Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 20.04.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в публично заседание на 08 април………………………………… през две хиляди и десета година…..……........……………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 96  по описа за 2010……………..…………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ и се развива по реда на чл.310 ГПК

 

         Ищецът В.С.М. *** твърди в исковата си молба, че  с трудов договор 112 от 11.02.2008 година бил назначен на длъжност кметски наместник – кметство с.Горна Бяла речка. Със заповед 21 от 11.02.2010 година трудовото му правоотношение било прекратено от ответната Община на основание чл.325, т.3 КТ поради изтичане на уговорения срок. Навежда доводи, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като с нея е прекратен трудовия договор на неприложимо към отношенията с ответника правно основание. Във връзка с това твърди, че трудовият договор не е срочен, тъй като е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 КТ. Моли съда, да постанови решение, с което признае уволнението му за незаконно и го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност.

 

         В предоставения от съда срок по чл.131 ГПК ответната Община Вършец представя отговор, в който развива доводи за неоснователност на предявените искове. Твърди, че издадената заповед е законосъобразна, посоченото правно основание за прекратяване на договора е правилно, тъй като договорът бил сключен като срочен, освен това и обвързан със срок на изпитване по чл.70 от КТ.

 

         Доказателствата по делото са писмени. Съдът е представил на вниманието на страните подробен доклад, в който е указал, както подлежащите на установяване факти, така и доказателствената тежест за тях. След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установени следните факти :

 

         Между страните в производството е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор, сключен на 11.02.2008 година. По силата на този договор ищецът приел да изпълнява длъжността на кметски наместник в с.Горна Бяла речка, Община Вършец. В условията на договора било вписано, че последният се сключва като срочен на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ и със срок за изпитване по чл.70 КТ от шест месеца. На 11.02.2010 година на ищеца била връчена заповед 21 от същата дата на Кмета на Община Вършец, с която трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл.325, т.3 КТ, а като причини е записано : с изтичане на уговорения срок.

         При тези факти, съдът намира за обосновани следните правни изводи:

         Както е разяснено и в доклада по делото, доказателствената тежест  по отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се носи от ответника. Следва да бъде доказана законосъобразността на уволнението – заповедта да е издадена от компетентно лице; да съдържа изискващите се от закона реквизити; да е спазена процедурата по уволнението и връчването на заповедта, да са настъпили визираните в последната основания, предпоставящи сочената хипотеза на уволнение и т.н. Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е обусловен от иска за признаване уволнението за незаконно. Работодателят следва да установи дали не са настъпили обстоятелства, при които да е налице пречка за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

         В конкретния случай спорът между страните се свежда до това, дали е настъпило основанието на чл.325, т.3 КТ, което е посочено в уволнителната заповед. В трудовият договор е вписано, че последният е срочен до 11.02.2010 година, т.е. срока му на действие е две години. Съдът намира, че тази уговорка е в противоречие със закона и е недействителна по смисъла на чл.74, ал.4 във връзка с ал.1 КТ. (Съдът не е сезиран изрично с такова искане, поради което и не дължи произнасяне). Срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ по принцип се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи. Такъв договор може да бъде сключен и за дейности, които нямат сезонен или временен характер за срок по – дълъг от една година, но само по изключение(арг.чл.68, ал.3 и 4 КТ). Терминът “по изключение” е правнотехнически и има легалната си дефиниция в §1, т.8 ДР на КТ. В конкретния случай при сключване на трудовия договор с ищеца не са описани наличие на изключителни обстоятелства, което да обуслови продължителност на срочния договор над една година. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.68, ал5 КТ сключения между страните договор следва да се приеме за безсрочен. Прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.3 КТ не е обусловено от волеизявлението на работодателя, а настъпва в момента на изтичане на срока, за който е сключен договора. След като договорът е безсрочен, то и основанието на чл.325, т.3 КТ е неприложимо. А щом като посоченото в уволнителната заповед основание не е настъпило, то самата заповед е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна. (О 1147 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр.д.1020/2009 III г.о.).

В отговора си на исковата молба ответникът е посочил като аргумент в подкрепа на твърдението си за законосъобразност на уволнителната заповед, че ищецът като кметски наместник може да бъде уволнен предсрочно без предизвестие от кмета на общината. По разбиране на настоящия съдебен състав, нормата на чл.46а от ЗМСМА не регламентира друг ред за прекратяване на трудовото правоотношение, а единствено обстоятелството, че то може да бъде прекратено без предизвестие.  Текстът от ЗМСМА визира правомощие на кмета на общината, но не дерогира трудовото законодателство в отношението със кметските наместници.

 

         Искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност има акцесорен характер и се обуславя от основателността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Основателността му обаче се обуславя и от това, дали работникът или служителят е носител на потестативното право към момента на възстановяване на работа (арг. Р 1624/28.10.2002 ВКС, г.д.242/2002, III г.о). В конкретния случай не се доказа наличие на обстоятелства, представляващи пречка ищецът да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, поради което и предявения на това основание иск се явява основателен.

 

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

          

ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО уволнението на В.С.М. с ЕГН ********** ***, извършено със заповед № 21/11.02.2010 г. кмета на Община Вършец и ОТМЕНЯ заповедта.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА В.С.М. на заеманата преди уволнението длъжност “кметски наместник кметство с. Горна Бяла Речка”.

ОСЪЖДА Община Вършец, да ЗАПЛАТИ на В.С.М. с ЕГН ********** *** СУМАТА от 150.00 лв., направени в производството разноски.

 

ОСЪЖДА Община Вършец да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ВСС  държавна такса за уваженият  иск  по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ  в размер 50.00 (петдесет) лв., както и 5 (пет) лева при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 22.04.2010г.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Решението е обявено на ……………………

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: