Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА,09.04.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска колегия в публично заседание на 28 януари……………….………………………… през две хиляди и десета  година……………..……………….………………в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св. П.……………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова…............................………….гр.дело дело 458  по описа за

2009 г…….…………..….…………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.92 ЗЗД.

 

         Ищецът Агенция по заетостта твърдят в исковата молба, че на 20.03.2008 г. с ответника сключили договор на основание чл. 52, ал.1 ЗНЗ. По силата на този договор агенцията чрез Дирекция „Бюро по труда” Берковица следвало да предоставят на ответника средства от държавния бюджет  за всяко разкрито работно място за наемане на работа по трудов договор за срок не по-малък от 24 месеца. Твърдят, че по този договор възложителят насочил, съответно ответникът назначил едно безработно лице с трайни увреждания. Твърдят, че за 12 месеца на субсидиране ответникът е спазвал всичките си задължения по договора и е представял необходимите отчетни документи. За следващия период обаче ответникът не е изпълнявал тези си задължения и нарушил задълженията си по т.4.2.2, 4.1 и 4.6 от договора. Според клаузите на последния страните са уговорили неустойка при неизпълнение. Именно тази неустойка ищецът претендира, като моли съда да осъди ответника да заплати сумата 3331.42 лв. неустойка по т.7.2. за нарушение на т.4.1, както и сумата от 166.57 лв., представляваща неустойка по т. 7.4 за нарушение по т.4.2.2. от договора. Претендира още разноските в производството и присъждане на законна лихва, считано от датата на разваляне на договора до окончателното изплащане.

         Ответникът ЕТ „Джорджия Г.М.” чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Прави възражение за нищожност на договора поради липса на предписаната от закона форма и поради сключването му от лице без представителна власт. Твърди се и нищожност, поради противоречие с разпоредбата на чл. 52, ал.1 ЗНЗ. Успоредно с твърденията за нищожност на сключения между страните договор се навеждат и твърдения  за неоснователност на предявения иск по съображения за невиновно неизпълнение на договорните задължения, респективно за неизпълнение на договора от страна на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове като неоснователни, а в случай, че приеме тяхната основателност, да намали размера на дължимата неустойка поради нейната прекомерност.

         Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза.

 След анализ на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира за установено следното:

На 20.03.2008 година Агенция по заетостта чрез “Бюро по труда”, град Берковица и ответника ЕТ “Джорджия Г.М.” сключили договор на основание чл.30б, ал.1, т.2 и чл.52, ал.1 ЗНЗ. По силата на този договор Агенцията по заетостта следвало да предостави на ответника средства от Държавния бюджет за всяко разкрито  работно място за наемане на безработно лице по чл.52, ал.1 ЗНЗ за срок от 24 месеца. Ответникът следвало да осигури заетост на насоченото от БТ лице за посочения период. С договора ответникът поел задължение ежемесечно да представя отчетни документи по повод наетото лице. За 12 месечния период на субсидиране ответникът изпълнявал това си задължение. След м.05.2009 година ответникът преустановил да изпълнява задължението и да представя ежемесечни отчето в БТ – Берковица. На 01.06.2009 година  трудовото правоотношение между наетото безработно лице и ответника било прекратено на основание чл.325, ал.1 КТ. Съответното БТ не било уведомено по надлежния ред за насочване евентуално на друго безработно лице.

При тази фактическа обстановка ищецът твърди, че с поведението си ответникът е нарушил разпоредбите на чл.4.1от договора, тъй като не е осигурил заетост на насоченото безработно лице за целия договорен период, както и разпоредбата на чл.4.22., тъй като в срок от 5 дни от прекратяване на трудовото правоотношение с насоченото лице, не е представил в БТ съответните докумети. Според раздел “Санкциипри неизпълнение” в договора било уговорено, че неизпълнението на т.4.1 се санкционира със неустойка по т.7.2, а неизпълнението по т.4.2.2 се санкционира с неустойка по т.7.4. Размерът на неустойките е предварително определен в договора като размер на получената до момента на прекратяване на договора субсидия(7.2) и като 5% от получената сума (7.4).

 

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НИЩОЖНОСТ НА СКЛЮЧЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ ДОГОВОР

 

Направено е възражение за нищожност на договора на три основания : липса на предписаната в закона форма, тъй като нямало доказателства сключеният договор да е по утвърден образец (чл.30, ал.1 ППЗНЗ; липса на представителна власт на лицата, подписали за възложител (представители на БТ – Берковица) и нарушение на чл.52, ал.1 ЗНЗ, тъй като насоченото лице не било с трайни увреждания.

Съдът намира направените възражения за неоснователни. Нищожен би бил договорът, ако формата му е елемент от фактическия състав на договора.  Сключване на договор по утвърден образец спада към категорията на познатите в теорията договори при общи условия. Това е юридически пригодна форма за масово сключване на подобни еднообразни двустранни договори (напр. за застраховка, за доставка на ел.енергия и т.н.) Характерното за тях е, че клаузите на отделния договор не се разискват между страните. Те са установени отнапред от едната страна, а за другата съществува възможността или да ги приеме или да не сключи договора. Образците на договорите по ЗНЗ се утвърждават като договори при общи условия от Изпълнителния директор на Агенция по заетостта и  стават публично достояние чрез публикуването им на интернет страницата на Агенцията. Именно защото образецът не е форма за действителност на тези договори, тяхното утвърждаване не се извършва със санкцията на нормативен акт. В чл.30б, ал.1, т.2 ЗНЗ, както и в чл.29, ал.2 ППЗНЗ е уреден начина на отпускане на средства от Държавния бюджет за насърчаване на заетостта, а именно въз основа на договор, сключен между работодателя и териториалните поделения на Агенцията по заетостта, т.е. съответните териториални Бюра по труда. Бюрото по труда в град Берковица се представлява от Директора му (лицето подписало договора), което по закон, по длъжноста характеристика и според утвърдените вътрешни правила за работата на бюрата по труда в страната е упълномощен да подпише договора по ЗНЗ. Ако БТ – Берковица е насочило за работа по програмата за насърчаване на заетостта на лица с трайна нетрудоспособност лице, което не отговаря на изискванията на чл.52, ал.1 ЗНЗ, то съответните длъжностни лица евентуално биха били административно или дисциплинарно отговорни, но това не е порок на сключения с работодателя договор, който да влече нищожност на последния.

При този анализ съдът намира, че между страните е налице едно валидно облигационно отношение, по което страните са договорили съответно права, задължения и санкции при неизпълнението им. В конкретния случай се касае до неустойка по смисъла на чл.92 ЗЗД. Последната може да бъде уговорена за неточно изпълнение в количествено, качествено или временно отношение. Безспорно е обстоятелството, че ответникът се е задължил да наеме по трудово правоотношение едно лице, насочено от БТ – Берковица за срок не по – малко от 24 месеца. Безспорно е и обстоятелството, че на 01.06.2009 година договорът с това лице е бил прекратен на основание чл.325, ал.1 КТ (преди уговорения срок). Не се спори и обстоятелството, че ответникът не е уведомил съответното Бюро в 5 дневен срок от прекратяване на правоотношението (т.4.2.2. от договора между страните). Неоснователно е възражението, че възложителят е знаел, че ответникът прекратява дейността си към м.07.2009 година, тъй като го поканил да  уредят отношенията си по договора. От представената по делото кореспонденция е видно, че ответникът не само не е изпълнил задължението си да осигури заетост на насоченото лице за период не по – малко от 24 месеца (т.4.1); не само не е уведомил своевременно контрагента си в 5 дневен срок (т.4.2.2), но не е предприел действия за доброволно уреждане на възникналия по повод изпълнението на договора спор. Неоснователно е възражението, че ищецът не е изпълнил задължението си по т.4.5. от договора да насочи друго безработно лице. Напрактика ищецът не би и могъл да стори това при липсата на съдействие от страна на ответника.  При така установените факти и изложени мотиви, съдът намира, че са налице твърдените от ищеца нарушения на договора, при което последните следва да бъдат санкционирани по начина, предварително уговорен между страните. От заключението на вещото лице е видно, че размерът на претендираните суми като неустойки е именно търсеният с исковата молба. Претендираните от ищеца суми са дължими, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба. Това е така, тъй като по делото не бяха представени доказателства (липсва и твърдение) кога е прекратен договора между страните, налице ли е падеж на парично задължение или покана за издължаване, съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД.

Съдът намира за неоснователно искането на ответниците да бъде редуциран размерът на претендираните като неустойка суми на основание чл.92, ал.3 ЗЗД. Към това възражение се отнася изложеното по повод договорите при общи условия.

 

При такъв изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и направените от ищеца в производството разноски. Такива са направени за ДТ, вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Тъй като страната не е представила списък на разноските съгласно чл.80 ГПК, то и решението в тази част не може да бъде обжалвано от ищеца.

 

При такива съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА ЕТ „Джорджия Г.М.” със седалище и адрес на управление гр. Берковица, жк Заряница, бл.23, ет.1 с ЕИК 111580046 ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА чрез Дирекция “Бюро по труда”, град Берковица сумата 3331.42 лв. неустойка по т.7.2. за нарушение на т.4.1, както и сумата от 166.57 лв., представляваща неустойка по т. 7.4 за нарушение по т.4.2.2. от договор, сключен между страните на 20.03.2008 година на основание чл.52, ал.1 ЗНЗ, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2009 г.до окончателното им изплащане, както и сумата от 319.96 лв.,  направени в производството разноски.

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на законна лихва върху присъдените суми за неустойка, считано от датата на прекратяване на договора до датата на предявяване на иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

        

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Решението не подлежи на обжалване от ищеца в частта за присъдените разноски.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: