Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 11.05.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 30 април………………………………………… през две хиляди и девета година…………………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.Ф.

 

при секретаря Св.Г.………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Ф.…*** 78 по описа за 2009г…………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по иск за развод с правно основание чл.99 ал.1 от СК.

Ищцата В.С.С. *** твърди в исковата си молба, че с ответника Н.П.С. са сключили граждански брак  на 30.08.2006 и от брака си нямат деца. Твърди още, че от самото начало отношенията им не се развили в желаната посока. Непрекъснатите скандали и конфликти довели от фактическата им раздяла в края на 2006 година. Твърди, че бракът й с ответника е изчерпан от съдържание, поради което и неговото съществуване е само формално. Моли съда да постанови решение, с което прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата,  да предостави ползването на семейното жилище, находящо се в град Берковица, ул. „Антон Страшимиров” 24 на нея, след прекратяване на брака съпругът й да носи брачното си фамилно име С..

          Ответникът Н.П.С. в предоставения му от съда срок по чл.131 от ГПК не взема становище по предявения иск. В съдебно заседание процесуалният му представител заявява от негово име, че не държи на брака и не възразява същия да бъде прекратен с развод. Изразява становище, че желае да запази брачното фамилно име.

          Доказателствата са писмени и гласни, след чиято преценка  в тяхната взаимна връзка и логическо единство, съдът приема за установено следното:

          Не се спори по делото и е установено от събраните доказателства, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 30.08.2006г. От брака си нямат деца. Не се спори и обстоятелството, че от края на 2006г. страните се намират във фактическа раздяла.          Следва да бъде изяснено настъпило ли е в брачната връзка дълбоко и непоправимо разстройство и спорно във връзка с това е обстоятелството чия е вината за това.

          

            Състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като едно от основанията за допускане на развод, се характеризира с непоправимо изчезване на уважението и доверието между съпрузите, на взаимното разбирателство и общите усилия за обезпечаване благополучието на семейството. По разбиране на настоящия съдебен състав, това обстоятелство се доказа, не само от твърденията на страните, но и от събраните по делото доказателства /ПП на ВС 10-71г./. Доказа се “дълбоко” разстройство, т.е. пълно отсъствие на дължимото съдържание на брачната връзка. Настъпилото разстройство в нея е и “непоправимо”, т.е. то е окончателно, без възможност за преодоляване и възстановяване на съпружеските отношения.

          Причините, довели до това разстройство на брачната връзка са от различно естество. Страните не са намерили начин да заживеят заедно, да създадат общност. Това предизвиквало чести скандали и конфликти между тях. В резултат няколко месеца след сключване на брака, страните се разделили, като от края на 2006 година установили фактическа раздяла помежду си. И двамата не са правили опит да заздравят брачната връзка. Брачната връзка изисква взаимно уважение и компромиси. От доказателствата по делото се установи, че и двамата не са проявили достатъчно търпение и настоятелност да укрепят съпружеските си отношения.

         

          Казаното до тук сочи на дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина и на двете страни.

          

Установи се по делото, че семейното жилище на страните се намира в град Берковица, ул. „Антон Страшимиров” 24 и е собственост на ищцата в производството. Макар да не са оформили това по изричен начин, страните са достигнали до съгласие то да бъде предоставено за ползване от ищцата. Тъй като от брака няма ненавършили пълнолетие деца, то и съдът в случая не съблюдава защитата на техните интереси при решаване на въпроса, кому да бъде предоставено за ползване семейното жилище.

 

При прекратяване на брака, един от въпросите, по които съдът се произнася е фамилното име на онзи от съпрузите, който го е променил при сключване на брака. В конкретния случай ищцата не възразява ответникът да запази нейното брачно фамилно име и след прекратяване на брака. Ответникът чрез процесуалния си представител също изявява желание да продължи да носи това фамилно име. Ето защо, съдът намира, че искането не противоречи на закона, поради което и ответникът ще продължи да носи брачното фамилно име – С..

 

          С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати ДТ за прекратяване на брака в размер на 25.00 лева, както 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

          Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между В.С.С. ***„Антон Страшимиров” № 24, с ЕГН ********** и Н.П.С. *** с ЕГН **********,  сключен на 30.08.2006 г. в град Берковица, акт № 41/30.08.2006 г. , поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, по вина и на двамата.

        

 ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Берковица, ул. „Антон Страшимиров” №24  на В.С.С. .

 

           СЛЕД РАЗВОДА ответникът да носи брачното си фамилно име С..

 

         ОСЪЖДА Н.П.С. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Берковица ДТ в размер на 25.00 лева за прекратяване на брака,  както и  5.00 лева ДТ за служебно издаване на  изпълнителен лист.

 

          РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва пред ОС-Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                      

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: