Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 22.07.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД град Берковица….……...наказателна колегия в публично

заседание на 07 юли...............……..………….……………………………….

през две хиляди и девета година….......……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Ц.

                                                    

при секретаря С.П............….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Ц..………………………..………........АН дело 278 по описа

за 2009г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 149 / 19.02.2009г. на Началника на РУ на МВР град Берковица на Н.К. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, както и са отнети 4 контролни точки на основание чл.4 ал.1 от Наредба Із-1959/27.12.2007г. на МВР.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Н.К.К., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателя на 10.02.2009г. около 10.00 часа в град Берковица по ул.”Иван Вазов” управлявал лек автомобил “ВАЗ 21214 с ДКН СА 71 96КН, като в следствие несъобразена скорост с пътните условия блъска паркирания след знак В-27 лек автомобил “Фиат Уно” с ДКН М 94 57АМ. Няма употребен алкохол от водача – жалбоподател. С деянието си виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Непосредствено при съставяне на акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят е отразил, че не е съгласен с констатациите в акта. В срока по чл.44 от ЗАНН, санкционирания е подал писмено възражение – арг.л.6-7 от делото. Жалбоподателят е направил възражение, че констатираното не отговаря на действителното положение.

          Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите посочени в акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление. На първо място, навежда доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон.

          При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на наказания.

          Жалбоподателят в АУАН е направил възражение в смисъл, че поведението му не е неправомерно, тъй като е действал при условията на крайна необходимост. Твърди още, че реакцията му е била с цел да запази живота и здравето на внезапно появилия се пешеходец. Това възражение има пряко отношение към установяването на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Безспорно по настоящата административнонаказателна преписка, а и не е посочено в наказателното постановление, административнонаказващият орган не е изпълнил това свое процесуално задължение, което по разбиране на съда е съществено нарушение на административно производствените правила и с оглед спорната фактическа обстановка съществено е накърнило правото на защита на административно-наказаното лице. При наличието на конкретно възражение на констатациите, направено непосредствено при установяване на нарушението /в срока по чл.44 от ЗАНН/ административнонаказващият орган е следвало да го обсъди и да изведе конкретен извод относно неговата основателност, респективно да прецени да кредитира или не констатациите на актосъставителя, най – малкото защото ако възражението е правилно, то изцяло променя отразената в АУАН фактическа обстановка. В този смисъл е и постоянната практика на Административен съд гр. Монтана - аргумент Решение от 09.05.2008г. постановено по КАНД № 204/2008г. по описа на АС-Монтана. Ако административнонаказващият орган бе извършил проверка на възражението на наказания и спорните обстоятелства, би установил различна от констатираната фактическа обстановка.

          На следващо място, съдът намира, че в конкретният случай са налице условията на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.13 ал.1 от НК.

          В съдебното производство се установи, че водачът – жалбоподател е изменил посоката на движение на управляваното от него МПС, с цел да предотврати настъпването на ПТП с внезапно преминаващ пешеходец. С това си действие е причинил ПТП с неправилно спряло МПС, от което са настъпили само имуществени вреди.

          Спасителната маневра като действия, които водачът на едно МПС извършва за изменение посоката на движение не е правно регламентирана, така както е направено за другите маневри, съгласно ЗДвП и ППЗДвП. Необходимостта да се извършат тези действия възниква при критична ситуация и той прави усилия за предотвратяване на произшествието. Спасителната маневра е правомерна, когато водачът се намира в състояние на крайна необходимост – чл.13 ал.1 от НК. Следователно тя се предприема, за да се спаси живота и здравето на хора, като при извършване на деянието се уврежда имущество. Наличие на спасителна маневра може да се приеме, когато от неправомерно поведение на участник в движението /внезапно преминаващ пешеходец/, е създадена непосредствена реална опасност за настъпване на вредни последици. Когато водачът се намира в положение на крайна необходимост по чл.13 ал.1 от НК при извършване на спасителна маневра, той няма да носи наказателна отговорност само когато от неговото деяние се уврежда имущество.  В този смисъл е Тълкувателно решение № 106 от 31.Х.1983г. по н.д. № 90/82г, ОСНК и Решение № 1132/ 08.ХІІ.1980г. по н.д. № 1035/80г. на ІІІ н.о.  

          Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че в конкретният случай са налице условията на чл.8 от ЗАНН, а именно не съставлява административно нарушение деянието осъществено от жалбоподателя, тъй като е извършено при условията на крайна необходимост.

          Съдът намира за неоснователно възражението на санкционирания, че е налице съществено процесуално нарушение при издаване на НП, тъй като не е спазен месечния срок от съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Съгласно чл.34 ал.3 от ЗАНН образуваното АН производство се прекратява, ако в 6-месечен срок от съставяне на акта не е издадено наказателното постановление. Видно от датите отразени в АУАН и НП този преклузивен 6-месечен срок е спазен.

Всяко едно от посочените процесуални нарушения не са от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като са съществени, и не биха могли да се санират в последващ стадии на административнонаказателното производство.
          С оглед изложените съображения, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, а жалбата да се възприеме като основателна.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление 149 / 19.02.2009г. на Началника на РУ на МВР град Берковица, с което на Н.К. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, както и са отнети 4 контролни точки на основание чл.4 ал.1 от Наредба Із-1959/27.12.2007г. на МВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: