Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 15.05.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в публично заседание на 15 април………………………………………… през две хиляди и девета година……..……........……………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.Ф.

 

при секретаря Св.Г.………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Ф.…*** 312 по описа за 2008 г……………...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

 

         Ищецът М.А.П. *** твърди в исковата си молба, че на 01.06.2007 година в град Враца между управляваното от него и това от ответника МПС възникнало ПТП. Твърди още, че вината за възникналото произшествие е на ответника. В резултат обаче, пристигналите на мястото представители на КАТ съставили акт, а по – късно и НП на ищеца. След обжалване, наказателното постановление било отменено на процесуално основание. Ищецът навежда доводи, че в резултат на реализираното ПТП върху автомобила му били нанесени щети, чието отстраняване възлиза на сумата от 438.00 лева. Твърди още, че за обжалване на наказателното постановление заплатил на адвокат сумата от 50.00 лева. По – късно отправил нотариална покана до ответника да му заплати доброволно сумата от щетата, за която заплатил също сума от 50.00 лева. Понеже се почувствал незаслужено обвинен за реализираното ПТП, твърди, че се разстроил психически и се наложило да посещава психиатър. Посещенията му при специалиста възлизат на сумата от 120.00 лева. Закупил си и предписаните му лекарства на стойност 100.00 лева. Всички тези суми, твърди ищецът, представляват за него вреди, причинени му от ответника по повод реализираното ПТП. Моли съда, да постанови решение, с което осъди последния да му заплати посочените суми, ведно с обезщетението за забава върху всяка една от тези суми, считано от датата на заплащането й до завеждане на иска в общ размер на 200.00 лева, както и разноските в настоящото производство.

        

Ответникът П.В.П. се представлява в производството от нарочно назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК. Последният оспорва претенциите по размер. Навежда доводи, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на всичките си твърдения.

 

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза. След преценката им, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

На 01.06.2007 година в град Враца на кръстовище на ул. „Др.Цанков” и ул. „Складова” между управляваното от ищеца МПС и управлявания от ответника лек автомобил възникнало ПТП. От разпитаните в производството свидетели се установи, че причина за произшествието било поведението на ответника. Последният предприел рисковано маневра „завой наляво” и тъй като целта му била да избърза пред насрещно движещия се автомобил по път с предимство, ударил колата на ищеца. Последният бил спрял на знак „Стоп”. В резултат на това ПТП, върху автомобила на ищеца били нанесени материални щети. Дошлите на място представители на КАТ съставили АУАН обаче, на ищеца. На последния по – късно било издадено и НП. Тъй като контролните органи не проявили усърдие при установяване на нарушението, РС – Враца отменил атакуваното НП. Всички тези събития притеснили ищеца. Известно време бил неконцентриран, посещавал лекар и пиел лекарства. Ответникът не се отзовал на отправената му покана да обезщети причинените от него вреди.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за обосновани следните правни изводи :

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Основният принцип, закрепен в разпоредбата на този текст от закона е, че всеки е длъжен да обезщети пострадалия за причинените му вреди, резултат на виновно и противоправно поведение. Както бе разяснено и на страните в производството, виновността се презумира по закон. Противоправността пък се изразява в поведение на ответника, което нарушава закона. В конкретния случай е налице такова от страна на ответника, който е нарушил правилата за движение по пътищата, навлязъл е в насрещната лента за движение при осъществяване на маневра и е ударил спрелия на знак “Стоп” автомобил на ищеца. Предпоставка за реализиране на отговорността от непозволено увреждане е и да е налице вреда. Последната може да бъде както имуществена (претърпяна реална загуба и/или пропусната полза), както и неизмуществена (претърпени болки и страдания, засягане честта, достойнството....). Във всички случаи обаче, вредите подлежат на обезщетяване само, ако се намират в причинна връзка с реализираното от ищеца противоправно и виновно деяние. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетяват се само вредите, които представляват пряка и непосредствена последица от непозволеното деяние, а не всички, които биха могли да бъдат резултат на случайни, несвързани със събитието обстоятелства. На ищеца в настоящото производство бе разяснено, че причинната връзка е елемент от доказването в производството, чиято тежест е негова. Въпреки това, съдът намира, че последният не доказа причинната връзка между реализираното ПТП и претърпените от него имуществени загуби, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар за обжалване на НП, заплащане на нотариална такса за покана към ответника и разходи за посещение при лекар и закупуване на медикаменти. Следва да се отбележи, че последното искане би било основателно, ако ищецът бе доказал, че в резултат на реализираното ПТП е получил травми, които е следвало да лекува. Но, както се твърди и в самата искова молба – депресията му била резултат от това, че му е съставено НП, а не от уплах или травма, резултат на реализираното ПТП. Разходите пък по обжалване на съставеното НП са направени не по повод виновното поведение на ответника, а са резултат от поведението на контролните органи, които са преценили неправилно фактическата обстановка. Все в тази връзка заплатените 50.00 лева за нотариални такси, съдът не би могъл да квалифицира като вреди, които са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника, а именно реализираното по негова вина ПТП. Ето защо, при такъв анализ на доказателствата и при такава правна обосновка, настоящият състав намира за основателен предявения иск досежно щетите, нанесени върху автомобила на ищеца. Безспорно бе доказано в производството ( в тази част липсва оспорване и от страна на представляващия ответника), че репарирането на тези щети възлиза на сумата от 438.00 лева. Предявен е и иск за обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД. Това обезщетение е претендирано върху всяка твърдяна щета, считано от датата на нейното настъпване, до завеждане на делото. Безспорно, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, а причинителят му се смята в забава, без да е необходимо да бъде канен към нейното обезвреждане. По изложените по – горе съображения, основателна е тази претенция по отношение на признатата от съда щета. Размерът й възлиза, съгласно т.1 от заключението на вещото лице, на 83.35 лева. В останалата част тази претенция следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, съобразно уважената част на иска.

 

Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П.В.П. ***„Д-р е. Теодосиева” №13, ет.6, ап.17 с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П. ***„Н. Войводов” №17, вх.А, ап.2 с ЕГН ********** сумата от 438.00 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от реализирано на 01.06.2007 година в гр.Враца ПТП, като ОТХВЪРЛЯ предявените останали искове с правно основание чл.45 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА П.В.П. ***„Д-р е. Теодосиева” №13, ет.6, ап.17 с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П. ***„Н. Войводов” №17, вх.А, ап.2 с ЕГН ********** сумата от 83.35 лева, представляваща обезшетение за забавено плащане на сумата от 438.00 лева, считано от 01.06.2007 година до 10.10.2008 година, като ОТХВЪРЛЯ останалите предявени на това основание искове като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА П.В.П. ***„Д-р е. Теодосиева” №13, ет.6, ап.17 с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П. ***„Н. Войводов” №17, вх.А, ап.2 с ЕГН ********** сумата от 299.86 лева, направени в производството разноски съразмерно на уважената част от иска.

 

 

          РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва пред ОС-Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                      

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: