Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                ГР.БЕРКОВИЦА,01.12.2010г.

 

                                   В   ИМЕТО НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………..наказателна колегия в публично заседание на 04 ноември…………………през две хиляди и десета година…………………………...в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА  Г.

 

при секретаря Т.Й.......…………………..и в присъствието на

прокурора…………………………………като разгледа докладваното

от съдията  Г. ……………………....АН дело 320 по описа за

2010г……………………..,за да се произнесе взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

       С Наказателно постановление №360/13.04.2010год. на Началника на РУ на МВР-гр.Берковица на  Й.Д.Т. *** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три / месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и глоба в размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три / месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП.

      Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Й.Д.Т. ***,  който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага и конкретни доводи за това. Предвид горното  чрез упълномощения си защитник в съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да отмени НП ,като заявява ,че  оспорва констатациите,отразени в АУАН и НП.

     Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

      Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на представителя на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

      Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество се явява  частично основателна.

      На 01.04.2010год. около 14,30 часа в гр.Берковица по ул.”Опълченска” на кръстовището с ул.”Кочо Честименски” с посока на движение  към ІІІ-то ОУ  актосъставителят  С.Б.  и свидетелят С.М. - служители при РУ”П”  подали сигнал за спиране със стоп-палка по образец  на преминаващия мотоциклет “Хонда” без регистрационни табели, управляван от жалбоподателя. При  подадения сигнал от служителите на РУП  със стоп-палка по образец ,водачът не спрял , а продължил да се движи като завил към ІІІ-то ОУ.Поради това се наложило да бъде установен по-късно,когато му бил съставен и АУАН.При преминаването на мотоциклета покрай служителите на РУП,същите разпознали водача,макар и същият да бил с каска.Освен това забелязали,че мотора е без регистрационна табела. Свид. Б. съставил акт на жалбоподателя за установяване на нарушение на разпоредби от ЗДвП, който му е връчен и по който жалбоподателят само вписал „Не съм аз”. Не направил възражения  в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН и  не представил  писмени доказателства. Едва в съдебно заседание чрез процесуалния си представител навежда доводи,че  той не  е управлявал въпросния мотор.

     На основание така съставения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя  е наложена посочената по-горе санкция на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП както и на основание чл.175,ал.1,т.1 от същия.

     Спорно по делото е обстоятелството,управлявал ли е жалбоподателят въпросния мотор и той ли е извършил нарушенията,за които е наказан.

    По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява, че наистина наказаният е извършил посоченото  нарушение.

     Тази фактическа обстановка се потвърди и от показанията на  разпитаните по делото актосъставител и свидетел. Показанията на двамата свидетели Б. и М. съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логични и кореспондиращи си, без противоречия помежду им, още повече че същите са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост.Двамата свидетели са категорични ,че на водача е бил подаден ясен сигнал със стоп- палка и е невъзможно да не е забелязан и разбран сигнала.Абсолютно категорично и двамата свидетели заявяват,че са разпознали водача ,въпреки че е бил с каска,дори го назовават по име. Органите на административно-наказателното производство са свързали нарушението с неизпълнение на задължението по чл.103 и чл.140,ал.1 от ЗДвП.Съдържание на това задължение е обвързаността на водача на МПС да спре при подаден сигнал за спиране на контролните органи. Т. има качеството водач,тъй като е управлявал МПС със съдържанието на понятието  “управление”,прието от съдебната практика .На Т. е подаден сигнал за спиране по реда на чл.170,ал.3,изр.1 от ЗДвП.Отказвайки да спре,нарушителят не е изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДвП,поради което е санкциониран на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП санкциониращ отказа да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

       На следващо място,жалбоподателят е санкциониран и за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места.

     Жалбоподателят,чрез упълномощения си адвокат оспорва констатациите в АУАН и НП ,но   не обори доказателствената сила на акта чрез предоставяне на доказателства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващият орган.       Относно възраженията за съществени процесуални пропуски в адм. нак. производство, следва да се посочи, че в АУАН  не са изтъкнати от нарушителя  конкретни обстоятелства, за да могат същите  да бъдат обсъдени и проверени от административнонаказващият орган.

     Предвид гореизложеното,съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна страна , така и от обективна страна състав на административни нарушения по ЗДвП,за които жалбоподателя е бил санкциониран. Ето защо, съдът намира, че Т. е извършил посоченото административно нарушение.

     По разбиране на настоящият състав фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.

    Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Наказателното постановление №360/13.04.2010год. на Началника на РУП -гр.Берковица  е издадено въз основа на визирания по-горе акт от компетентен орган, при което наказващия орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка, но е наложил наказания, които не са съобразени с всички обстоятелства от значение за административната отговорност на лицето-жалбоподател. С разпоредбата на чл.175,ал.1 от ЗДП законодателят е определил диапазон от 1 до 6 месеца между минималния и максималния размер на наказанието “лишаване от право да управлява МПС” и глоба в размер от 50 до 200лв. като е отчел различната степен на обществена опасност на посочените в разпоредбата деяния. Видно от обжалваното наказателно постановление , не стават ясни обстоятелствата,които са обусловили налагане на наказание към средния размер по отношение на лишаването от правоуправление и в минималния по отношение на глобата,предвиден за констатираното нарушение след като няма отбелязани други извършени от жалбоподателя нарушения на ЗДвП.Налице е основание за изменение на наказанията. Административнонаказващият орган е следвало да се съобрази с обстоятелството, че нарушителя-жалбоподател не е извършвал друго нарушение,както и че не е съществувала непосредствена опасност за безопасността на движение от действията на нарушителя-жалбоподател и поради това е следвало да постанови наказание към минимума на предвиденото в закона и по двете кумулативно предвидени наказания. Като не се е съобразил с това административнонаказващия орган е извършил нарушение на закона, поради което съда намира, че следва да се измени обжалваното постановление, като се намали  наложеното на основание чл.175,ал.1,т.4 наказание лишаване от право да управлява МПС от 3 месеца на 1 месец  и по чл. 175, ал. 1, т.1 от ЗДвП  също от 3 месеца на 1 месец .

Съдът намира, че с тези размери биха се постигнали целите на наказанието и специалната превенция.

 

Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №360/13.04.2010год. на Началника на РУ на МВР-гр.Берковица,в частта с което на  Й.Д.Т. *** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три / месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и  глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три / месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДП  наказание лишаване от право да управлява МПС на 1 /един/ месец и размера на наложеното на основание чл.175,ал.1,т.1 от ЗДП  наказание лишаване от право да управлява МПС на 1 /един/ месец, а в останалата част по отношение на наложените наказания глоба в размер на 50лв. го ПОТВЪРЖДАВА .

 

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд,-Монтана в 14-дневен срок от съобщението,че е изготвено.

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: