Р   Е    Ш    Е    Н    И   Е

                              ГР.БЕРКОВИЦА, 06.12.2010ГОД.

 

                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД гр.Берковица…………………наказателна колегия в публично заседание на  03 декември …………………………. през две хиляди и десета година……………………………….в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЮЛИТА  Г.

 

при секретаря Т.Й.………………………….и в присъствието на прокурора…………………………..като разгледа докладваното от съдията Г.…………………АНД №346 по описа за 2010г……………………………...и за да се произнесе взе предвид :

 

 

 

Производството е образувано на основание чл. 59 от ЗАНН против наказателно постановление, издадено от Началник на Районно  управление на МВР-Берковица.

 

С наказателно постановление № 8/16.04.2010 г. на Началника на РУ на МВР- Берковица за нарушение на  чл. 43, ал. 4 от ППЗКВВООБ и на основание чл. 26  от ЗКВВООБ на  Н.П.Н. *** и ЕГН ********** е  наложено административно наказание  глоба в размер на 500 лева .

 

Недоволен от така наложените наказания е останал жалбоподателят Н.Н., който обжалва наказателното постановление в срок. Моли съда да отмени наложеното наказание глоба в размер на 500 лева, като незаконосъобразно с твърдения, че не е нарушил изискванията за съхранение на ловно оръжие. В съдебно заседание жалбоподателя, чрез пълномощника си оспорва констатациите в акта и Наказателното постановление, откъдето се определя и предметът на спора - дали е извършил административното нарушение и оттук следва ли да понесе и съответната административно-наказателна отговорност.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не е взето становище по делото.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на жалбоподателя и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

 

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява  НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          На 18.03.2010г. в Държавно горско стопанство е постъпил сигнал, че жалбоподателят извършва лов на дивеч в забранено за това време в село Пърличево, обл.Монтана в местността “Гола глава”. Директорът на ДГС град Берковица разпорежда да бъде извършена проверка на случая, като същевременно изисква съдействие и от РУ на МВР град Берковица. Районното управление изпраща свидетеля П.Г. - мл.ПИКОС и Ф.Ф. заедно със служители от ДГС.Разделили се на две групи и заградили местността, като св.Г. и лесничей Бисер Каменов застанали в района на казаните на разстояние около 100м. един от друг.Другите двама отишли от противоположната страна. Около 11.00 часа свид.Г. с бинокъл забелязва жалбоподателя  със сглобена ловна  пушка и  ловно куче  да слиза от гората в посока към реката и да се придвижва към селото. Прикрит в една постройка свидетелят изчакал санкционирания да се приближи към него. Едва тогава се открил и му изискал документи за самоличност. При проверката се установило, че това е жалбоподателя Н.П.Н., който бил придружен от две ловни кучета, като носел със себе си ловна пушка, иззета  и 15 броя патрони 12 калибър.

         Съставен му бил АУАН № 8 от 18.03.2010г.  При предявяването му жалбоподателят оспорил констатациите отразени в него. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят направил и писмени възражения, в смисъл, че не е извършил деянието, за което му е съставен АУАН.

         В изпълнение на процедурата по чл.52 ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган взел обяснения от  Дочо Горанов Балчев,изготвен е рапорт от Ф.Ф. и са снети писмени  обяснения от присъствалите при установяване на нарушението-П.Г.,инж.Атанас Златков-р-л ДО при ДГС и Бисер Каменов-пом.лесничей при ДГС. Счел, че деянието е извършено от жалбоподателя, а направеното възражение е необосновано, поради което издал атакуваното НП.

         С  Наказателно  постановление  №8 от  16.04.2010  година  на  Началника  на  РУ на МВР  гр.Берковица  на          Н.П.Н. ***   е наложено  административно  наказание  глоба  - 500.00 лв.    по  чл. 26 от ЗКВВООБ за нарушение на чл.43,ал.4 от ППЗКВВООБ, затова,че на 18.03.2010 г. в с. Пърличево,м.”Гола глава” при полицейска проверка по „КОС” е установено,че лицето носи личната си ловна пушка помпа „Маверик”,кал.12 №67260 и 15бр. ловни патрони кал.12 в забранено за лов време,а оръжието не се съхранява заключено в металната каса,утвърдена за тази цел.

      Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Ф.Ф. и П.Г. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

     Съдът не кредитира показанията на свидетелите Стефан Балчев и Георги Иванов. Същите дават противоречиви показания и последните се явяват изолирани от събрания в хода на производството доказателствен материал.      Първият свидетел пушка не е видял, не е видял и куче, но жалбоподателя го уведомил, че отива при свидетеля Дочо Балчев. Последният твърди ,че баща му имал уговорка с наказания за поправка на пушката, но баща му не си бил в къщи.Твърди,че жалбоподателят носел със себе си раница и бил облечен в обикновени работни дрехи.Предложил му да изчака докато се върне баща му,но нарушителят Н. си тръгнал.

      Свидетелят Георги Иванов твърди,че си бил в къщи и работел на двора.Видял когато жалбоподателят тръгнал някъде и същият му казал,че отива при Дончо.Видял,че носи със себе си мешка и бил облечен в камуфлажни дрехи.Кучетата му си били в двора .Видял го да се връща едва след половин час.Свидетелства,че видял как при училището е спрян от полица,който извадил от мешката пушка.Свид.Иванов със завидна точност посочи датата 18.03.2010г. и деня от седмицата.

    Двамата свидетели обаче дават противоречиви показания относно това в какво е бил облечен санкционирания. Единият твърди, че бил облечен в маскировъчни дрехи /камуфлажни /,а  другият- в обикновени работни  дрехи. Нито един от свидетелите не е забелязал, че с жалбоподателя има и ловно куче.

        Показанията на свид.Стефан Балчев-син на майстора Дочо Балчев твърди,че между баща му и наказания имало уговорка за поправка приклада на пушката.Видно,обаче от писмените обяснения,снети от Дочо Балчев,приети като доказателство по делото,същият твърди,че преди около една година жалбоподателят Н. го е питал да му прави приклад,но скоро не се били виждали и нямали конкретна  уговорка за определен ден.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

 

         Безспорно  е  установено  от  доказателствата  по  делото,  че  жалбоподателят  притежава ловно оръжие . При направената проверка са намерили ловното му оръжие в него в селото,  извън металната каса.. Съгласно чл. 43 от ППЗКВВООБ, съхраняването на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели от физическите лица става по постоянния им адрес в метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се устройство, което място на съхраняване се утвърждава с протокол от комисия, определена от министъра на вътрешните работи.

Обстоятелството,че оръжието е било извън металната каса не се оспори от жалбоподателя, но чрез процесуалния си представител  същия твърди,че е приготвил пушката за поправка на приклада.

         По направените процесуални възражения:

         Жалбоподателят възразява, че не е извършил нарушението, за което му е вменена отговорност. Твърди още, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон.

         При извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП съдът установи следното:

         Направените възражения от наказания са неоснователни. Ако жалбоподателят е отивал при свидетеля Дочо Горанов Балчев, за да му смени приклада на пушката, защо е носел със себе си 15 броя ловни патрони, 12 калибър и ловен нож. Нелогично се явява и обстоятелството, че ще води със себе си и ловното куче. Безспорно се установи от свидетелските показания на П.Г., че жалбоподателя е установен в местността “Гола глава” на слизане от гората. Установи се по делото,че дома на свидетеля Балчев не се намира там.

         Съдът намира, че направените възражения на наказания се явяват естествена защитна позиция, която да подпомогне защитната му теза.

Акта за установяване на административното нарушение е изготвен от П.Г. – длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е предявен надлежно по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното постановление е мотивирано и не противоречи в частност на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. В производството се събраха доказателства в подкрепа на деянието, за което е наложено административно наказание, в частност участието на жалбоподателя в него, тоест налице са съображенията на наказващият орган, поради които той е приел за несъмнено установено, че е извършено конкретното нарушение и го е приписал като неправомерно деяние на точно определено лице. Няма разминавания в имената и други данни, които индивидуализират субекта на извършената проверка в лицето на жалбоподателя. Така изложените обстоятелства в НП са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

         Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че НП е редовно от формална страна и в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на тези, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и могат да бъдат основания за неговата отмяна.

 

         От правна страна:

         Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо /чл.7 ал.1 от ЗАНН/. Деянието е извършено умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасният характер на нарушението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е искал или съзнателно е допуснал настъпването на тези последици. В конкретният случай жалбоподателя е действал умишлено.

        Съгласно чл.43 от ППЗКВВООБ,съхраняването на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели от физически лица става по постоянния им адрес в метална каса,неподвижно закрепена,снабдена със секретно заключващо се устройство,което място на съхранение се утвърждава с протокол от комисия,определена от министъра на вътрешните работи.

       Съгласно чл.26 от ЗКВВООБ ,физическо лице,което наруши разпоредбите на ППЗКВВООБ относно реда за съхранение на взривни вещество ,огнестрелни оръжия и боеприпаси ,се наказва с глоба от 500лв. до 2 000лв.,ако не подлежи на по-тежко наказание.

      Безспорно по делото се установи,а и от представения по делото Протокол за утвърждаване място за съхранение на ООБ от 18.11.2008год.,че за място за съхранение е определен дома на жалбоподателя в гр.Вършец,ул.”Отец Паисий” №1,а не дома му в с.Пърличево.

     В случая ,става дума за нарушение на разпоредби,регламентиращи дейности с висока степен на обществена опасност и всяко нарушение,поради своя предмет е със значително по-висока обществена опасност ,за което ясно свидетелства и определения от законодателя висок минимум на предвидената за нарушението санкция,поради което чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение.

 

Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

                                  Р    Е    Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 8/16.04.2010 г. на Началника на РУ на МВР- Берковица,с което  за нарушение на  чл. 43, ал. 4 от ППЗКВВООБ и на основание чл. 26  от ЗКВВООБ на  Н.П.Н. *** и ЕГН ********** е  наложено административно наказание  глоба в размер на 500 лева  , като правилно и   законосъобразно.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                                         

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ :