Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 15.04.2010г.

 

                                           В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на шести април през две хиляди и десета година в състав:

                                                                           

                                                                           Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря С. П., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 65 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявен иск за връщане на заета сума по договор за заем с правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата М.Н.С. твърди, че на 05.02.2005г. е дала на заем на ответницата Н.П.Я. *** сумата 1 000 лв., като оформили договора в писмена форма. Поддържа, че при предаване на парите са присъствали съпругът на ответницата Георги Вельов и неговия баща Иван Вельов, като последния поел задължението да върне сумата, ако ответницата не стори това. Твърди също, че в продължение на няколко години си искала парите, а ответницата й обещавала да й ги върне, но до подаване на исковата молба не сторила това. Моли съда, след установяване на твърдените обстоятелства да постановите решение, с което да осъди Н.П.Я. да й заплати сумата 1000 лева, представляващи предоставен паричен заем, като й присъди и направените по делото разноски.

Ответницата Н.П.Я., редовно известена, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискала събирането на такива. В молба от 10.03.2010г. по делото твърди, че действително на 05.02.2005г. е взела на заем от ищцата М.Н.С. сумата 1 000 лв., като не са уговорили срок за връщане на същата. Впоследствие била на сезонна работа, като получавала седмично възнаграждение и предложила на ищцата да й се издължава седмично или месечно по 50 лв. или по 100 лв., но ищцата отказала този начин на плащане. Поддържа, че в момента със съпруга си са безработни и се издържат от пенсията на бащата на съпруга си. В съдебно заседание не оспорва, че дължи на ищцата сумата 1 000 лв., но в момента е в затруднение, тъй като е безработна. Моли съда да разсрочи изпълнението.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото договор в оригинал е видно, че на 05.02.2005г. ищцата М.Н.С. е дала в заем на ответницата Н.П.Я. сумата 1 000 лв., като ответницата се е задължила да върне на ищцата сумата с 10% лихва.

Предмет на спора е дължима ли е сумата по исковата претенция, и ако е дължима, то в какъв размер.

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя.

Настоящият състав на съда намира, че представеният като доказателство по делото документ с дата 05.02.2005 г. съдържа необходимите изисквания на договор за заем, като в същия е отразено, че ищцата е предала и ответницата е получила сумата 1000 лв. При така установения от ищцата факт на плащане, в тежест на ответницата бе да докаже, че е върнала претендираната сума, което би обусловило и неоснователност на иска. По делото ответницата не представи доказателства, установяващи връщането на дадената в заем сума на ищцата. Напротив, същата признава, че дължи исковата сума и че не е изплатила същата на ищцата, поради което не е изпълнила задължението си по сключения договор. С оглед изложеното настоящият състав приема, че предявения иск е доказан и основателен. Налице са предпоставките на чл.237 от ГПК и съдът следва да се произнесе с решението съобразно признанието.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна и направените разноски по делото в размер 150 лева - държавна такса и адвокатски хонорар.

Съдът намира за основателно искането на ответницата за разсрочване на изпълнението на решението, с оглед наведените в молбата от 10.03.2010г. доводи за финансови и социални затруднения и желанието й да изплати дължимата сума, поради което, на основание чл.241, ал.1 ГПК, изпълнението следва да се разсрочи на равни месечни вноски от 100 лева за период от 10 (десет) месеца от влизане на решението в сила.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш      И

 

ОСЪЖДА Н.П.Я. *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.С. с ЕГН ********** *** сумата 1 000 (хиляда) лв. главница по сключен договор за заем от 05.02.2005г. и 150 (сто и петдесет) лева направени съдебни и деловодни разноски.

 

РАЗСРОЧВА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на решението, на основание чл.241, ал.1 ГПК, на равни месечни вноски от 100 лева за период от 10 (десет) месеца от влизане на решението в сила

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: