Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ………………

 

гр. Берковица, 19.05.2009г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди и девета година в състав:                   

                                                                                             

Председател:  К.Т.

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Т. *** по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (изменен в хода на делото от първоначално предявения установителен иск за право на собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 ГПК), обективно и субективно съединен с иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариални актове.

 

В исковата молба и в допълнителната такава от 29.12.2008г. ищците Община Вършец твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор 12961.420.7 по кадастралната карта на гр.Вършец с площ 35 313 кв.м., бивш УПИ І, в кв. 76 по регулационния план на града, публична общинска собственост, съгласно Акт № 268 от 15.12.2008г. Поддържат, че в имота от към ул.”Х. Ботев” се намира търговски обект – кафе-аперитив с площ 162 кв.м., за който са провеждали търгове и до 2002г. е ползван от първия ответник РПК „Напред”, гр.Вършец, за което е заплащан наем за ползването му. Твърдят, че РПК „Напред”, гр.Вършец неправомерно се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на обекта заедно с терена под него - НА № 422 по нот. дело № 425/2003г. на нотариус О.Каменов. Впоследствие с НА № 423 по нот. дело № 426/2003г. на нотариус О.Каменов кооперацията е продала имота на Х.К.Х. и М.Т.Х. – втория и третия ответник по делото, които с НА № 1060 по нот. дело № 1017/2007г. на нотариус О.Каменов даряват имота на децата си - Т.Х.К. и М.Х.К. – последните ответници по делото. Твърдят, че издаденият по реда на чл.483 от ГПК (отм.) нотариален акт, както и последващите нотариални актове, с които е прехвърляно правото на собственост върху терена, засяга правото им на собственост и обуславя правния им интерес от установяване на това право спрямо всички ответници. Молят съда, след установяване на твърдените обстоятелства да постанови решение, с което като признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на част поземлен имот с идентификатор 12961.420.7 по кадастралната карта на гр.Вършец, целия с площ 35 313 кв.м., бивш УПИ І, в кв. 76 по регулационния план на града, която част е с площ 162 кв.м., върху която от към ул.”Х. Ботев” се намира търговски обект – кафе-аперитив, да осъди ответниците Т.Х.К. и М.Х.К. да предадат владението му, да отмени НА № 422 по нот. дело № 425/2003г., НА № 423 по нот. дело № 426/2003г. и НА № 1060 по нот. дело № 1017/2007г., всички на нотариус О.Каменов, както и да осъди ответниците да им заплатят направените по делото разноски.

Ответниците Х.К.Х., М.Т.Х., Т.Х.К. и М.Х.К. в писмения отговор на исковата молба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорват изцяло предявения иск като неоснователен. Твърдят, че РПК „Напред”, гр.Вършец правомерно се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост за обекта заедно с терена под него и законосъобразно са извършени последващите прехвърлителни сделки между ответниците. Алтернативно поддържат, че дори и да се приеме, че посочените нотариални актове не ги легитимират като собственици, то са придобили терена на основание давностно владение като добросъвестни владелци, които са владели имота в периода от 03.11.1983г., когато имотът е заведен като основно средство към кооперацията и е включен в активите й, до предявяването на иска, в който период владението е осъществявано последователно от ответниците с прехвърляне на собствеността му. Твърдят, че са заплащали наем на Общината за ползването на обекта до закупуването на последния през 2003г., тъй като не са знаели, че Общината не е имала правото да извършва действия на управление с имота. Оспорват представения от Общината Акт за публична общинска собственост. Претендират и разноски.

Ответникът РПК „Напред”, гр.Вършец, редовно известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Установи се по делото, че през 1983г. във връзка с проведено мероприятие на кооперативните организации в страната „Коопвитрина – 83” в УПИ І, кв. 76 по регулационния план на гр.Вършец, е построен обект – Кафе-аперитив със застроена площ около 162 кв.м. Обекта е завършен на 20.09.1983г. и въведен в експлоатация с протокол, обр. 16, одобрен от Председателя на отдел „Капитално строителство” при ОНС-Монтана от 26.12.1983г. В протокола е констатирано, че инвеститор и изпълнител на обекта е била РПК „Напред”, гр.Вършец.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно, се установи, че УПИ І, кв. 76 по регулационния план на гр.Вършец от 1986г. е отреден за бани, кафе-сладкарница, стол и озеленяване, а сградата, построена в него е масивна и се състои от бърза закуска и тоалетна с отделен външен вход и с друг външен вход, „кафе-аперитив” и съблекалня.

Със заповед № 112/04.03.2002г. Кметът на Община Вършец е наредил да се проведе явен търг за отдаване под наем за срок от една година на общински терен в парцел І, кв.76 по плана на гр.Вършец от 162 кв.м. за поставяне на павилион „кафе-аперитив”. Като условие в заповедта е посочено спечелилият търга за общинския терен кандидат да заплати на предходния наемател направените от него подобрения върху терена. Търгът е спечелен от Х.К.Х., в качеството му на ЕТ „Кристал – Х.Х.”*** и на 05.04.2002г. е сключен договор за наем между Общината и търговеца с предмет – общински терен от 162 кв.м. в парцел І, кв.76. От показанията на свидетелката С.И. – бивш служител в общинска администрация - Вършец, които съда цени в тази част като обективни и непротиворечиви, се установи и не се спори, че Х.Х. е плащал наем за ползването на терена, върху който е изграден обекта, в периода 1999-2003г., през който свидетелката е работила в общинска администрация – Вършец.  

На 3.12.2003г. РПК „Напред”, гр.Вършец се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на обекта заедно с терена под него - НА № 422 по нот. дело № 425/2003г. на нотариус О.Каменов и на същата дата с НА № 423 по нот. дело № 426/2003г. на нотариус О.Каменов кооперацията е продала имота на Х.К.Х. – втория ответник по делото, който заедно със съпругата си М.Т.Х. – третия ответник по делото на 01.11.2007г. с НА № 1060 по нот. дело № 1017/2007г. на нотариус О.Каменов даряват имота на децата си - Т.Х.К. и М.Х.К. – последните ответници по делото.

Установи се също, че УПИ І, кв. 76 по регулационния план на гр.Вършец от 1986г. е идентичен с имот 12961.420.7 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Вършец, одобрени със заповед № РД-18-44/17.08.2006г. на Директора на АК. От приложеното на л.45 по делото писмо на ищцовата община до Служба по кадастър, гр.Монтана, е видно, че обект – Кафе-аперитив в УПИ І, кв. 76 по регулационния план на гр.Вършец е нанесен в кадастралния план на гр.Вършец и за сградата е издадена и скица (л.44). Същата е нанесена и в скица № 6324/04.12.2008г. на поземлен имот с идентификатор 12961.420.7  (л.26).

С акт за публична общинска собственост № 268/15.12.2008г., издаден на основание чл.2, ал.1, т.1, чл.3, ал.2, т.1 и чл.5, ал.1 от ЗОС, Кмета на Община Вършец е актувал поземлен имот с площ 35 313 кв.м., застроен, представляващ „Балнеоложки комплекс”, гр.Вършец, с идентификатор 12961.420.7 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Вършец като публична общинска собственост.

От служебната бележка, издадена от Община Вършец (л.78) се установи, че данък сгради и такса битови отпадъци до 2003г. за търговския обект е плащала РПК „Напред”, която е декларирала като собствен обекта с данъчна декларация по чл.17 от ЗМДТ. В периода 2004-2007г. местния данък и такса за сградата и земята са плащани от Х.Х., който ги е декларирал с данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, а за 2008г. и 2009г. местния данък и такса за сградата и земята са платени от Т.Х. и М.Х..

Не е спорно по делото, а и от ангажираните писмени доказателства и свидетелски показания се установи, че от момента на пускане в експлоатация сградата е била използвана първоначално от РПК „Напред”, гр.Вършец, а от 1990-1991г. – последователно от останалите ответници, като владението на последните двама ответника върху посочения обект продължава.

Въз основа на приетите по делото констатации, съда намира за обосновани следните правни изводи:

За да се уважи ревандикационния иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС ищците следваше да докажат, че са собственици на процесния имот към момента на предявяване на иска, че ответниците владеят същия и владението им е без правно основание. Ако не е налице някоя от тези три предпоставки, искът следва да бъде отхвърлен.

Основният спорен въпрос по делото е дали процесния недвижим имот е публична общинска собственост или е част от патримониума на ответниците.

За да проведе успешно ревандикационния иск за собственост, ищецът следва да представи пред съда убедителни доказателства за това, че е придобил собствеността върху процесния имот.

По делото ищцовата община се легитимира като собственик на поземлен имот с площ 35 313 кв.м., застроен, представляващ „Балнеоложки комплекс”, гр.Вършец, с идентификатор 12961.420.7 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Вършец с представения акт за публична общинска собственост. В т.13 на акта – забележки, са описани изградените в имота сгради публична и частна държавна собственост, като сред тях не фигурира обект – кафе-аперитив със застроена площ около 162 кв.м.

Следва да се изтъкне, че собствеността на общината върху недвижими имоти не възниква и не се погасява с актовете за общинска собственост. Тя е обусловена от определени юридически факти или обстоятелства и не се влияе от наличието или липсата на акт за собственост. С актовете за общинска собственост се регистрират възникнали преди това правно релевантни факти и отношения, и поради тази причина те имат декларативен характер спрямо собствеността. Наличието в конкретния случай на акт за общинска собственост не доказва само по себе си правото на собственост на ищцовата община, каквито доводи индиректно бяха наведени от процесуалния й представител.

В Акта за общинска собственост е отразено, че Общината е придобила собствеността върху имота на основание чл.2, ал.1, т.1, чл.3, ал.2, т.1 и чл.5, ал.1 от ЗОС, т.е по силата на закона. Макар по делото ищците да не конкретизираха нормативния акт и законовите разпоредби, по силата на които са придобили собствеността върху имота, съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Според същата с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. При тази правна уредба описания в акта имот е преминал в патримониума на общината от 17.09.1991 г.

В чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост (в редакция до отмяната му с ДВ, бр. 101 от 16.11.2004 г.) обаче, е посочено, че сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен, не са общинска собственост. С нормата посочените имоти се изключват от обхвата на общинската собственост и независимо че изрично не е записано, при съобразяване на реституционния й характер и логическото й тълкуване, се налага изводът, че сградите и постройките стават собственост на кооперативните организации, които са ги построили. С нормата по законов ред е дерогирано приложението на института на приращението като придобивен способ - чл. 92 ЗС, по отношение на държавата или общината, в имоти върху които е извършено строителство от двете групи юридически лица или същите са вложили средства в построяването на сгради върху общински, респ. държавен терен. Нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОС не третира фактическото действие (строителство), а обозначава вида на построеното, с оглед средствата, вложени в неговото построяване, т.е. при най-общо дефиниране на строежите се обхващат всички случаи, в които средствата за изграждане на един обект са били принадлежност на кооперациите. При това чл. 2, ал. 3 ЗОС не съдържа условие, сградите и постройките на кооперативните организации, да са изградени въз основа на отстъпено им право на строеж. Такова условие, освен че не е предвидено изрично, не би могло да се предполага, защото след реализацията на правото на строеж върху чужда земя, възниква право на собственост върху постройката заедно с правото да се държи тя в чуждия имот.

Разглежданият случай е изцяло относим към тази хипотеза, доколкото процесния обект – кафе-аперитив е построен в периода, визиран в нормата на чл.2, ал.3 от ЗОС върху държавна земя (тъй като през 1983г. не е имало общинска собственост) изцяло със средства на кооперацията-ответник, което е отразено в протокола за въвеждането му в експлоатация. Макар и посочената норма да е отменена със ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 101 от 2004 г.)., същата е приложима в конкретния случай, тъй като е от материално-правно естество и от датата на влизането й в сила 01.06.1996 г., ех lege, кооперативната организация се легитимира като собственик на обекта и на прилежащия към него терен. По общо правило отмяната на материалноправна норма действа за напред, поради което не може да прекрати или отнеме вече възникнали материални права. Такова право е и абсолютното вещно право на собственост, предмет на спора в настоящото производство. (в този смисъл е Решение № 1985 от 17.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2005 г., IV г. o.).

Неоснователно е възражението на ищцовата община, че нормата е неприложима в конкретния случай, тъй като обекта първоначално е имал временен характер. От приложения към отговора на исковата молба протокол обр. 16 от 1983г. е видно, че за обекта е имало финансови сметки и работни чертежи и същият е изграден съгласно тях. От скицата на л. 9 по делото, се установява, че обекта е нанесен в регулационния план на гр.Вършец от 1986г. като масивна сграда. Установи се също така, от скица на поземлен имот с идентификатор 12961.420.7 (л.26), скица на сграда с идентификатор 12961.420.7.1 (л.44) и писмо на Община Вършец до СГКК-Монтана, както и от заключението на вещото лице, че сградата е нанесена в кадастралния план като масивна и се запазва като такава, поради което няма временен характер. При това положение издадената от главния архитект на Общината виза за павилиони, съгласно одобрена схема по чл.56 от ЗУТ (отразено върху скицата от 25.03.2002г.) не отговаря на действителното положение, тъй като към този момент е безспорно, че върху процесния терен вече е съществувала масивна сграда, което е отразено и на скицата. Обстоятелството, че Общината е провеждала търг за отдаване под наем на имота и че ответника Х.Х. е заплащал наем за ползването му, не доказват правото на собственост на Общината върху терена. Това обстоятелство би имало значение за спора с оглед намерението на ответниците да държат процесния имот като свой по наведеното от последните основание за придобиване на собствеността върху имота по давност.

Съставеният от Общинска администрация - Вършец акт за публична общинска собственост № 268/15.12.2008г. не отразява действителните права на собственост на Общината в процесния имот. Както бе отбелязано по-горе в мотивите, нормата на чл.3, ал.2 от ЗОС дерогира приложението на института на приращението като придобивен способ - чл. 92 ЗС, по отношение на общините, в общински терен върху който е извършено строителство със средства на кооперациите. При издаването на АОС Общината вече не е била титуляр на правото на собственост върху построения в поземлен имот с идентификатор 12961.420.7 обект – кафе-аперитив, и на терена, върху който е построен с площ около 162 кв.м., тъй като същите вече са били собственост първоначално на ищцовата кооперация, по силата на чл.3, ал.2 от ЗОС, а впоследствие – на останалите ответници чрез извършените транслативни сделки на правото на собственост.

С оглед гореизложеното, настоящия състав намира, че в производството не се доказа първият елемент от фактическия състав на предявения ревандикационен иск – правото на собственост на ищцовата Община върху процесния имот, поради което искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

Искът за отмяна на нотариални актове по чл.537, ал.2 ГПК е обусловен от решението на съда по основния иск по чл.108 от ЗС. С оглед на изхода на делото по отношение на обуславящия иск, съда намира, че и обусловения иск за отмяна на нотариалните актове следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на отговорността за разноски, на основание чл.78, ал.4 ГПК, с оглед изхода на делото, ищцовата Община следва да заплати на ответниците направените разноски, в размер 410, 50 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от Община Вършец, представлявана от Кмета Б.Т.Б. - Л. ***, представлявана от председателя Стефка Николова Димитрова, и Х.К.Х., М.Т.Х., Т.Х.К. и М.Х. *** ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на следния недвижим имот: част от поземлен имот с идентификатор 12961.420.7 по кадастралната карта на гр.Вършец целия с площ 35 313 кв.м., бивш УПИ І, в кв. 76 по регулационния план на града, която част е с площ 162 кв.м., върху която от към ул.”Х. Ботев” се намира търговски обект – кафе-аперитив, както и иска по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на НА № 422 по нот. дело № 425/2003г., НА № 423 по нот. дело № 426/2003г. и НА № 1060 по нот. дело № 1017/2007г., всички на нотариус О.Каменов, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Община Вършец, представлявана от Кмета Б.Т.Б. - Л. да ЗАПЛАТИ на Х.К.Х., М.Т.Х., Т.Х.К. и М.Х. *** направените по делото разноски в размер 410, 50 (четиристотин и десет лв. и 50 ст.) лева.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: