Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА,15.04.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска колегия в публично заседание на 27 януари.………………………… през две хиляди и десета  година……………................ ...................................................... състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св. П.……………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова…............................………….гр.дело дело 289  по описа за

2009 г…….…………..….…………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.108 ЗС.

 

         Ищците „Славянка” ЕООД гр. Берковица и Кооперация „Областен кооперативен съюз” Монтана твърдят в исковата молба, че са собственици на недвижим имот: сграда за търговия с идентификатор 03928.512.363.10, с площ от 61 кв.м., ведно с прилежащия терен от около 200 кв.м.(уточнени след заключението на в.л. като 106 кв.м) на ПИ с идентификатор 03928.512.363 по кадастралната карта на гр. Берковица, върху който е построена сградата, заемаща югозападната част на поземления имот, откъм ул. Александровска. Административният адрес на процесния имот е ул. Александровска №3 (имоти пл. № 828 и 829, включени в парцел V от кв. 84 по регулационния план на гр. Берковица). Твърдят, че правото им на собственост е придобито по силата на закона – чл. 2, ал.3(отм.) от Закона за общинската собственост. Твърдят, че сградата е построена от първия ищец към 13.07.1991 г., каквото е изискването на закона. Вторият ищец е собственик на капитала на първия и имотът е включен и в неговия баланс, поради което той също претендира права върху процесния имот. Навеждат доводи, че Община Берковица  е издала акт за частна общинска собственост за имота, което обстоятелство обосновава правния им интерес от водене на делото.

         Молят съда, да постанови решение, с което признае правото им на собственост върху сграда за търговия с идентификатор 03928.512.363.10, с площ от 61 кв.м, разположена в  югозападната част на ПИ с идентификатор 03928.512.363 по кадастралната карта на гр. Берковица, откъм ул.  “Александровска”.

         Молят съда, да постанови решение, с което признае правото им на собственост върху прилежащия терен на сградата с площ от 106 кв.м., както е отразен на скицата, приложена към допълнителното заключение на вещото лице от 12.01.2010 г. , като осъди ответната община да им предаде владението върху този имот.

         Претендират се и направените в производството разноски.

        

         Ответната Община Берковица чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Навеждат се твърдения, че Общината е собственик на ПИ с идентификатор 03928.512.363 по кадастралната карта на гр. Берковица, върху който са разположени 10 сгради, които съгласно чл.56, ал.1 ЗУТ били преместваеми обекти. Сградата, предмет на спора, е един от тези павилиони, по отношение на които Общината признава, че е собственост на ищците. По отношение на терена оспорва изцяло ищцовата претенция, тъй като Общината е собственик на имота с пл. №  828 в кв.84, с площ от 72 кв.м. по регулационния план на гр. Берковица от 1958 година (АЧОС  138/05.11.1999 г.) и на имоти 829 и 826 в същия квартал по същия план, които на място са площад и път за достъп до съседни имоти с изградени сгради. Претендираният от ищците терен засяга тези собствени на Община Берковица имоти, включени в ПИ с идентификатор 03928.512.363 по кадастралната карта.  Молят съда, да постанови  решение, с което отхвърли предявените искове, като се претендират и разноски в производството.

        

         Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са и заключения по основна и няколко допълнителни съдебно-технически експертизи. След анализ на доказателствата, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

        

         Ищците „ Славянка” ЕООД  са кооперация, преобразувана в търговско дружество, съгласно §4 от ПЗР на ЗК обн. ДВ бр.113 от 28.12.1999 г. Едноличен собственик на капитала е областен кооперативен съюз Монтана (вторият ищец). Кооперация „Славянка” построила със собствени средства през 1974 г. павилион за мекици, който по-късно през 1987 г. бил разширен и модернизиран. Сградата е построена преди 13.07.1991 г., който момент е релевантен за делото. Разположена е в ПИ 03928.512.363 по кадастралната карта на град Берковица и заема част от имоти 828 и 829 в кв. 84 по регулационния план на града от 1958 година. Сградата е с площ от 61 кв.м. Според заключението на вещото лице по т.3 от основната задача и поясненията му в съдебно заседание представлява павилион, поставен върху бетонна основа, който не е включен в застроителния и регулационния план, няма предвиждане и няма траен градоустройствен статут (л.101 гърба). Сградата е вписана в книгата за основни средтсва на първия ищец.

 

         Община Берковица противопоставя на ищците собствено право на собственост върху имати 828 и 829, включени в ПИ. За тях ответната община представя : АЧОС 169/21.05.2008 г. по отношение на имот 828, а имот 829 на място бил площад, поради което за него съгласно чл. 56, ал.2 ЗОС не се съставя акт за общинска собственост. Актът за общинска собственост, който легитимира ответника като собственик беше оспорен от ищците. Ответната Община не представи досието към акта, въпреки че беше задължена от съда. В съдебно заседание от 02.12.2009 г. представителят на Общината заяви, че такова досие не съществува.

 

При  така установените факти следва да бъдат обосновани правни изводи за наличие право на собственост върху процесната сграда и прилежащия терен и принадлежността на това право.

 

Не е спорно в производството, че ищецът „Славянка” ЕООД като кооперация са построили със свои средства сграда за търговия – павилион за мекици с площ от 61 кв.м. през 1974 г., разширена през 1987 г. Първият спорен между страните въпрос е, приложима ли е разпоредбата на чл.2, ал.3 (отм.) ЗОбС към тази сграда; дали последната е преместваема по смисъла на закона и във връзка с това дали към нея може да има прилежащ терен, съответно каква е неговата площ.

 

Установено е и не се спори между страните, че за ПИ  с идентификатор 03928.512.363 по кадастралната карта на град Берковица е налице влязъл в сила и действащ дворищно регулационен план от 1958 година. Съгласно чл.37 ЗПИНМ (отм.) дворищната регулация установява строителните парцели и определя кому се отреждат тези парцели. А съгласно чл.39, ал.3 ЗПИНМ (отм.) собствеността на придадените по дворищнорегулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Или с други думи – дворищнорегулационния план има непосредствено отчуждително действие. Парцел IV в кв.84 (включващ процесните имоти имоти 828 и 829) е предназначен за търговски цели. Така че след 1958 година тези два имота, върху които е построен павилиона не са частна собственост. Това обстоятелство е от значение, тъй като нормата на чл.2, ал.2 (отм.) ЗОбС има реституионен характер.

Върху част от тези имоти през 1974 година Кооперация “Славянка” построила и въвела в експлоатация павилион за мекици, без да е налице изрично учредено право на строеж. През 1987 година павилионът е разширен, включен е в книгата за основни средства на кооперацията и е съществувал както към 13.07.1991 година (според изискването на закона), така и към датата на влизане на закона в сила 01.06.1996 година, съществува и към момента. Според разпоредбата на чл.2, ал.3 (отм.) ЗОбС не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено до 13.07.1991 година, включително и прилежащия терен. Според разпоредбата посочените имоти се изключват от обхвата на общинската собственост и независимо, че не е изрично посочено, при съобразяване на реституционния характер на нормата, се налага извода, че постройките и сградите, ведно с прилежащия терен стават собственост на кооперациите, които са ги построили. Нормата не съдържа условие сградите да са построени въз основа на отстъпено право на строеж, а предвид реституционния й характер, считано от 01.06.1996 година изключва посочените имоти както от обхвата на държавната, така и от обхвата на общинската собственост. Разрешение за строеж логично не се изисква, тъй като самата норма е предвидена като изключение от принципа на приращението по чл.92 ЗС. (арг. Р 2223 от 25.11.2004г. ВКС по гр.д.1856/2003).

С оглед тези мотиви основателна би била претенцията на ЕООД “Славянка” като правоприемник на кооперация “Славянка” да претендира, че е собственик на процесната постройка. Нейното право на собственост е възникнало по силата на закона и по принцип не се оспорва и от ответната Община.

Както бе споменато по – горе претенцията на ЕООД “Славянка” за установяване на собственост по реда на отменената разпоредба на чл.2, ал.3 от ЗОбС би била основателна, ако изградената постройка имаше траен градоустройствен статут. В хода на съдебното дирене представителите на ищците оспориха заключението на вещото лице в частта, в която последното възприема, че процесната постройка няма траен градоустройствен статут. Същите обосновават позицията си на първо място с обстоятелството, че законът не поставя изискване какъв статут има сградата или постройката, за да може да бъде реституирана като собствена на кооперацията. На второ място твърдят, че след като е нанесена на кадастралната карта на град Берковица, то тя не е преместваем обект по смисъла на чл.56 ЗУТ, тъй като ако беше такъв, щеше да попадне под забраната на § 182 ПЗР на ЗУТ.  Това твърдение съдът намира за неоснователно. С факта на нанасяне на един обект в кадастралната карта на населеното място не може да бъде променен неговият статут. Да се твърди обратното, би означавало да се придаде правна значимост като придобивно основание на право на собственост на дейността по фактическо заснемане и нанасяне на съществуващи обекти върху кадастралната карта. Безспорно съдът възприема, че павилионът за мекици, изграден от ищцовата кооперация сега ЕООД “Славянка”  не е сграда или постройка според изискванията на Наредба 5 за правила и норми по ТСУ (отм.) в редакцията й към 01.06.1996 година. Процесният павилион не е и временна постройка, а съгласно разпоредбата на чл.120, ал.5 (отново редакцията към 01.06.1996 година) представлява преместваем обект. Преместваемият обект по разбиране на съда не попада в обхвата на разпоредбата на чл.2, ал.3 (отм.) ЗОбС. Нормата не може да намери приложение по отношение на временни постройки и павилиони. Това е така, тъй като последните не са недвижими имоти и следователно не може да им бъде признато право на прилежащ терен. “Нормата на чл.2, ал.3 (отм.) ЗОбС е насочена към уреждане на статута на сградите, построени с кооперативни средства, но не намира приложение по отношение на временни постройки и павилиони, които имат характер по – скоро на движими вещи – О 592 от 22.11.2002г. ВКС гр.д.435/2002, IV г.о.  В тази насока и Р 257 от 23.03.2009 г. ВКС по гр.д. 734/08, IV г.о. ; Р 520 от 17.06.2009г. ВКС по гр.д. 6500/2007г. IV г.о.

По тези съображения съдът намира, че предявените искове са неоснователни на предявеното основание. Безспорно е, че ищецът ЕООД “Славянка” е построил със свои средства, заприходил като основно средство и владее и до момента процесния павилион за мекици, но правото на собственост върху него не може да бъде признато по предявения ред.

Неоснователна в тази насока е собственическата претенция на втория ищец Кооперация “Областен кооперативен съюз” Монтана. Претенцията си последните обосновават с факта, че са едноличен собственик на капитала на ЕООД “Славянка”. Следва да се отбележи, че собственика на капитала на едно търговско дружество не е собственик на неговото имущество. Правото на собственост върху конкретен обект е елемент от имуществото на дружеството, а не от капитала му, поради което и ОКС – Монтана, макар да е едноличен притежател на дяловете на “Славянка” ЕООД, не е собственик на имуществото му, респ. на постройката , предмет на настоящия процес. Не доказва право на собственост и приложеното на л.17 от делото извлечение от сметка 203, където има посочен павилион за мекици. Това извлечение не носи информация нито къде се намира този павилион за мекици, нито дали е идентичен с процесния, нито ако е идентичен по чие решение и как е прехвърлен в баланса на претендиращата организация.

 

При гореизложените мотиви и изход на делото ищците следва да заплатят наптавените от ответната Община разноски в размер на 300 лв.

 

С оглед горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „СЛАВЯНКА” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Пирив №7, представлявана от управителя П.Л.З. и КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ”, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, бул. Трети март №59, представлявани от председателя Б.Д.Д. *** иск за собственост върху върху сграда за търговия с идентификатор 03928.512.363.10, с площ от 61 кв.м, разположена в  югозападната част на ПИ с идентификатор 03928.512.363 по кадастралната карта на гр. Берковица, откъм ул.  “Александровска”, както и иск за ревандикация на прилежащия терен на сградата с площ от 106 кв.м, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА „СЛАВЯНКА” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Пирив №7, представлявана от управителя П.Л.З. и КООПЕРАЦИЯ „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ”, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, бул. Трети март №59, представлявани от председателя Б.Д.Д. *** сумата от 300 лв., направени в производството разноски.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                       

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :