Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ …………..

 

гр. Берковица, 29.05.2009 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди и девета година в състав:                               

                                               

                                                                            Председател:  К.Т.

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Т. *** по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искът е за делба на наследствени урегулирани поземлени имоти с правно основание чл.69 от ЗН и производството е във фазата по допускането на делбата.

         Ищците Т.Б.Т. и С.М.Х. твърдят в исковата молба, че с ответницата Д.Т.Т. са съсобственици по наследство, останало им от Трифон Христов Илиев, починал на 02.08.2002г. и съпругата му Тодора Петрова Илиева, починала на 20.02.2001г., и двамата бивши жители на с.Замфирово, общ. Берковица, на следните недвижими имоти: 1. дворно място, съставляващо УПИ VІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, с площ 1855 кв.м. с неприложена регулация към УПИ ІІІ, ІV и V, при съседи: улица, наследници на Христо Господинов Илиев, Димитър Димитров Младенов, Г.С.А., Илия Иванов Костов и Камена Димитрова К. и Иванка Хр. Спасова и Венцислав Младенов Спасов, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и второстепенна стопанска сграда и 2. дворно място, съставляващо УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, с площ 1435 кв.м. с неприложена регулация към УПИ VІІІ, при съседи: улица, Илия Куздов Филипов, Димитър Димитров Младенов и наследници на Христо Господинов Илиев. В молба от 21.04.2009г. поддържат, че наследодателите им са придобили УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово по давностно владение, започнало след смъртта на Христо Господинов Илиев през 1978г., като са владели двата процесни имота, които се намират един до друг и представляват един общ двор без ограда помежду им, явно, несъмнено, спокойно и непрекъснато, но на различно правно основание. Твърдят, че не могат да си поделят доброволно имотите, поради което молят съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да допусне и извърши делба на същите при права на страните – за двамата ищци – по ¼ ид. ч. от двата имота и за ответницата – по 2/4 ид.ч. от двата имота.

Ответницата Д.Т.Т. в писмения отговор на исковата молба по делото и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, не оспорва иска за делба на първия от процесните имоти, като твърди, че общия им с ищците наследодател Трифон Христов Илиев (неин баща) е станал собственик на този имот чрез договор за покупко-продажба, материализиран в НА № 163, том І, нот. дело № 297/1971г. на БРС. Същата поддържа, че другият имот - УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово не е бил собственост само на общия им с ищците наследодател Трифон Христов Илиев, а е бил собственост на дядо й Христо Господинов Илиев и след смъртта му е останал в наследство на неговите наследници. Счита, че иска за делба на този имот е недопустим, тъй като делбата следва да бъде извършена между всички наследници на Христо Господинов Илиев и съгласно чл.345 ГПК имотът следва да бъде изключен от поделяемата маса като съсобствен на наследодателя им с трети лица. Счита също, че за допустимостта на иска следва да бъдат конституирани като страни в процеса и останалите наследници на Христо Господинов Илиев.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

Поискана е делба на имоти, съсобствеността върху които се твърди, че е възникнала на основание наследяване по закон от общите наследодатели Трифон Христов Илиев и Тодора Петрова Илиева, бивши жители на с.Замфирово, общ. Берковица. По отношение придобиване на собствеността върху процесните имоти от общите наследодатели на страните се твърди, че УПИ VІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово е придобит от същите чрез правна сделка, а с оглед направеното оспорване на твърдението, че Трифон Христов Илиев и Тодора Петрова Илиева са били изключителни собственици на УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, се твърди придобиване на този имот от общите наследодатели по давност.

В производството по допускане на делбата съдът трябва да изследва и да се произнесе по въпросите: налице ли е съсобственост и от кой юридически факт е възникнала, между кои лица е тази съсобственост и какви са делбените права (квоти) на съделителите.

В настоящото производство на първо място, съдът трябва да извърши преценка дали общите наследодатели са били изключителни собственици на делбените имоти, като установи дали е осъществен фактическия състав на правната сделка, чрез която Трифон Христов Илиев е придобил собствеността на УПИ VІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, и на придобивната давност по отношение на УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, след което да установи осъществяването на правопораждащия съсобствеността факт, а именно - придобиване на съответните идеални части от процесните имоти по наследство от съделителите след смъртта на общите наследодатели Трифон Христов Илиев и Тодора Петрова Илиева.

Не се спори по делото и от представените удостоверения за наследници (л.2-3) съдът прие за установено, че ищците Т.Б.Т. и С.М.Х. и ответницата Д.Т.Т. са наследници на Трифон Христов Илиев, починал на 02.08.2002г., и на съпругата му Тодора Петрова Илиева, починала на 20.02.2001г., и двамата бивши жители на с.Замфирово, общ. Берковица. Съделителката Д.Т.Т. е дъщеря на наследодателите; съделителят Т.Б.Т. -  техен внук, син на починалия на 31.10.2004г. син на наследодателите Борис Т. Христов, а С.М.Х. е преживяла съпруга на последния.

Установи се също така и не се спори, че наследодателят на страните Трифон Христов Илиев с нотариален акт за покупко-продажба № 163, том І, нот. дело № 297/4.06.1971 г. по описа на Берковски народен съд, е закупил от своите родители Христо Господинов Викалски и Ивана Х. Викалска следния недвижим имот: парцел VІ, в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, общ.Берковица, целия от около 1 800 кв.м., ведно със застроената в имота масивна жилищна сграда, при съседи: улица, Ангел Тошев Цанков, Галина Илиева Дрънчева и Спас Ангелов Комарски.

Установи се, от представеното от ответницата удостоверение за наследници (л.19-21), че Христо Господинов Илиев, освен сина си Трифон Христов Илиев, е имал още трима сина и една дъщеря – Борис Христов Господинов, Милко Христов Господинов, Петър Христов Илиев и Тодора Х. Господинова.

От разпита на свидетелите Ц.Г. и Г.А., чиито имоти са съседни на процесните, и чиито показания съда кредитира изцяло като непротиворечиви, непосредствени и достоверни, се установи, че двата имота не са разделени помежду си с ограда и са ползвани общо. Родители на общия наследодател Трифон Христов Илиев са били Христо Господинов Викалски и Ивана Х. Викалска. Свидетелите установиха, че последните са живеели в стара къща, построена в единия от процесните имоти, заедно със семейството на Трифон и Тодора. Първоначално всички живеели в старата къща, а след това, приживе на Христо, в имота са построили нова къща и се преместили да живеят в нея. Другите деца на Христо и Ивана напуснали имота и се заселили на други места. Трифон и съпругата му гледали родителите до смъртта им и ги погребали. След смъртта на бащата на наследодателя през 1978г., Трифон и съпругата му продължили да живеят в къщата и да обработват градината до смъртта си. В този имот двамата отгледали и децата си. Братята и сестрата на Трифон не са ползвали имота – не са живели в къщата и не са обработвали градината, идвали само на гости в имота.

От приложената на л.37 по делото декларация е видно, че през 1996г. Трифон Христов Илиев е декларирал за оценка недвижим имот, облагаем с данък върху сградите - парцел с къща и плевня с площ 2 000 кв.м., а от удостоверението за декларирани данни от 16.05.2009г., се установи, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ от 1998г. наследодателя на страните е декларирал и двата процесни имота в данъчната служба.

По отношение на спорния между страните факт - дали делбения имот УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, е придобит по давност от наследодателя на страните Трифон Христов Илиев и неговата съпруга, в резултат на съвместното им владение, съдът намира следното:

Сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници (чл. 79, ал. 1 ЗС). При наследствени имоти се смята, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за това.

Разпитаните по делото свидетели са единодушни в това, че след смъртта на Христо Господинов през 1978г. неговият син Трифон Христов Илиев заедно със съпругата си, са ползвали имота или по смисъла на ЗС са държали същия до смъртта си, а останалите деца на Христо Господинов са живеели в други места в страната и са идвали само на гости в бащиния дом.

Фактът на едноличното ползване на имота от Трифон Христов Илиев обаче не е достатъчен за доказване на твърдението за придобивна давност. Наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва, съгласно чл. 154 ГПК, да докаже не само че е ползвал имота (респ., че неговия наследодател е правил това), но и че е променил намерението си – имал е съзнанието, че имота е само негов, и е завладял частите на сънаследниците. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на останалите съсобственици и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху имота и го държи само за себе си, тъй като собствеността не се губи при неизползването на имота.

Нито от показанията на разпитаните свидетели, нито от другите ангажирани по делото доказателства се установи същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание - родителите на страните да са демонстрирали пред останалите сънаследници – братята и сестрата на Трифон Христов Илиев, намерението си да своят целия имот и да са отблъснали по някакъв начин владението на последните.

Разпитаните по делото свидетели не установиха факти в подкрепа на твърдението за завладяване от общите наследодатели на частите на останалите наследници. Няма данни дори и за промяна в основанието, а дори и да имаше такива, не се доказа тази промяна да е дошла до знанието на последните, нито пък те да не са допускани в имота. Свидетелите, на чиито показания се позовават ищците, установяват само, че останалите деца на Христо Господинов не са живеели в имота и не са го ползвали, което няма връзка с отблъскването на владението на сънаследниците. Необезпокояваното ползване на имота от Трифон Христов Илиев и съпругата му не е факт, който доказва владелчески действия, насочени срещу сънаследниците, защото не отговаря на изискването на несъмненост на владението. Напротив, свидетелката Г. твърди, че другите синове (на Христо – бел. на автора) също са идвали в къщата на гости, а Трифон и Д. не са пъдили никой. 

Ирелевантен за спора е факта, че Трифон Христов Илиев е декларирал имота пред данъчните органи, тъй като декларирането на имота и заплащането на данъци от съсобственика, който държи имота, съгласно константната съдебна практика, не се включва в обективните действия на владението и не изразява промяна в намерението за своене.

Липсата на фактически действия, чрез които наследодателя на страните да е манифестирал спрямо другите сънаследници установяване на владение изключително за себе си върху целия имот, както и липсата на доказателства за отблъсване владението на останалите наследници, както и тези действия да са достигнали до знанието на последните, дава основание да се приеме, че не е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността по давност.

Изложените съображения обосновават извода на съда, че поради липсата на субективния елемент на владението за претендирания период наследодателя на страните Трифон Христов Илиев и неговата съпруга, са били обикновени държатели на УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово и не са владели същия, поради което и правото на собственост на наследодателите на заявеното основание - придобивна давност, не се доказа в претендирания размер.

Въз основа на приетото, по отношение на правопораждащия съсобствеността факт, съда намира следното:

По делото се доказа принадлежността на УПИ VІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово към патримониума на общите наследодатели Трифон Христов Илиев и неговата съпруга. След смъртта на същите върху този имот е възникнала съсобственост между техните наследници по закон – двете им деца – Борис Т. Христов – син и Д.Т.Т. – дъщеря, а след смъртта на първия през 2004г. – и между неговите наследници по закон С.М.Х. – съпруга и Т.Б.Т. - син.

Не се доказа обаче по делото наследодателите на страните Трифон Христов Илиев и неговата съпруга да са били изключителни собственици на другия делбен имот УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово. Същият е бил съсобствен между Трифон Христов Илиев и останалите наследници на Христо Господинов – синовете Борис Христов Господинов, Милко Христов Господинов и Петър Христов Илиев и дъщерята Тодора Х. Господинова.

Въз основа на изложеното, по отношение на допускането на делбата, съда намира за обосновани следните правни изводи:

Налице са условията на закона, при които следва да се допусне делба на УПИ VІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и второстепенна стопанска сграда. Страните по делото имат качеството на съсобственици по отношение на този имот. Съществуващата между съделителите съсобственост, като едно временно състояние следва да бъде прекратена, като се вземат предвид разпоредбите на Закона за наследството и се определят правата на всеки от съделителите. Собствеността върху процесния имот е била в патримониума на наследодателя на страните и неговата съпруга като съпружеска имуществена общност, като след смъртта им, съгласно чл.5, ал.1 от ЗН, общия имот е наследен от децата им – Борис Т. Христов и Д.Т.Т. (ответницата по делото) при равни права – по ½ ид. част от правото на собственост, а след смъртта на първия през 2004г. – неговия дял е наследен от неговите наследници по закон С.М.Х. – съпруга и Т.Б.Т. – син (ищците по делото), или всеки от тях е получил по наследство по ¼ идеална част от имота. По делото не се спори относно този обект на съсобственост, нито по отношение на правата на страните в тази съсобственост, при което съда следва да допусне делбата при права на страните – по 1/4 идеална част за двамата ищци и 2/4 идеални части за ответницата.

Другият имот - УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, който е бил притежаван от наследодателя на страните с трети лица - останалите наследници на Христо Господинов – синовете Борис Христов Господинов, Милко Христов Господинов и Петър Христов Илиев и дъщерята Тодора Х. Господинова, следва да се допусне до делба при условията на чл.345 ГПК. Тъй като имотът е наследствен, бил е съсобствен между наследодателя на страните и посочените трети лица и не е единственият имот, предмет на делото за делба, то целия имот следва да се допусне до делба, като се определи обща наследствена квота в имота на всички наследници (квотата на наследодателя) и се определи квотата на всеки един от наследниците.

След смъртта на Христо Господинов и съпругата му общия имот е наследен от децата им – Трифон Христов Илиев, Борис Христов Господинов, Милко Христов Господинов, Петър Христов Илиев и Тодора Х. Господинова при равни права – по 1/5 ид. част от правото на собственост, съгласно чл.5, ал.1 от ЗН. Следователно делът на наследодателя на страните в този имот е бил 1/5 ид. част от правото на собственост, а на неговите наследници – страните в процеса, е по 1/4 идеална част за двамата ищци и 2/4 идеални части за ответницата.

При посочените права на страните във всеки един от двата делбени имота следва да се допусне делбата.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ДОПУСКА извършването НА ДЕЛБА между Т.Б.Т. с ЕГН ********** и С.М.Х. с ЕГН **********,***, и Д.Т.Т. с ЕГН **********,***, по отношение на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ: дворно място, съставляващо УПИ VІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, с площ 1855 кв.м. с неприложена регулация към УПИ ІІІ, ІV и V, при съседи: улица, наследници на Христо Господинов Илиев, Димитър Димитров Младенов, Г.С.А., Илия Иванов Костов и Камена Димитрова К. и Иванка Хр. Спасова и Венцислав Младенов Спасов, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и второстепенна стопанска сграда, при ПРАВА НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: по 1/4 ид. ч. за Т.Б.Т. и С.М.Х. и 2/4 ид.ч. за Д.Т.Т..

ДОПУСКА извършването НА ДЕЛБА, при условията на чл.345 от ГПК, на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ: дворно място, съставляващо УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, с площ 1435 кв.м. с неприложена регулация към УПИ VІІІ, при съседи: улица, Илия Куздов Филипов, Димитър Димитров Младенов и наследници на Христо Господинов Илиев, който е бил притежаван от наследодателя Трифон Христов Илиев, б.ж. на с.Замфирово, общ. Берковица, починал на 02.08.2002г., в съсобственост с третите лица Борис Христов Господинов, Милко Христов Господинов, Петър Христов Илиев и Тодора Х. Господинова, при ПРАВА на наследодателя Трифон Христов Илиев 1/5 ид. част от правото на собственост и на съделителите: по 1/4 ид. ч. от наследството за Т.Б.Т. с ЕГН ********** и С.М.Х. с ЕГН **********,***, и 2/4 ид.ч. от наследството за Д.Т.Т. с ЕГН **********,***.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: