Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Берковица, 17.12.2010 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Берковският районен съд, II наказателен състав, в откритото съдебно заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и десета година в състав

                                                     Районен  съдия: Юлита Г.

 

при участието на секретаря Т.Й., като изслуша докладваното от съдията АНД № 380 по описа за 2010 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

               Постъпила е жалба от Г.В.М. *** и ЕГН **********, против наказателно постановление № 589/08.06.2010 г. на Началник  на РУП-Берковица, с което му е наложена "глоба", в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а и на основание чл.183,ал.1,т.1 от ЗДП и глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, в която сочи, че НП е незаконосъобразно. Счита, че не е извършил вменените му нарушения, поради което моли съдът да отмени изцяло издаденото наказателно постановление.

           Въззиваемата страна – РУП-Берковица, при редовност в призоваването, не се явява представител и не ангажира становище по жалбата.
          Берковски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

         На 26.05.2010 г. около 07,30 часа в гр. Берковица по ул. "Александровска" на разклона за кв.”Раковица” и  посока към бензиностанция „ОМВ”, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№М 1987 АТ контролните органи констатирали, че жалбоподателят не използва обезопасителен колан,с който е оборудван автомобила.При подаден сигнал със стоп-палка по образец от униформен служител ,същият спрял,но веднага след това напуснал мястото на проверката,без разрешение от контролните органи. Проверяващите го установили в 7,55часа и за извършеното нарушение му е съставен АУАН.

      С това си поведение според административно-наказващия орган, жалбоподателят е извършил следните административни нарушения, а именно: 1. Напуска мястото на проверката без разрешение от контролния орган, с което виновно е нарушила чл. 103 от ЗДвП и 2. Водачът не използва обезопасителен колан на МПС , с което виновно е нарушил чл. 137а от ЗДвП.

    За това нарушение на жалбоподателя е съставен акт № 589/26.05.2010 г., а въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление.
     Горното се потвърждава и от разпита на актосъставителя - св. Т., който с показанията си потвърждава възприетата от административно-наказващия орган фактическа обстановка в наказателното постановление.
     Въз основа на така изложените фактически обстоятелства , съдът направи следните правни изводи:

    Жалбата, като подадена в срок от лице, което има право на жалба, и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима.
 Разгледана по същество, същата се неоснователна.
      Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна служебна проверка на обжалваното НП досежно неговата законосъобразност.
      На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение и да изпълнява неговите указания. Съдът намира, че жалбоподателката е осъществил от обективна страна вмененото му административно нарушение, като за направата на този извод съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел. В показанията си последният сочи, че с колегата си били застанали на ул. "Александровска на разклона за кв.Раковица".Към тях се движел”, жалбоподателят  като управлявал лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№М 1987 АТ.Подали  сигнал със стоп-палка по образец за спиране на лекия автомобил. Според свид.Г. , нарушителят възприел подадения му от тях сигнал,  спрял.Казал че има проблеми със сърцето,подал документите си за проверка и веднага след това си тръгнал без разрешение от контролния орган.При връщането на автомобила обратно за кв.”Раковица” нарушителят отново е спрян. Съставили му акт и за това, че не ползвал обезопасителен колан.

     Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, тъй като не изпълнил указанията на кнтролния орган във връзка с извършваната му проверка и напуснал мястото без разрешение.

     Показанията на св.Г. не са оборени по никакъв начин, като за съда не съществува причина да не ги кредитира, тъй като същите са последователни, логично свързани и обективни.

    Доказателства на противното на соченото от него от страна на жалбоподателя не са представени, поради което съдът, кредитирайки ги, намира за установено, че на посочената в акта и наказателното постановление дата същият  при спиране на подадения му от контролните органи сигнал за спиране не изпълнил дадените му указания и напуснал без разрешение мястото на проверката.Жалбоподателят в жалбата си оспорва констатаците,отразени в АУАН и НП,но в съдебно заседание не се явява и не представя доказателства,с които да обори доказателствената им сила.

     Нарушението е осъществено и от субективна страна, а именно, след като е била длъжна да спре при подаден сигнал за спиране от контролните органи на посоченото място и да изчака да му бъде извършена проверка, той съзнателно не е изпълнил тяхното разпореждане и е напуснал мястото на проверката. Законът му е вменил безусловно задължение, с което същият не се е съобразил. От значение за съставомерността на нарушението е обективното наличие на същото, което безспорно е установено. За това нарушение жалбоподателя е санкциониран по реда на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. В случая, съдът намира, че санкционната норма е правилно определена в хипотезата на т. 3, тъй като по делото  бе установено ,че жалбоподателят напускайки мястото на проверката ,е осуетила извършването й.

     Предвид горното , съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено .

     Наказателното постановление и актът отговарят на формалните изисквания откъм съдържание, визирани в чл. 57, съответно чл. 42 от ЗАНН - нарушението е описано достатъчно ясно, поради което  последните се явяват редовни от външна страна. Предвид горното, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до  отмяна на обжалвания акт и НП следва да бъде потвърдено.

           По изложените съображения, съдът

                                               РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 589/08.06.2010 г. на Началник  на РУП-Берковица, с което на Г.В.М. *** и ЕГН ********** му е наложена "глоба", в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а и на основание чл.183,ал.1,т.1 от ЗДП и глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП   , като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.



                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :