същия не е подписан от последния, а в него актосъставителя е отбелязал, че на 11.10.2010г. в 10 часа лицето не се е явило в сградата на РУ „ПБС”, гр.Берковица. Въз основа на този акт е издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка се потвърди от показанията на разпитания в съдебното заседание актосъставител. Установи се също, че служителят не е видял жалбоподателя да пали огъня, но факта, че огъня е бил съвсем наскоро запален и че С.С. е стоял и го е наблюдавал без да предприема никакви действия, за да го изгаси, го е навел на мисълта, че жалбоподателя е запалил огъня.

          По искане на наказания в хода на съдебното следствие беше допусната и разпитана в качеството на свидетел В.М.Г., чиито показания в една част съда цени като обективни и безпристрастни, тъй като са в унисон с показанията на свидетеля С.В.. От показанията на същата става ясно, че в деня на пожара двамата със С.С. са били козари. Закарали козите да почиват под моста, а те седнали, за да се нахранят. По едно време видели, че откъм шосето се появил пушек и пламък. Козите започнали да бягат, а С. отсякъл с ножа си клони и започнал да гаси огъня, като казал на свидетелката да пази козите, за да не дойдат към огъня. В това време се появил С.В. и ги попитал кой е запалил огъня, а те му отговорили, че не знаят. Тогава служителят казал на жалбоподателя, че след като не знае кой е запалил огъня, приема, че той го е запалил. Поискал трите имена и ЕГН-то на жалбоподателя и му казал, че ще му състави акт. Свидетелката установи също, че С.С. е бил уведомен, че следва да се яви в сградата на пожарната за съставянето на акта, че двамата са идвали в града и са търсили актосъставителя в пожарната, но не са го намерили. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка само в частта им, в която същата твърди, че жалбоподателя е гасил огъня, тъй като същите противоречат на показанията на свидетеля С.В., не са уверени и в тях явно личи заинтересованост за прикриване на обективната истина.

          Въз основа на тези констатации, от правна страна съдът приема следното:

          При проверката на редовността на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, както и на законосъобразността на процедурата по издаване на същите, съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при установяване на административното нарушение и по-конкретно при съставяне и предявяване на акта за нарушение, които опорочават издаденото въз основа на този акт наказателно постановление.

          Административнонаказателното производство се образува със съставяне акт за установяване на административно нарушение - чл. 36, ал. 1 от ЗАНН.  По делото е установено и няма спор между страните, че установяването на нарушението е станало на 15.09.2010г. Административнонаказателното производство обаче е образувано на 21.09.2010г., когато е съставен акта за установяване на административното нарушение. По делото по безспорен начин се установи, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя. С оглед процедурните правила, очертани в разпоредбите на ЗАНН, принципно правило, визирано в чл. 40, ал. 1 от закона е, че "актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя...".  Изключенията от това правило, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, са изчерпателно, точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, а именно, "когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставянето на акта".  В тази връзка обаче на плоскостта на конкретния казус, съдът констатира, че съставянето на процесния акт в отсъствието на нарушителя е станало без да са били налице законовите предпоставки, визирани в чл. 40, ал. 2 ЗАНН, доколкото по делото е безспорно, че нарушителят е бил известен още при извършване на проверката и по административно–наказателната преписка липсват доказателства, че същият е търсен и не е намерен, както и че му е отправяна покана, при това конкретна, да се яви за съставяне на акт. Съставянето на акта в отсъствието на жалбоподателя е довело до ограничаване правото му на защита.

          На второ място, така съставеният акт за установяване на административно нарушение не е предявен на жалбоподателя, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За да бъде редовен, съставеният акт трябва да бъде предявен за подпис на нарушителя. Предявяването на акта има за цел да запознае нарушителя с вмененото му нарушение. Фактът на предявяване на акта се удостоверява с подписването му от нарушителя или отказ от подписване. В конкретния случай актът не само, че е съставен в отсъствието на нарушителя, но и не е предявен на последния. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящият случай, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. При подписването на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, като се отбелязва датата на неговото подписване. От този момент за него започва да тече тридневният срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН за депозиране на възражения. Няма съмнение, че посочените разпоредби са императивни и свързват връчването и подписването на акта с нарушителя - административнонаказателноотговорното лице, тъй като всички последващи права и задължения са свързани с него, най-вече с реализирането на правото му на защита. Действително, в настоящия случай, върху приложеният по делото акт е отбелязано, че на 11.10.2010г. лицето не се е явило в РУ „ПБС”, гр.Берковица в 10 часа, но по преписката няма доказателства, че нарушителят е бил надлежно известен да се яви на тази дата в сградата на пожарната служба, за да му бъде предявен съставеният в негово отсъствие акт за нарушение.

Непредявяването на акта на нарушителя е съществено процесуално нарушение, което е пречка за издаване на законосъобразно наказателно постановление. Административнонаказващият орган вместо да констатира тази нередовност и съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да върне акта на актосъставителя, за да бъде предявен на нарушителя, е издал атакуваното наказателно постановление, с което е допуснал процесуално нарушение.

          По тези съображения съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 40, ал.1 и ал.2 и чл. 43, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Допуснатите нарушения са съществени и не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като засягат правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството.

Допуснати са и нарушения при издаването на наказателното постановление, които водят до извод за отмяна на атакувания акт.

Наказващият орган не е спазил императивните изисквания на нормите на чл.53 и чл. 54, предл. 2 от ЗАНН. В производството по ЗАНН съставеният акт няма презумтивна доказателствена сила, т.е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест лежи единствено и само върху наказващата администрация. Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл.53 от ЗАНН изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения следва да бъдат доказани на общо основание. Предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца са следните: първо - нарушителят да е извършил деянието, т. е. установен е фактът на нарушението, второ - идентифициране на дееца и трето: деянието да е извършено виновно, т.е.  установена е вината. При наличието на тези кумулативни предпоставки се съставя наказателно постановление. По настоящото дело не се събраха категорични и безспорни доказателства, че именно посоченото акта и постановлението лице – С.И.С. е извършило нарушение на визираната в акта и постановлението разпоредба.

По делото не се доказа от административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест в процеса, че С.И.С. е запалил сухата трева и храсти край пътя до с.Боровци. От показанията на свидетеля С.В. се установи само, че огъня е бил съвсем наскоро запален и че С.С. е стоял и го е наблюдавал без да предприема никакви действия, за да го изгаси, но актосъставителят не е видял жалбоподателя да пали огъня. Свидетелката В.М.Г. твърди в показанията си, че огънят се е появил откъм шосето и не е запален от наказания. Действително логиката в мисленето на актосъставителя е правилна – след като огънят е бил запален съвсем наскоро, наказаният се е намирал в непосредствена близост до него и го е наблюдавал без да предприема никакви действия, за да го изгаси, и наблизо не е имало други хора, най-вероятно е запалването да е извършено от С.С.. Ноторно известно е също, че неокосената трева се запалва от пастири, за да израства нова трева за паша на животните. Но идентифицирането на дееца следва да стане по безспорен начин и не може да почива на предположения, колкото и голяма да е вероятността наказаното лице да е извършителя на нарушението.

Изложеното налага извода, че в настоящото производство не се установи по безспорен и категоричен начин една от предпоставките, обуславящи реализирането на административно-наказателната отговорност на дееца – авторството на деянието, така, както повелява нормата на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, предвид на което съдът намира, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на С.С.. Недоказването на обвинението, че именно посоченото в акта за нарушение и наказателното постановление лице е извършило административното нарушение прави издаденото наказателното постановление незаконосъобразно.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и допуснатото от административно-наказващия орган нарушение при посочване на санкционната разпоредба – в наказателното постановление като такава е вписана т.1 от административно-наказателните разпоредби на Наредбата за ПАБ на територията на Община Берковица. Тази разпоредба обаче гласи, че установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършва по реда на ЗАНН и не съдържа никаква санкция.

          Изложеното мотивира съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, поради което на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

         

Р       Е       Ш      И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 235 от 15.10.2010г. на Кмета на Община Берковица, с което за нарушение на чл.46 от Наредба за пожарната и аварийна безопасност на територията на Община Берковица, приета от Общински съвет Берковица на 23.07.2004г., е наложил административно наказание глоба в размер 50 лв. на основание т.1 от Административно-наказателните разпоредби на същата наредба, на С.И.С. с ЕГН ********** ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: