Р Е Ш Е Н И Е

гр. Берковица, 27.12.2010год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд град Берковица, втори наказателен състав в публичното заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

 

При секретаря Т.Й.., като разгледа докладваното от съдията Г. АНД №375 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         С Наказателно постановление № 392/23.04.2010год. на Началника на РУ „П” гр. Берковица, на К.Н.П. *** и ЕГН **********  на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 /сто/ лева за извършено нарушение по чл.139,ал.5 от ЗДвП.

         Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал административнонаказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призован,не се явява.В деловодството на БРС са получени писмени бележки по делото от адв.Ралица нанова от САК- процесуален представител на жалбоподателя. В същите се сочи,че са налице нарушения на материалния  закон,както инарушение на процесуалните правила,поради което се иска отмяна на издаденото НП.

         Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.

         Доказателствата по делото са писмени и гласни.

         Съдът, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната връзка и логическо единство, а така също във връзка с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

         Жалбата е допустима : подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

    Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На жалбоподателя е съставен АУАН №392/15.04.2010год. за това, че на същата дата, в 14.40 часа на път ІІ- 81 на разклон за с.Замфирово, като водач на МПС – управлява лек автомобил марка „Опел Кадет”с рег. № С 9991ВС с посока на движение от гр.София-гр.Монтана, като при извършената проверка се установява, че на предно панорамно стъкло няма залепен валиден стикер за движение по републиканската пътна мрежа . Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

   Жалбоподателят не оспорва констатациите по издаденото наказателно постановление, но чрез процесуалния си представител поддържа, че е налице противоречие между диспозитив и санкция на обжалваното НП,тъй като  било посочено че е извършено нарушение на чл.100,ал.2 от ЗДвП.

Акта за установяване на административно нарушение е връчен на  нарушителя срещу подпис и  по него същият не е направил никакви  възражения ,което обстоятелство се потвърждава и от отразеното в АУАН и това изявление е удостоверено с неговия подпис. Ако жалбоподателят не е бил съгласен с фактическите констатации в АУАН,е имал пълната възможност да впише своите възражения. В случая, жалбоподателят е упражнил правото си на възражение, като се е подписал и  не е  вписал такива.

Административното нарушение се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В тази връзка са и показанията на свидетеля П. П., участвувал в производството по установяване на нарушенията. В с. з. свидетеля заявява, че на посочената в акта дата бил дежурен в района на разклона за с.Замфирово по път ІІ-81, като заедно с колегата си се намирали на разклона за с.замфирово. Поддържа, че спрели за проверка жалбоподателя, при която установили, че няма залепен валиден винетен стикер за 2010г.  Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същият предава свои лични и непосредствени впечатления, не е заинтересован от изхода на делото, показанията му кореспондират с писмените доказателства.

         Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН, като по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Нарушението е точно и ясно описано, като е посочено кои разпоредби от ЗДвП са нарушени виновно. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и му е предявен на същата дата, като  му е предоставена и възможност да направи възражения и искания по него в тридневен срок, от която възможност същия не се е възползвал. 

     Съдът намира направеното възражение ,че административнонаказателната отговорност следва да бъде ангажирана за нарушение на чл.100,ал.2,вместо по чл.139 ал.5 от ЗДП за неоснователно.  Съгласно нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП,  движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от закона. Наложено е наказание, на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за управление на ПС без платена винетна такса, а заплащането й се удостоверява със залепване на винетен стикер на предното обзорно стъкло.Видно от показанията на свид.П. жалбоподателят не е представил квитанция за платена винетна такса. Следователно, на 15.04.2010 г. винетната такса не е била платена при движението на управлявания от П. автомобил по републиканската пътна мрежа.

    Съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 4, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Закона за пътищата, винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, като при заплащане на винетната такса се издава документ, наречен "винетка", който удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като винетката се състои от две части - първата е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на ППС и има предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи, втората във вид на талон се съхранява от водача на ППС и служи за доказателство за платена винетна такса, като собственикът или ползвателят на ППС има право да ползва републиканските пътища на Република България само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на ППС и в долния десен ъгъл на предното стъкло е залепен валиден винетен стикер.

   Съгласно чл. 10 от същата наредба, винетният стикер е удостоверителен знак, който се залепя на мястото, определено в чл. 11, ал. 1, в превозното средство, за което е предназначен, и неговото наличие е основание за допускане на съответното ППС до движение по републиканските пътища на РБ или до техни участъци, определени от МС.

В чл. 11, ал. 1 от наредбата е определено, че винетката се състои от две части - едната част - винетен стикер, който се залепва на видно място на долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС, а другата част се съхранява от водача на ППС и е доказателство за платена винетна такса за ползване на републиканските пътища. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от наредбата регламентира, че ползването на републиканските пътища на РБ или на техни участъци от ППС, което не е снабдено с валидна винетка е административно нарушение и се санкционира по реда на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, като валидна винетка е тази, която съответства на вида на ППС, на което е поставена, и чийто срок на действие съвпада със срока на ползване на съответния републикански път или негов участък и която съдържа реквизити, които се изискват за графичното оформяне на винетките.

От всичко изложено дотук, според настоящият  състав, следва правният извод, че за да има право водач на ППС да ползва републиканската пътна мрежа на РБ, трябва да отговаря на две кумулативно свързани условия, а именно да е налице заплатена винетна такса за съответния период и категория ППС и винетният стикер да е залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС, т. е. налице е един сложен фактически състав, на който следва да отговаря всеки водач на ППС, който иска законно да ползва републиканската пътна мрежа на РБ.

Предвид последното, правилно наказващият орган е реализирал административно-наказателната отговорност на П., в качеството му на водач на МПС, по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно последната, водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, или управлява ППС, на което е залепен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок, се наказва с глоба, чийто размер се определя съобразно вида на ППС.

Заплащането на винетна такса се удостоверява със залепването на винетен стикер на предното обзорно стъкло. В конкретния случай не е било налице залепен винетен стикер на управлявания от П. автомобил, което само по себе си означава, че не е била заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата.

Видно от свидетелските показания на  свидетеля по акта, които са непротиворечиви е, че жалбоподателят  се е движел по републиканската пътна мрежа на РБ без заплатен и залепен винетен стикер. Този факт не е оборен от К.П., тъй като в производството не са представени доказателства .

Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от същия закон. Издадено е от компетентен орган – Началника на РУ „П” Берковица, който  е оправомощен, в това му качество, като длъжностно лице, да издава наказателни постановления.

Наложеното административно наказание е точно фиксирано в разпоредбата на чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП – в размер на 100 лева, поради което за наказващия орган не съществува възможност за преценка, в зависимост от имотното състояние, при определяне на глобата, тъй като няма долна и горна граница.

По убеждение на съда в случая не е налице и хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажността се преценява към момента на извършване на нарушението, като се вземат в предвид степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, настъпилите вредни последици и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Преценявайки горните обстоятелства, степента на обществена опасност на конкретното нарушение – зачестилите случаи на административни нарушения по ЗДвП и в частност тези водачи, които управляват МПС без да заплащат задължителната винетна такса, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН. С оглед постигане целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, съдът намира, че издаденото срещу жалбоподателя наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 392/23.04.2010год. на Началника на РУ „П” гр. Берковица, с което на К.Н.П. *** и ЕГН **********  на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100.00 /сто/ лева за извършено нарушение по чл.139,ал.5 от ЗДвП , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: