О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Берковският районен съд, І състав в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:                                                                 

                                                                                       

Председател: Калин Тодоров

 

като изслуша докладваното от съдия Тодоров гражданско дело № 628 по описа за 2009 г., взе предвид следното:

 

Производството е по жалба срещу решение на Общинска служба „Земеделие” с правно основание чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

В срока за постановяване на решение, съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено следното:

В жалбата си жалбоподателката М.Б.М. твърди, че по реда на ЗСПЗЗ със заявление от 16.12.1991 г. било поискано възстановяване на земеделските земи в землището на село Спанчевци, описани в 14 пункта, на наследниците на Михал Каменов Манойлов. По заявлението била образувана преписка № 779/1991 г. на Поземлена комисия - Вършец. С Решение № 225 от 18.05.1993 г. Поземлената комисия - Вършец е възстановила на наследниците правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на всички 14 заявени имоти, индивидуализирани по вид, площ и местност. Решението не било обжалвано в съда, влязло е в сила и от него са придобити права. С ново решение по протокол от 08.12.2006 г. Поземлената комисия - Вършец е отказала възстановяването на имот № 0067 с площ 2,038 дка в м. "Тонкин бряг" в землището на с. Спанчевци (т. 12 от Решение № 225 от 18.05.1993 г.). Решението за отказ било обжалвано пред Районен съд гр. Берковица, който с Решение от 2.03.2007 г. прогласил нищожността му, поради материална некомпетентност на административния орган. Решението на Берковския районен съд не е било обжалвано, влязло е в законна сила на 27.03.2007 г. и с него са придобити права. На основание Решението на Берковския районен съд била подадена молба до кмета на гр. Вършец за издаване на удостоверение и скица на имот № 0067 с площ 2,038 дка в м. "Тонкин бряг" в землището на с. Спанчевци, с цел предприемане на действия по вписване в кадастъра, където се установило, че имота не се води на наследниците на Михал Каменов Манойлов. С Решение № 52 от 17.11.2009 г. Общинска служба по земеделие - Вършец, възстановила правото на собственост на наследниците на Михал Каменов Маноилов, б.ж. на село Спанчевци, на поземлен имот с площ 946 кв. м, намиращ се в строителните граници на село Спанчевци в м. "Тонкин брег", одобрен със Заповед № 412/1989 г. на кмета на Община Вършец - имот № 187 от кв.2. Счита, че с това решение ОСЗ-Вършец е ощетила наследниците, като от полагаемите им се два декара, възстановени с Решение № 225 от 25.11.1992 г., е възстановила само 946 кв.м. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на ОСЗ-Вършец, като незаконосъобразно и да признае правото на собственост на наследниците на Михал Каменов Манойлов, б.ж. на село Спанчевци, и на останалата част от имота в размер 1,054 дка, които попадат в имот № 186, записани в разписния лист на Стела Кузманова с 0,516 дка, имот № 188, записани в разписния лист на Велизар Б. Михайлов с 0,290 дка и имот № 189, записани в разписния лист на Борис Михайлов Георгиев с 0,230 дка.

Въззиваемите ОСЗ - Вършец, редовно призовани за участие в съдебни заседания, не изпращат представител. В писмено становище по делото Началникът на службата твърди, че ОСЗ е възстановила в стари реални граници имота в м. ”Билото” от 2 дка по решение № 225/18.05.1993г. с две свои решения и че общо декарите на двата възстановени имота са 1, 645 дка, както и че са спазени изискванията на чл.18ж, ал.4, т1 от ППЗСПЗЗ.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено следното:

По делото и по приложената преписка на ОСЗ-Вършец няма данни кога обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателката, поради което съдът приема по-благоприятното за нея положение, че жалбата е подадена в срока по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Същата е подадена от активно легитимирано лице - наследник на Михал Каменов Манойлов, б.ж. на с.Спанчевци, и на заявителя по преписка № 779/1991 г. на ОСЗ - Вършец Борис Михайлов Манойлов срещу пасивно легитимирано лице – ОСЗ-Вършец, постановила обжалваното решение.  

Жалбата обаче е подадена срещу акт на ОСЗ, с който на жалбоподателката се признават права – с Решение № 52 от 17.11.2009 г. Общинска служба по земеделие – Вършец е възстановила правото на собственост на наследниците на Михал Каменов Маноилов, б.ж. на село Спанчевци, в съществуващи (възстановими) стари реални граници на поземлен имот с площ 946 кв. м, намиращ се в строителните граници на село Спанчевци в м. "Тонкин брег", одобрен със Заповед № 412/1989 г. на кмета на Община Вършец - имот № 187 от кв.2, урегулиран за УПИ ХІ и ХІІ, поради което за същата не е налице правен интерес от обжалване на това решение. За да е налице правен интерес от обжалване решението на ОСЗ, същото следва по някакъв начин да е неизгодно за заявителя, респ. за останалите сънаследници – напр. ОСЗ изобщо да е отказала да възстанови собствеността, да е признала правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, а да се е претендирало възстановяване в стари реални граници, да е постановила решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници, но изрично да е отказала да издаде скица на имота съобразно изискванията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, да е признала за възстановяване имот, различен от заявения или друга категория, различна от заявената или в друга местност.

Макар и в определението си от 28.12.2009г. съдът да е приел, че предмет на обжалване е мълчаливия отказ на ОСЗ-Вършец да възстанови правото на собственост върху останалата част от процесния имот в размер 1,054 дка, то за разлика от производството по възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд, ЗСПЗЗ поначало не предвижда възможност за обжалване на мълчалив отказ на органа по поземлената собственост, тъй като законът не предвижда срок, в който следва да е налице произнасяне по заявлението /Определение № 255 от 1993 г. по гр.д. № 569/93 г., III г.о./.

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, Поземлена комисия се произнася с решение за възстановяването на земеделски земи, когато има заявление за възстановяването им. С решение административния орган следва да се произнесе и по отношение на земите, за които не признава правото на възстановяване на собствеността. По делото е видно от приложеното и обжалвано решение № 52 от 17.11.2009 г., че след като се е произнесла за възстановяването на правото на собственост на наследниците на Михал Каменов Маноилов, б.ж. на село Спанчевци, в съществуващи (възстановими) стари реални граници на поземлен имот с площ 946 кв. м, намиращ се в строителните граници на село Спанчевци в м. "Тонкин брег", Общинска служба по земеделие – Вършец не се е произнесла по отношение на целия заявен имот в размер на 2,038 дка. Поради това, настоящия състав намира, че не е налице решение, което може да бъде обжалвано с оглед на обстоятелството, че за признатото й право жалбоподателката няма правен интерес, а по отношение на останалата част от заявения имот административния орган не се е произнесъл с изричен отказ.

Независимо от този резултат, след преценка на представените по преписка № 779/1991 г. на ОСЗ – Вършец нови документи, настоящия състав счита, че следва да отбележи следното:

Производството по възстановяване на земеделска земя в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ съставлява сложен фактически състав, при който крайният акт е обусловен от осъществяване на предходни административни процедури. Решението за възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирана територия, се постановява след представяне на удостоверение и скица, издадени по реда на чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ. В чл. 13 от ППЗСПЗЗ е указано какво трябва да бъде съдържанието на заявлението до ОСЗ и описание на документите, които следва да се приложат. Законодателят е въвел специални изисквания, свързани с прилагането на документите, визирани в чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Те се издават от техническата служба, с описаното в правилника съдържание за данните и обстоятелствата по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Доколкото в случая е безспорно по делото, че имот № 000067 от 2, 038 дка в местността „Тонкин бряг” е включен в регулацията на с.Спанчевци, то от общинската администрация на гр.Вършец следва да бъде издадено удостоверение и скица, в които да се посочат релевантните за възстановяването на имота обстоятелства съгласно чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, т. е. всички обстоятелствата, свързани със статута на имота - обобществяване, регулации, застрояване, съществуване на свободна или липса на такава площ. Тези удостоверение и скица се представят пред ОСЗ, която постановява решението си за възстановяването на имота или съответно отказ да стори това.
Удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ са документи, с които се установяват факти с правно значение за заявителя.
Тези документи и цялата процедура са само част от сложния фактически състав за възстановяване на собствеността. Въз основа на посочените документи ОСЗ се произнася по реституционното искане като преценява дали са налице пречки за реституция, в това число дали претендираният имот е бил собственост на заявителя или на негов наследодател, дали след обобществяването на имота по отношение на него са възникнали права за трети лица, които изключват реституцията му и т. н.

Относно доводите на жалбоподателката, че в Общината се установило, че имота не се води на наследниците на Михал Каменов Манойлов, следва да се отбележи, че Кметът на общината не е компетентен да се произнесе дали претендирания имот попада под разпоредбите на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и дали има основания са възстановяване на собствеността. Въпросът за собствеността не може да бъде решаван в производството по издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, споровете за материално право се разрешават по общия исков ред. Спорът за материално право обаче не е преюдициален по отношение на заявено искане за издаване на удостоверение, тъй като едва след като правоимащият представи тези документи пред съответната общинска служба по земеделие, тя следва да прецени дали правото му на собственост ще бъде възстановено. Поради това, доводът, че имота не е собственост наследниците на Михал Каменов Манойлов, не е основание за отказ от страна на административния орган да издаде искано удостоверение.

С оглед указанията, дадени в мотивите на решение от 2.03.2007г., постановено от настоящия състав по гр.д. № 8/2007г. на БРС, Георгия Тодорова Михайлова – една от наследниците на Михал Каменов Манойлов, е подала заявление до Кмета на Община Вършец за издаване на удостоверение и скица от техническата служба на общината, съгласно чл.13, ал.4 от ЗСПЗЗ. В издаденото обаче удостоверение изх. № 4514 от 24.14.2009г. на Гл. архитект на Община Вършец, е вписан само имот № 187 от кв.2, урегулиран за УПИ ХІ и ХІІ, а останалата част от имот № 0067 в м. "Тонкин бряг" в землището на с. Спанчевци, в размер 1,054 дка, която попада върху имот № 186, записани в разписния лист на Стела Кузманова с 0,516 дка, имот № 188, записани в разписния лист на Велизар Б. Михайлов с 0,290 дка и имот № 189, записани в разписния лист на Борис Михайлов Георгиев с 0,230 дка, не е вписана в удостоверението. Т.е. процедурата по възстановяване на останалата част в размер 1,054 дка от имота не е започнала с издаването на удостоверение и скица и не би могла да приключи с годен за оспорване пред съда административен акт - решение от ОСЗ-Вършец. За да се произнесе ОСЗ-Вършец с решение по реда на чл. 11 ППЗСПЗЗ заявителите следва да представят на същата удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а и за останалата част от имот № 0067 в м. "Тонкин бряг" в землището на с. Спанчевци, в размер 1,054 дка. Постановеното от ОСЗ-Вършец решение относно тази част от имота ще представлява годен за обжалване пред съда административен акт, и жалбоподателката ще може да упражни правото си на жалба срещу него, в случай че със същия неблагоприятно са засегнати правата й.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че  производството по делото следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес от обжалване на Решение № 52 от 17.11.2009 г. на Общинска служба по земеделие - Вършец и на предмет на обжалване – изричен отказ на същата, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 628/2009 г. на Районен съд-Берковица.

                  

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Административен съд - Монтана в 7 дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                       

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: