Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 14.04.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на шести април през две хиляди и десета година в състав:                               

                                                                 

                                                                                              Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря С. П., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 596 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по обективно съединени искове за неизплатено трудово възнаграждение на основание чл.128 КТ и лихва по чл.245, ал.2 КТ.

 

В исковата молба и в допълнителната такава от 21.12.2009г. ищецът П.Й.М. твърди, че работи в ответното дружество „АИТНЕТ” ООД, гр.Монтана въз основа на трудов договор на длъжност „специалист комуникации” с трудово възнаграждение в размер 403 лв. Поддържа, че от месец март 2009г. работодателят не му е изплатил полагащото му се трудово възнаграждение за действително отработено от него време в размер 2 800 лева, включително месец септември 2009 г. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати трудово възнаграждение в размер 2 800 лв. за времето от месец март до месец септември включително на 2009 г. по 403 лв. месечно, ведно с мораторната лихва върху същите суми от падежа на всяко вземане в размер 1 120 лв. до предявяване на иска – 14.10.2009г., както и направените деловодни разноски.

Ответното дружество „АИТНЕТ” ООД, гр.Монтана, представлявано управителя В.М.П., редовно известено, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива.

Редовно призовани за участие в съдебни заседания страните не се явяват.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението по назначената икономическа експертиза, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Установи се от приложените по делото писмени доказателства и не се оспори от ответниците, че ищецът П.Й.М. е в трудово правоотношение с ответното дружество „АИТНЕТ” ООД, гр.Монтана на длъжност „специалист комуникации” с основно месечно трудово възнаграждение 403 лв.

От правна страна въз основа на така възприетите фактически констатации, съдът намира за обосновани следните изводи:

При установено наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника-работодател, добросъвестното полагане на труд от работника се предполага до установяване на противното (чл. 8, ал. 2 КТ). Следователно, за работодателя е възникнало задължение да изплати на ищеца в установените срокове договореното възнаграждение, тъй като трудовото правоотношение е възмездно. Не се оспори от ответното дружество твърдяното от ищеца неплащане на претендираните суми за трудово възнаграждение.

Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец и следва да се изплати лично на работника по ведомост или срещу разписка - чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ. В заключението си вещото лице е констатирало, че във ведомостите за заплати за процесния период от време е начислено трудово възнаграждение на ищеца, но липсва подпис на същия като получил сумата, т. е., че не му е изплатено трудовото възнаграждение.

От страна на работодателя-ответното дружество по делото не се ангажираха доказателства, че е заплатил на ищеца претендираните за исковия период суми, поради което съдът приема, че работодателят не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца уговореното възнаграждение за посочения период и претенцията е основателна. От заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло, като професионално, пълно и компетентно, се установи, че за времето от месец март до месец септември включително на 2009 г. на ищеца не е изплатено от ответника трудово възнаграждение в общ размер 1 968, 58 лв. В този размер претенцията на ищеца за заплащане на трудово възнаграждение е доказана и следва да се уважи като основателна, а в останалата част - до претендирания размер от 2 800 лв. следва да се отхвърли като неоснователна.

Присъждането на законната лихва върху уважения размер на иска по чл. 128 от КТ от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане представлява законна последица от уважаването на иска, поради което същата следва да се присъди.

След като работодателят - ответник не е плащал дължимото трудово възнаграждение на ищеца в уговорените срокове, той е изпаднал в забава и дължи лихва за просрочието. Съгласно чл.245, ал.2 КТ неплатеното трудово възнаграждение се дължи със законната лихва, която тече от датата, на която е било изискуемо до предявяване на иска. Лихвата по чл.245, ал.2 КТ е специална – тя е само върху трудови възнаграждения и се дължи по силата на закона, без да е необходима покана от страна на работника. От заключението на вещото лице се установи нейния размер – 71, 08 лв.,  за който претенцията на ищеца е доказана и следва да се уважи като основателна, а в останалата част - до претендирания размер от 1 120 лв. следва да се отхвърли като неоснователна.

Ищецът не е направил разноски по производството, поради което такива не следва да му се присъждат.

С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати държавна такса за уважените искове в размер 128, 74 лв., съгл. чл. 1 от Тарифа за ДТКСС по ГПК на МС от 27.02.2008г. и деловодните разноски за възнаграждение на вещото лице в размер 60 лева.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА "АИТНЕТ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. "Св. Патриарх Евтимий" № 44, вх. Б, ап. 5, представлявано от управителя В.М. Паунов с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на П.Й.М. с ЕГН ********** ***, сумата 1 968, 58 (хиляда деветстотин шестдесет и осем лв. и 58 ст.) лева, представляваща неизплатено трудовото възнаграждение за периода от месец март до месец септември включително на 2009 г., ведно със законната лихва от 14.10.2009 г. до окончателното й изплащане, както и лихва по чл.245, ал.2 КТ върху горната главница в размер 71, 08 (седемдесет и един лв. и 08 ст.), като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.128 и чл.245, ал.2 от КТ в размерите над уважените до предявените, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА "АИТНЕТ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. "Св. Патриарх Евтимий" № 44, вх. Б, ап. 5, представлявано от управителя В.М. Паунов с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ВСС държавна такса за уважените искове по чл.128 и чл.245, ал.2 КТ в размер 128, 74 (сто двадесет и осем лв. и 74 ст.) лв., деловодни разноски в размер 60 (шестдесет) лева, както и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението по отношение на възнаграждението и обезщетението за работа.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от  20.04.2010г.

                                                                     

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Решението с мотивите е обявено на ………………….

                                                           

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: