Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА,  28.07.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 27 юли….……...……..………….……………………………….

през две хиляди и девета година….......……….……………………в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Ц.

                                                    

при секретаря К.А.….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Ц..………………………….…..……...АН дело 296 по описа

за 2009г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 107 / 08.05.2009г. на Началника на РУ на МВР град Вършец на Б.Б.Н. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Б.Б.Н., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излака конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание пълномощникът му  доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение, с който се констатира, че на 12.04.2009г. около 04.30 часа, като водач на лек автомобил Рено 11” с ДКН М 46 01АК на път ІІІ-812 при км.11+650 с посока на движение село Спанчевци, обл.Монтана поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността /хоризонтален и надлъжен наклон/ изгубва контрол върху автомобила, излиза в ляво на пътното платно, където катастрофира в крайпътно дърво, с което причинява смъртта на Тодор Младенов Сълков на 43 години и Илиян Божидаров Кръстев на 39 години и двамата от град Вършец, с което деяние виновно е нарушил чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата.

         Пълномощникът на жалбоподателя навежда доводи, че деянието за което е наказан административно, съставлява престъпление по смисъла на НК, както и че има образувано досъдебно производство за същото. Предвид на това твърди, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения, както на  процесуалните правила, така и на материалния закон.

         При извършване на служебната проверка за законосъобразност на атакуваното постановление, съдът установи наличие на съществени процесуални нарушения.

         Жалбоподателят не оспорва констатациите отразени в АУАН и НП. В тази насока са и събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на К.З. и А.А..

         Видно от писмо изх. № 3979 / 27.07.2009г. на РУ на МВР град Вършец се установява, че за ПТП на 12.04.2009г. около 04.30 часа  на път ІІІ-812, км.11+650 край град Вършец, при което Тодор Сълков и Илиян Кръстев са починали е образувано срещу Б.Б.Н., жалбоподател в настоящето производство досъдебно производство № 49/2009г. по описа на РУ на МВР град Берковица, респективно № 56882009г. по описа на Окръжна прокуратура град Монтана. На Б.Б.Н. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.”Б” във връзка с чл.342 ал.1 от НК.

         На жалбоподателя е вменена административна отговорност, за това, че на 12.04.2009г, като водач на МПС поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността /чл.20 ал.2 от ЗДвП/ предизвиква ПТП, от което е причинена смъртта на две лица. Едновременно с това на Б.Н. му е повдигнато обвинение, за това, че на 12.04.2009г., като водач на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и е допуснал причиняването на смърт на две лица, като деянието е извършено в пияно състояние.

От тук следва извода, че допуснатото административно нарушение от жалбоподателя – нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП е обективен елемент от престъпление, за което Б.Н. е обвинен, поради което се поглъща от него. Затова в този случай може да се наложи само едно наказание и то за извършеното престъпление по чл.343 ал.3 б.”Б” във връзка с чл.342 ал.1 от НК.

  Според нашето законодателство не е допустимо едновременно прилагане на наказателна и административна отговорност за едно и също деяние. Този основен принцип е утвърден в Закона за административните нарушения и наказания, където е посочено, че ако деянието, което съставлява административно нарушение, не съставлява престъпление, се наказва по административен ред. А това сочи, че наказателната отговорност поглъща административната такава. Същият принцип е намерил и процесуално разрешение в чл. 33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, според който не се образува административно наказателно производство, ако деянието съставлява престъпление, а ако е образувано производство, същото се прекратява и материалите се изпращат на прокурора. Това е така, когато с деянието се нарушават едновременно наказателни и административни норми, които охраняват един и същ обект на защита, какъвто е настоящият случай.

Систематичното място на правната норма на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е в Глава трета от ЗАНН – Производство по установяване на административните нарушения, налагане и изпълнение на административните наказания. Прекратяването по смисъла на ал.1 от чл.33 от ЗАНН на административнонаказателното производство е изцяло от компетентността на органите по чл. 47 от ЗАНН, а не на съда. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН има предвид производството пред органа до момента на издаването на наказателното постановление. След като то е вече издадено, неговото изменяне, потвърждаване или отмяна се осъществяват само по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

         Именно при обсъждане законосъобразността на атакуваното наказателно постановление съдът констатира, че административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си визирано в чл.52 ал.4 от ЗАНН - преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Ако наказващият орган бе изпълнил това свое задължение би констатирал, че срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство за извършено престъпление, поради което би приложил разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗАНН, а именно административнонаказателно производство да не се образува.

         Предвид гореизложените мотиви съдът намира атакуваното наказателно постановление за постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

         Само на това основание без да коментира именно има ли извършено деяние, което е виновно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, както и правилно ли е определен размера на наложеното наказание, съдът приема, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени, а жалбата да се приеме за основателна.

         Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 107 / 08.05.2009г. на Началника на РУ на МВР град Вършец, с което на Б.Б.Н. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                         

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: