Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 28.04.2010г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десета година в състав:                               

                                                                                         

    Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 83 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по обективно съединени искове за отмяна на уволнение, възстановяване на заемана длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което служителят е останал без работа, вследствие на незаконно уволнение с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

В исковата молба и в допълнителната такава от 16.02.2010г. ищцата И.М.Л. твърди, че е работила като „помощник, застрахователно дело” по сключен с ответника Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, гр.София в град Берковица трудов договор № 170 от 17.01.2008 година, на пълно работно време със срок за изпитване 6 месеца. Поддържа, че с допълнително споразумение № 2477 от 02.11.2009 г. било променено трудовото правоотношение в такова за неопределено време, трудовото й възнаграждение и работното й време - на 4 часа. Със заповед № 195 от 01.02.2010 г. на изпълнителния директор на ответ­ното дружество било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, т.5 от КТ - поради завръщане на замествания работник. Счита, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като е работила при ответ­ника на постоянен трудов договор, а не по заместване - до завръщане на титуляра. От 25.01.2010 г. била в разрешен й от работодателя платен годишен отпуск и на 05.02.2010 г. по телефона научила от мениджъра на агенцията в гр.Берковица С. К., че й е прекратен платения отпyск и от 01.02.2010 г. й е прекратен и трудовия й договор, без да й бъдат дадени каквито и да е обяснения за прекратяването. Поддържа, че в резултат на незаконното й уволнение е останала без работа. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което като признае уволнението й за незаконно да отмени Заповед № 195 от 01.02.2010 г. на изп. директор на 3АД "Булстрад Виена Иншурънс груп", гр.София като незаконосъобразна, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – „помощник, застрахователно дело” и да осъди ответника да й заплати сумата 1 800 лв., представляваща обезщетение за незаконно уволнение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа, ведно със законната лихва върху същата от датата на завеждане на делото, както и направените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, гр.София, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни и моли да му бъдат присъдени направените разноски по водене на делото, съобразно с отхвърлените искове. Твърди, че Заповед № 195/01.02.2010г., с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, поради завръщане на титуляра на работа, е постановена в изпълнение изискванията на закона и следва да бъде оставена в сила. Поддържа, че длъжнocтта "помощник застрахователно дело", която е заемала ищцата в Ген. Агенция Булстрад - гр. Враца, Агенция Булстрад - Берковица е една и е на половин работен ден, както и че функциите на тази длъжност съвпадат с тези, които е изпълнявала титулярката Елена Любомирова Салтирова. Твърди също, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.02.2010г. ищцата е била на работа, връчена и е процесната заповед, което е удостоверено с подписа на ищцата в присъствието на свидетелите Снежана Кръстева - межиджър и Елена Любомирова - помощник.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно и от приложения по делото трудов договор № 170/17.01.2008г. се установи, че ищцата И.М.Л. е била в трудово правоотношение с ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, гр.София на длъжността „специалист застрахователна дейност” и място на работа Агенция Булстрад, гр.Берковица. В договора страните са уговорили 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя, на основание чл.70, ал.1 от КТ, считано от датата на постъпване на работа на работника, осем часов работен ден и 90-дневен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор. С допълнително споразумение № 2477 от 02.11.2009г. към сключения между страните трудов договор, страните са се споразумели срокът на договора да е "за неопределено време", работното време на ищцата да е 4 часа, длъжността - „помощник, застрахователно дело” и основно месечно трудово възнаграждение – 300 лв. Със заповед № 195/01.02.2010 год. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от същата дата, на основание чл.325, т.5 от КТ – поради завръщане на замествания на работа.

Установи се също, че със Заповед № 1623/24.08.2009г. на Изпълнителния директор на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД е утвърдено, считано от 01.11.2009г. разписание на длъжностите в Генералните агенции и Агенции /без Ген. Агенция София/, съгласно което в Агенция Булстрад - Берковица са предвидени две щатни бройки: ­„мениджър продажби” и „помощник, застрахователно дело”, последната от които е на половин работен ден. По делото е представено и допълнително споразумение № 194 от 01.02.2010г., сключено между ответното дружество, представлявано от изпълнителния му директор, и лицето Елена Любомирова Салтирова, в което е записано, че страните са се споразумели срокът на договора да е "за неопределено време", работното време на служителката да е 4 часа и длъжността - „помощник, застрахователно дело” в Агенция Булстрад, гр.Берковица.

Установи се също от приложената служебна бележка от 12.02.2010г. на Дирекция „Бюро по труда”, гр.Берковица, че от 09.02.2010г. ищцата е регистрирана като търсещо работа лице.

Спорът по делото е какъв е бил видът на сключения между страните трудов договор от гледна точка на неговото времетраене и дали са били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото в уволнителната заповед основание.

С оглед на така приетите факти по делото, от правна страна съда намира за обосновани следните изводи:

По исковете за признаване уволнението за незаконно и отмяната му и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Доказателствената тежест в производството по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ пада върху работодателя, който следва да установи, че е извършил правилно и законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение. Когато прекратяването на трудовия договор между страните е извършено на основание чл. 325, т.5 от КТ, обстоятелствата, които подлежат на установяване, са наличието на валиден срочен трудов договор, сключен за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, на основание чл. 68, ал.1, т. 3 от КТ, и завръщане на замествания на работа.

Съгласно чл. 67, ал. 1 от КТ трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор, а когато в договора изрично не е уговорено друго същият се смята сключен за неопределено време (ал.2).

В настоящия случай, в сключения между страните трудов договор № 170 от 17.01.2008г. е отбелязано като основание чл.70 от КТ. Според чл. 70, ал.1 от КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Уговорка за изпитване може да се направи както при сключване на трудов договор за неопределено време, така и при сключване на срочен трудов договор. Тя не влияе върху вида на правоотношението, а представлява възможност за страните, или едната от тях, да провери за определен период, дали създадената трудовоправна връзка я удовлетворява и ако прецени обратното, да я прекъсне по облекчен ред. И тъй като в трудовия договор, сключен между страните по делото не е посочен изрично вида му: срочен или безсрочен, намира приложение общата клауза на чл.67, ал.2 от КТ - същият се смята сключен за неопределено време със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя (чл.4-5 от договора). Следователно, още със сключване на трудовия договор трудовото правоотношение между страните по него е възникнало за неопределено време, а работодателят-ответник се е възползвал от предвидената възможност в чл. 70, ал. 1 КТ да изпита професионалната годност на служителката-ищца за посочената работа и е отразил това по реда на чл. 70, ал. 2 КТ. Клаузата „за неопределено време”, включена в допълнителното споразумение от 02.11.2009г. с нищо не променя първоначално договореното от страните по отношение на срока на трудовото правоотношение.

С оглед на изложеното се налага извода, че между страните по делото не е бил сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ. По принцип този вид договори се сключват за заместване на отсъстващ работник или служител. В тях трябва изрично да се посочва, че са за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа, името на титуляра на длъжността, за заместването на който се сключва трудовият договор, както и че договора се сключва до завръщането му на работа. Тези обстоятелства са особено важни, тъй като чрез тях се изразява както клаузата срок на договора, така също и другите съществени условия от съдържанието на трудовото правоотношение.

В договора от 17.01.2008г. и в допълнителното споразумение от 02.11.2009г. въобще липсват клаузи, от които да е видно, че страните се договарят за сключване на договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, което дава основание на съда да приеме, че същите са сключили трудов договор с неопределен срок, съгласно чл. 67, ал. 2 КТ. При това положение не намира приложение разпоредбата на чл. 325, т. 5 КТ и прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя-ответник на това основание, е незаконосъобразно.

В тази насока са ирелевантни доводите на процесуалния представител на ответното дружество, наведени в отговора на исковата молба, че ищцата е замествала титуляра на длъжността Елена Салтирова, която отсъствала от работа поради ползване на отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст, тъй като параметрите на трудовите им договори съвпадали, длъжността "помощник, застрахователно дело" била само една и функциите и отговорностите, които са изпълнявали Елена Салтирова и ищцата по време на трудовото й правоотношение с ответника били съвпадали. От друга страна, дори и да се приеме, че за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т.5 от КТ, не е необходимо да е сключен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, по делото не се установи лицето Елена Салтирова да е заемала длъжността „помощник, застрахователно дело” преди заемането на тази длъжност от ищцата. Напротив, видно от представеното допълнително споразумение № 194/01.02.2010г. Елена Салтирова е заемала длъжността „помощник, застрахователно дело” от 01.02.2010г. - датата, на която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, докато ищцата е заемала тази длъжност от 02.11.2009г.

В обобщение: по настоящото дело работодателят-ответник не доказа, че сключеният с ищцата трудов договор е бил срочен за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа, на основание чл. 68, ал.1, т. 3 от КТ, поради което уволнението на ищцата на визираното в заповедта основание чл. 325, т. 5 КТ е незаконно, а оспорваната заповед - незаконосъобразна и като такова следва да бъде отменено.

Основателността на иска за признаване на незаконността на уволнението и отмяна на уволнителната заповед обуславя основателността на другия обективно съединен иск – за възстановяване на ищцата на заеманата в ответното дружество преди уволнението длъжност "помощник, застрахователно дело".

По иска за заплащане на обезщетение за времето на принудителна безработица, вследствие на уволнението на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ.

Този иск е обусловен на първо място от незаконността на уволнението, а на следващо място, при доказана незаконност – от установената принудителна безработица. Тежестта на доказване по този иск е възложена на ищеца – той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. С оглед извода на съда, че уволнението с оспорваната заповед е незаконно, а с представените по делото копие от трудова книжка и служебна бележка от Дирекция „Бюро по труда” - Берковица, ищцата доказа, че вследствие на уволнението е останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение за периода от датата на уволнението до края на устните състезания по делото – 27.04.2010г., то иска е основателен, но не в предявения размер от 1 800 лева. Както се установи, от приложената по делото служебна бележка, издадена от работодателя на ищцата (л.53 по делото), за месец януари – месеца предхождащ уволнението, брутното трудово възнаграждение на ищцата е 314, 40 лева. За времето, през което е била без работа, ищцата следва да получи общо обезщетение 943, 20 лева, до който размер иска е доказан и следва да се уважи като основателен, а над този размер до предявения от 1 800 лв. следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 240 лв.

Ответното дружество следва да заплати държавна такса за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 в размер 160 лв., съгл. чл.3 от Тарифата за ДТКСС по ГПК и за уважената част от иска по чл.225, ал.1 КТ в размер 37, 73 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ, съдът

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО уволнението на И.М.Л. с ЕГН ********** ***, извършено със заповед № 195/01.02.2010 г. на Изпълнителния директор на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК 000694286, със седалище гр.София, район Триадица, пл. Позитано № 5, представлявано от Изпълнителния директор Р.И.Я. и ОТМЕНЯ заповедта.

ВЪЗСТАНОВЯВА И.М.Л. на заеманата преди уволнението длъжност "помощник, застрахователно дело".

ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК 000694286, със седалище гр.София, район Триадица, пл. Позитано № 5, представлявано от Изпълнителния директор Р.И.Я., да ЗАПЛАТИ на И.М.Л. с ЕГН ********** *** обезщетение за времето на принудителна безработица, вследствие на уволнението, в размер 943, 20 (деветстотин четиридесет и три лева и 20 ст.) лева, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ в размера над уважения до предявения от 1 800 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК 000694286, със седалище гр.София, район Триадица, пл. Позитано № 5, представлявано от Изпълнителния директор Р.И.Я., да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса за уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 в размер 160 (сто и шестдесет) лв. и за уважената част от иска по чл.225, ал.1 КТ в размер 37, 73 (тридесет и седем лв. и 73 ст.) лв., както и 5 (пет) лева при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 11.05.2010г.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Решението е обявено на ……………………

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: