Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА,19.04.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска колегия в публично заседание на 26 февруари.………………………… през две хиляди и десета  година……………................ ...................................................... състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св. П.……………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова…............................………….гр.дело дело 479  по описа за

2009 г…….…………..….…………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

 

Ищцата С.Н.Я. твърди, че е собственик на самостоятелна стая с площ от 28.50 кв.м. /уточнена след заключението на вещото лице/, разположена в югозападната част на жилищната сграда с идентификатор 12961.424.83.1.2., построена в ПИ и идентификатор 12961424.83 по кадастралния план на гр. Вършец, ул. „Д-р Дамян Иванов” 12, ет.2, ведно със съответните 9.13% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Правото си на собственост наследила от баща си Никола Миланов Ангелов, който пък го придобил при подялба на новопостроена къща от 28.08.1965 година. Твърди, че ответниците владеят без правно основание от м.11.2008 г. собствената й стая, поради което за нея е налице правен интерес да потърси съдебна защита на правата си. Моли съда, да постанови решение, с което признае по отношение на ответниците правото й на собственост върху имота, като ги осъди да й предадат владението. Претендира и разноски в производството.

Ответниците Цветана Т.С. и С.Д.С. оспорват предявения иск. Твърдят, че с последваща подялба, извършена по гр.д. № 388 от 1996 г. дяловете на наследниците на общия на страните наследодател Милан Ангелов Георгиев били преразпределени. При това бащата на ищцата получил в дял югозападната част – мазе от сутерена, както и южната средна стая и югозападната стая с отделен вход и половин балкон към южната стая, всичките на първия етаж от къщата. Процесната стая пък била предоставена на бабата Сарафка Миланова Давидова. Молят съда, да постанови решение, с което отхвърли предявения иск и им присъди направените в производството разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и заключение по назначена съдебно-техническа експертиза. След анализът им, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Ищцата С.Я. и ответницата Цветана Т. имат общ наследодател – Милан Ангелов Георгиев, б.ж. на гр. Вършец. Последният имал трима сина и една дъщеря. Ищцата С.Я. е  дъщеря на един от синовете му Никола Миланов Ангелов. Ответницата пък Ц.Т.С. е една от наследниците на дъщерята Д. Цепенкова. Наследниците на Милан Ангелов си поделили по доброволен начин през 1965 година построената къща, находяща се на административен адрес ул. „Д-р Дамян Иванов” 12 в гр. Вършец.  Към датата на подялбата къщата се е състояла от сутерен и два етажа. При тази подялба наследодателят на ищцата Кольо /Никола/ Миланов получил в дял югозападните стаи от сутерена, първия и втория етаж /последната е процесната/. Този договор бил заверен от длъжностното лице при ОбНС град Вършец.

През 1966 година по гр.д. № 388 по описа на Берковския съд е одобрена съдебна спогодба между наследниците на Милан Ангелов за подялба на същия имот. По силата на тази спогодба наследодателят на ищцата получил в дял югоизточната стая от сутерена /мазето/ и южната средна стая и югозападната стая с отделен вход откъм стълбището от първия етаж и половин балкон към южната стая-преграден. Съделителите заявили, че с тази подялба слагат край на споровете помежду си по повод този съсобствен имот.

Установи се още в производството, че така съществуващата и поделена между наследниците на Милан Ангелов къща била пристроена. При това пристрастяване се оформили по два апартамента на етаж, в това число и на втория жилищен, където е разположена процесната стая. Единият апартамент /в старата част, оцветен в розово на приложената скица от вещото лице/ бил собственаст на Георги Миланов Ангелов, починал на 20.02.2000 г. В този апартамент до 2000 година живеело семейството на Георги Миланов и съпругата му свидетелката А.. След смъртта на съпруга си, последната  продала апартамента на Веселин Попов, който през 2004 г. го продал на свидетелят М.М..

Апартаментът, оцветен в жълто е разположен изцяло в пристроената част на къщата. Пристрояването е извършено  от дъщерята на Милан Ангелов – Д.Т. – НА 309, н.д. № 477/1968 и НА № 464/1975 г./. През 1986 г. при извършена съдебна делба ответницата Ц.С. и сестра й получили в общ дял целия апартамент срещу парично уравнение на дела на баща им.  През 2008 г. ответниците придобили напълно собствеността върху този апартамент.

Процесната стая, ведно с входно антре към нея е оцветена в зелено на приложената от вещото лице скица.

 Върху тази стая ищцата претендира право на собственост в резултат на наследяване на дела на баща си Никола Ангелов, получен при подялбата през 1965 година.

Ответниците противопоставят свои права върху процесната стая, позовавайки се на делбата от 1966 година, при която стаята е поставена в дял на съпругата на Милан Ангелов – Сарафка. Според уговорка между страните, стаята следвало след смъртта на Сарафка да стане собственост на Д. Цепенкова /майка на ответницата/. Твърди, че с оглед тази уговорка, стаята била функционално свързана с апартамента на Д. /сега на ответниците/.

Ищцата противопоставя на това твърдението си, че въпреки съществуващата събедна спогодба от 1966 година, наследниците на Милан Ангелов на практика са спазвали в отношенията си спогодбата от 1965 година. В тази насока доказа се в производството по безспорен начин, че в НА 464/1975 г., както и в съдебната спогодба от 1986 г., от които черпят права ответниците, апартаментът им е описан с две стаи, кухня и входно антре. Процесната стая и антрето към нея не са включени и към помещенията, образуващи апартамента на свидетеля М.М. /според документа за собственост/. Съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че в действителност стаята и предверието към нея са били функционално свързани с този апартамент. Както бе установено /показанията на свидетелката А./ семейството на Георги Миланов Ангелов – брат на бащата  ищцата – е живяло в този апартамент от 1979 до 2000 година. В тази насока са и показанията на свидетелят Ц., баща на ответницата. Баба Сарафка, която е получила процесната стая при съдебната делба през 1966 година била изгонена от стаята при женитбата на сина си Георги със свидетелката А. през 1979 година и никога повече не е живяла в нея. Стаята е била функционално свързана  и е представлявала част от апартамента на Георги Миланов / сега на свидетелят М./.

 

От този анализ на доказателствата се установява, че ответниците не са титуляри на правото на собственост върху процесната стая. Последните не могат да се позоват, че са го придобили и по завещание. Действително такава уговорка е записана в договора за доброволна делба от 1965 година, но зада се възприеме това изявление като завещателно разпореждане, следва последното да е направено най – малко в предписаната от закона форма. На следващо място от представените удостоверения за наследници е видно, че Д. цепенкова е починала преди сарафка А., поради което е налице и императивната забрана на чл.20 ЗН. Предмет на доказване обаче в настоящото производство  е правото на собственост на ищцата. Тя следва да  установи посредством пълно и главно доказване собственото си право на собственост. Доколкото е предявен за разглеждане ревандикационен иск, то на доказване подлежи и фактът на владение на процесния имот от ответниците, както и че владението им е без правно основание. В тази връзка основният спорен въпрос се свежда до това коя спогодба за доброволна подялба между наследниците на Милан Ангелов е приложима към отношенията между страните. Действително и извънсъдебнаната и съдено утвърдената спогодба имат еднакво значение за страните, доколкото с нея се слага край на спора помежду им. Съществената разлика се корени в правните последици. Съдебната спогодба се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила. Силата на присъдено нещо обвързва както страните, така и съда и представлява пречка за пререшаване на спора /чл. 234, ал.3 ГПК/.  Ето защо в контекста на разпоредбата на чл.297 ГПК съдът няма право да игнорира действието на съдебната спогодба между страните. Установеното с нея право на собственост може да бъде опровергано при доказване на друго, настъпило в последствие  основание за придобиване на собственост, но не и чрез съществуваща предходна доброволна делба между страните. В този смисъл неоснователна е ревандикационната претенция на ищцата на заявеното от нея придобивно основание – собственост по наследство от покойния й баща Никола Ангелов.

 

След представяне на отговора по делото и проектодоклада на съда, в нарочно становище ищцата е заявила претенция и предвид представения протокол за съдебна спогодба – а именно, че като наследница на Сарафка Давидова – нейна баба притежава право на собственост върху процесната стая като нейна наследница. Това твърдение на ищцата за наличие на друго придобивно основание на правото й на собственост е направено в допустим срок (веднага след отговора и проектодоклада по делото). На това основание претенцията на ищцата е частично основателна. От представените доказателства по делото е видно, че Сарафка А. е съпруга на Милан Ангелов и баба на ищцата. Според разпоредбите на ЗН еднокръвните и едноутробни братя и сестри получават равни дялове. Така всяко дете на Сарафка А. получава след нейната смърт по 1/4 идеална част (частта на Д. Цепенкова се получава от нейните наследници по заместване, тъй като тя е починала по – рано). Като единствено дете на Никола Миланов ищцата получава неговия дял или притежава право на собственост от процесната стая в размер на 1/4 идеална част.  Установи се в производството и не се спори между страните, че ответниците упражняват изцяло фактическа власт върху имота, предмет на производството. От изложените по – горе мотиви е видно, че владението им върху целия имот не почива на правно основание. В съдебната практика се приема, че макар да са налице трудности при изпълнението на съдебното решение, то не е недопустимо уважаване на иск за ревандикация, предявен от един съсобственик спрямо друг по отношение на идеална част от съсобствения имот. Доколкото беше установено, че ответниците упражняват в пълен обем фактическа власт върху процесната стая и входното антре към нея, то основателна е претенцията на ищцата за ревандикиране на иделаната част от имота, за която е установено, че е нейна собственост.

 

При такива мотиви, съдът намира, че предявеният иск е основателен до 1/4 идеална част, като в останалата част следва да бъде отхвърлен. Предвид направеното искане за заплащане на разноски от страна на ищцата, то тя следва да бъде овъзмездена в размер, съответстващ на уважената част от иска.

 

При такъв разбор на доказателствата, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА по отношение на Ц.Т.С. с ЕГН  ********** и  С.Д.С. *** правото на собственост на С.Н.Я. с ЕГН ********** *** върху 1/4 идеална част от самостоятелна стая с площ от 28.50 кв.м., разположена в югозападната част на жилищната сграда с идентификатор 12961.424.83.1.2., построена в ПИ и идентификатор 12961424.83 по кадастралния план на гр. Вършец, ул. „Д-р Дамян Иванов” 12, ет.2, ведно със съответните 9.13% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж И ОСЪЖДА Ц.Т.С. с ЕГН  ********** и С.Д.С. *** ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на С.Н.Я. с ЕГН ********** *** върху 1/4 идеална част от имота, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Ц.Т.С. с ЕГН  ********** и  С.Д.С. ***  ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Н.Я. с ЕГН ********** *** сумата от 150.00 лева направени в производството разноски.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :