О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Берковица, 16.05.2009г.

 

 

Берковският районен съд, І състав в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и девета година в състав:

                                                                     

      Председател: К.Т.

*** по описа на БРС за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявени субективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба и в допълнителните такива от 25.02., 05.03. и 17.03.2009г. ищците В.П.Т. и П.П.Т. твърдят, че са наследници на Павел Т. Петров, починал на 15.12.1988 г. – техен баща, който приживе е станал наследник на своя баща Тудор Петров Величков, починал на 18.12.1939 г. Поддържат, че с решение № 465/27.02.1993 г. на ПК Вършец е възстановено правото на собственост на наследниците на Павел Т. Петров в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 8.5 дка, находяща се в землището на община Вършец, област Монтана, в местността "Иваново поле", при съседи Иван Петров, Витан И.. Със същото решение им е възстановено и правото на собственост върху нива от 6.5 дка, граничеща с посочената ливада. Твърдят, че с Протокол от 01.07.2008 г. на ОСЗГ Вършец е констатирано, че имот № 411119 от 8.5. дка, собственост на Павел Т. Петров в местността „Иваново поле", землище Вършец, попада върху 8.5 дка от имот № 411104, актуван като частна държавна собственост с акт № 3147 / 12.05.2008 г. С писмо изх. № 14/ 15.01.2009 г. ОС "Земеделие" гр. Вършец ги известява, че Aкт № 3147/ 12.052008 г. е издаден на основание чл. 68, ал.1 ЗДС и чл.7, ал. 4 от ЗГ и че към датата на издаване на посоченото писмо, проектен имот № 411119 попада върху имот № 411104, но вече собственост на " СИЙ ФОРТ" ЕООД, съгласно договор за замяна № 339/23.07.2008 г., сключен между Държавна агенция по горите от една страна и частното търговско дружество "СИЙ ФОРТ" ЕООД, София с едноличен собственик на капитала "Пекстън дистрибюшън" АД, Британски Вирджински острови. Поддържат, че те са собственици на ливадата от 8.5 декари, която сега представлява самозалесила се или залесена земеделска земя - поземлен имот с проектен индентификатор 12961.411.119, проектна площ 8 500 кв.м., при съседи: поземлен имот с индентификатор 12961.411.120, поземлен имот 12961.40.228, поземлен имот 12961.40.227, поземлен имот 12961.411.118, находящ се в м. "Иваново поле", землището на община Вършец, обл. Монтана, начин на трайно ползване - друг вид дърво производителна гора, поради което с актуването на имота като държавна собственост и прехвърлянето му на втория ответник - "СИЙ ФОРТ" ЕООД, София е засегнато правото им на собственост, което обуславя и правния им интерес от предявяване на установителен иск за собственост. В молбата от 17.03.2009г. твърдят, че не се намират във владение на процесния имот. Молят съда да постановите решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че по силата на решение № 465/27.02.1993 г., т. 2 на ПК, гр. Вършец, са собственици на поземлен имот с проектен индентификатор 12961.411.119, проектна площ 8 500 кв.м., при съседи: поземлен имот с индентификатор 12961.411.120, поземлен имот 12961.40.228, поземлен имот 12961.40.227, поземлен имот 12961.411.118, находящ се в м. "Иваново поле", землището на община Вършец, обл. Монтана, начин на трайно ползване - друг вид дърво производителна гора, да измени Договор за замяна № 339/23.07.2008 г., сключен между двамата ответници в т.1, като имот № 411104 с площ 44.935 дка да се счита с площ 36.435 дка, както и да им присъди направените по делото разноски.

Ответниците Държавата, представлявана от Държавна агенция по горите, и "СИЙ ФОРТ" ЕООД, гр.София, в писмените отговори на исковата молба оспорват изцяло предявените искове като недопустими: по отношение на установителния иск за собственост - поради липса на правен интерес от предявяване на такъв иск (след като ищците не владеят имота същите следва да предявят ревандикационен иск по чл.108 от ЗС); по отношение на претенцията на ищците за изменение от съда на сключения между Държавна агенция по горите и "СИЙ ФОРТ" ЕООД Договор за замяна № 339 от 23.07.2008 г., по силата на който "СИЙ ФОРТ" ЕООД е придобило процесния имот - поради обстоятелството, че правния ред не регламентира конститутивен иск, по силата на който съдът да измени гражданско правоотношение между две лица, възникнало по силата на сключен облигационен договор за замяна на недвижими имоти. 

Алтернативно считат предявения установителен иск за недоказан и неоснователен, като навеждат фактически доводи относно липса на легитимация на ищците като собственици на процесния имот, тъй като решението на поземлената комисия, на което същите основават своята собственическа претенция - Решение № 465 на Поземлената комисия в гр. Вършец, не е достатъчно за това, тъй като не е придружено със скица на съответния имот. Считат също, че за процесния имот - ливада от 8.5 дка от имот № 411104, находяща се в м. "Иваново поле", община Вършец, няма издадено отделно, самостоятелно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността, подписано от всички членове на комисията, поради което не е налице изрична воля на поземлената комисия за възстановяване на собствеността на процесния имот, обективирана в нарочен и надлежно съставен и подписан документ. Поради неоснователността на установителния иск, следва да бъде отхвърлен и искът за изменение на Договор за замяна № 339 от 23.07.2008г.,.

По отношение допустимостта на предявения иск, съдът намира следното:

С оглед твърдението на ищците, че не владеят процесния имот, предявеният от тях положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, се явява недопустим поради липса на правен интерес.

Правният интерес по начало произтича от естеството на търсената защита. Такъв интерес от установителен иск не е налице, когато може да се предяви осъдителен иск. Това произтича от основните принципи за интерес от цялостна защита на твърдяното право и процесуална икономия. Безпредметно е предявяването на установителен иск, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен иск. Спрямо последния установителният иск е субсидирана форма на защита. Липсва интерес от две процесуални правоотношения тогава, когато спорът може да се разреши само чрез едно такова. В това отношение правната доктрина е категорична и съдебната практика е константна, че поради по-ниската степен на защита, искът по чл.124, ал.1 от ГПК е допустим само в случаите, когато не са налице предпоставки за предявяване на иск по чл.108 от ЗС. В този смисъл има и задължителна практика на ВКС - ТР № 178 от 30.06.1986 г., ОСГК.

Неоснователно е и не е подкрепено с доказателства твърдението на ищците в молбата, че тази практика в последните години не се поддържа от ВКС. Напротив, и след влизане в сила на новия ГПК ВКС се придържа към това становище. В този смисъл са: Определение № 49 от 30.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3020/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова; Определение № 88 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3837/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов; Решение № 1017 от 21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 120/2008 г., III г. о., докладчик председателят Теодора Нинова; Решение № 1226 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5281/2007 г., II г. о., докладчик съдията Бранислава П.; Решение № 30 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5244/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска.

Правният интерес е една от абсолютните процесуални предпоставки за упражняване право на иск, за които съда следи служебно. Липсата на правен интерес обуславя недопустимост на иска и задължава съда да върне молбата, респективно прекрати производството по делото, когато това е установено при образувано вече дело.

По изложените съображения настоящия състав намира, че предявения иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба – върната на ищците.

 

         Мотивиран от горното, на основание чл.130 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 141 от 19.02.2009г. на В.П.Т. *** и П.П.Т. ***.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 54 по описа на БРС за 2009г. поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищците чрез Районен съд Берковица пред Окръжен съд гр.Монтана.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: