Р Е Ш Е Н И Е 

                     27.12.2010 г.                         гр.Берковица,

                                   

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БЕРКОВСКИ РАЙОНЕН СЪД                ІІ наказателен състав

На двадесет и пети ноември                               две хиляди и десета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИТА Г.

 

Секретар Т.Й.

като разгледа докладваното от съдията Г. АНД №373 по описа на БРС за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Н.И.Д. ***  и ЕГН ********** против Наказателно постановление  №502/13.05.2010 г. на Началника на РУ „П”-Берковица, с което  на основание чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП и  със същото НП, на основание Наредба № Із-1959 на МВР се отнемат общо 7  контролни точки. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателят Н.И.Д. ***   , редовно и своевременно призован, не се явява. По делото са представени писмени бележки от адв.Ралица Нанова-процесуален представител на жалбоподателя,където се навеждат доводи за отмяна на НП поради допуснати нарушения на материалния закон ,както и нарушения на процесуалните правила.

 Въззиваемият Началника на РУ „Полиция”- Берковица , редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на  жалбоподателя в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

         На 09.05. 2010 година  Н.И.Д. ***  се движел по път ІІ-81 с посока на движение от  гр.Монтана към гр.София  с управлявания от него лек  автомобил “Ситроен Кросер” с ДК № СА 1964 НР. На посочената  дата  свид.П.П. и Т.Г. са осъществявали контрол върху движението на автомобили  по път ІІ-81 на  разклона за с.Комарево . Ограничението на скоростта в този участък е 70 км/час . С техническо средство Трафик-Радар ТR 4Д с фабр.№258 е засечена превишената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя,а именно 105 км/ч.. Поради установеното движение с превишена скорост жалбоподателя – водач на МПС бил спрян на място от полицейските служители. На същият му били показани показанията на радара. Поради установеното нарушение – движение със скорост, надвишаваща разрешената с пътен знак В-26 на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в което били описани фактическите констатации и квалифицирано нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП.

        При личното предявяване на акта жалбоподателя Н.И.Д. ***   ,същият   не направил възражения. Не направил възражения и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

       Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на свид. П.П. и Т.Г.  съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

На 09.05.2010 г. на Н.И.Д. ***     е съставен Акт за установяване на административно нарушение №502/ 09.05.2010 г. от П.П. ***, за това че на 09.05.2010 г. в 11.12 часа на  път ІІ-81 на разклона за с.Комарево , при управление на лек автомобил “Ситроен Кросер” с ДК № СА 1964 НР допуска следното нарушение : движи се със скорост 105 км/ч при ограничение 70 км/ч ,въведено със знак В-26. Скоростта е измерена и фиксирана с трафик радар TR-4D №258 с посочени дата и час и показани на водача. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП. Водачът е запознат с показанията на техническото средство  и екземпляр от АУАН е връчен на Д. срещу подпис на 09.05.2010 г.

Видно от  извлечението от паметта на горепосоченото техническо средство /л.7/, на 09.05.2010 г. в 11.12 часа същото е отчело скорост 105 км/ч. и техническо средство  радар  ТР-4D с фабр. №258 е преминало успешно последваща проверка  и е със срок на валидност ,който изтича на 28.04.2011 г.

Въз основа на съставения акт наказващият орган е издал обжалваното НП, в което е квалифицирал нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП, поради което и на осн. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложил на Д. административни  наказания “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от  един месец.

При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на административно наказателното производство, съдът не констатира такива, които да водят до опорочаване на производството.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното Наказателно постановление са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 ЗАНН. В същия е посочена датата /09.05.2010 г./ и място / път ІІ-81 на разклона за с.Комарево / на извършване на нарушението, описание на същото /управление на лек автомобил с превишена скорост - 105 км/ч при ограничение на скоростта 70 км/ч, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Посочена е нарушената законова разпоредба /чл.21 ал.2 от ЗДвП/. Актът е съставен в присъствието на нарушителя Н.Д., на когото е разяснено правото на възражения пред наказващия орган, актът му е предявен и  същият  го е подписал.

Както в АУАН, така и в НП е отбелязано, че скоростта на движение на управлявания от Н.Д.   автомобил на дата - 09.05.2010 година в 11.12 часа е 105 км/ч, поради което и не е налице несъответствие между отразената в акта и в НП фиксирана скорост на движение.

 Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност , в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

От приложената справка от РУ „П” – Берковица се установява по безспорен начин годността на техническото средство, с което е измерена скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил на дата 09.05.2010 г. в 11.12 часа, както и самата скорост, а именно 105 км/ч, засечена именно на посочената дата и час, съгласно  извлечението от паметта на апарата. В този смисъл са  показанията на свид.П. и Г., които съдът кредитира. След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП. Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото писмени доказателства /АУАН, справка за годността на техническо средство и извлечение от паметта на същото/, прочетени и приети по надлежния ред и гласни такива /показанията на свид.П. и Г., които съдът кредитира/. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната.

Съдът намира възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за неоснователни.Видно от разпита на свид.П. меспоразположението на техническото средство се определя със схема ,изготвена и подписана от Директора на ОДП-Монтана ,която е съобразена с местоположението на знаците за ограничение на скоростта и техническите характеристики на техническото средство,с което се засича тя.В конкретния случай,автомобилът с техническото средство се е намирал на 500м от пътния знак и съответно техническото средство засича на 300м ,поради което е невъзможно засичане скорост на автомобил преди зоната на действие на пътния знак.На следващо място от показанията на двамата свидетели се установи,че в случая автомобилът на жалбоподателя е бил единствен преминаващ.

 За неоснователно съдът намира  и възражението, че в НП е посочено, че същият е издаден въз основа на АУАН №502/09.05.2010 г., а връченият на Д. акт не е с посочения номер, с №742641. Действително едва ли при съставяне на акта същият е бил с посочен №502. Този номер се поставя след съставяне на акта и то едва при завеждането му в съответните книги на съставените за деня актове от всички полицейски служители, на които е възложено съставяне на актове за нарушения на ЗДвП. Наличен към момента на съставяне и съответно връчване на акта е бил бланковият му номер 742641, посочен в горен десен ъгъл.

 Съдът намира, че при определяне на административните наказания наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 ЗАНН. Разпоредбата на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП   предвижда административни наказания “глоба” в размер от 100 лева и “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за  срок от един месец за водач, който превиши разрешената скорост извън населеното място от 31 до 40  км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост  /70 км/ч/, е превишена с 35 км/ч /засечена е скорост 105 км/ч/.  Налице е  абсолютно определена санкция, в която кумулативно предвидените наказания са точно фиксирани по вид и размер /“глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за  срок от един месец/, поради което същите не могат да бъдат индивидуализирани и следва да се наложат кумулативно именно в посочения вид и размер. С това се е съобразил и наказващият орган.

Наказващият орган законосъобразно е счел, че случаят не е маловажен / предвид  значителното превишение с 35 км/ч / на допустимата скорост / 70 км/ч,  поради което е издал НП, с което е наложил на нарушителя предвидените в закона наказания за извършеното административно нарушение.

По отношение на посочените в НП като отнети контролни точки, както и основанието на което се отнемат, то същите не са предмет на разглеждане в настоящето производство, тъй като съгласно чл. 3 ал.1 от Наредба № Iз-1959/ 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата на МВР, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Предвид изложените съображения Наказателното постановление ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

        

                                     Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  №502/13.05.2010 г. на Началника на РУ „П”-Берковица, с което на Н.И.Д. ***  и ЕГН ********** на основание чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движение по пътищата като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Монтана в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: