Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 15.04.2010г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на двадесет и трети март през две хиляди и десета година в състав:                                                                           

                                                                

                          Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 10 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявен иск за връщане на заета сума по договор за заем с правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Ц.Г.И. твърди, че многократно е давал пари на заем на Н.Р. ***, тъй като му била добра позната, а тя от своя страна му чистила и перяла от време на време, тъй като е самотно живеещ възрастен човек. В началото на м. май 2009г. Н. дошла у дома му с ответницата А.Б.З. *** му поискали по 250 лева в заем, за да закупят стоки и да извършват разносна търговия. Тъй като имал голямо доверие на Н.Р. веднага предоставил в заем и на нея, и на ответницата по 250 лева или общо 500 лева, като същите му обещали, че ще му върнат сумите до края на м. юни 2009г. Н.Р. изцяло спазила обещанието си и му върнала своите 250 лева навреме. Но ответницата му върнала само сумата 100 лева и обещала, че в най-скоро време ще му върне и останалата сума. Това обаче не се случило и до настоящият момент. Подал жалби до РУ на МВР-Берковица и до РП- Берковица, била извършена проверка от съответните органи и с Постановление от 24.11.2009г. по преписка № 1320/2009г. Районна прокуратура – Берковица отказала да образува предварително производство за извършено престъпление от общ характер. В обясненията си, дадени пред съответните органи, ответницата заявила, че ще му върне сумата 150 лева до края на 2009г. Въпреки това сумата и до днес не му е върната. Моли съда, след установяване на твърдените обстоятелства да постановите решение, с което да осъди А.Б.З. *** да му заплати сумата 150 лева, представляващи предоставен паричен заем, като му присъди и направените по делото разноски.

Ответницата А.Б.З., редовно известена, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискала събирането на такива. Редовно призована за съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна, следното:

Установи се по делото, че въз основа на жалба, подадена от ищеца Ц.Г.И. срещу ответницата А.Б.З. *** е образувана преписка № 1320/2009г. От материалите в последната се установява, че на 18.11.2009г. А.Б.З. е дала обяснения пред полицейския инспектор, като е признала, че през месец май 2009г. наистина е получила от ищеца в заем сумата 250 лв., като впоследствие му върнала 100 лв. и го помолила останалите 150 лв. да му върне през месец декември 2009г. Ответницата заявила също, че работи и макар че получава минимална заплата, обещала да върне на ищеца останалата дължима сума.

Въз основа на тези фактически констатации, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя.

В съдебното заседание процесуалния представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата. Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата по предявения иск – с определението от 24.02.2010г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Налице е неизпълнение на сключения договор за заем, което следва да се вмени във вина на ответницата по делото. В конкретния случай неизпълнението на договора е във формата на частично неизпълнение - непрестиране на сумата от 150 лева. Така установеното виновно неизпълнение следва да ангажира договорната отговорност на заемателя - ответник. Размерът на отговорността й следва да бъде еквивалентен на претендираната сума - 150 лева, поради което ответницата в процеса следва да бъде осъдена да заплати на ищеца процесната сума.

По изложените мотиви, съдът счита, че иска следва да бъде уважен в посочения по-горе размер, като съобразно с изхода на делото ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер 100 лева.

Водим от горното, съдът

 

                                                            Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА А.Б.З. с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на Ц.Г.И. с ЕГН ********** *** сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляваща главница по договор за заем по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, както и направените по делото разноски в размер 100 (сто) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: