Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ …………….

 

гр. Берковица, 7.07.2009г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на тридесети юни през две хиляди и девета година в състав:                               

                                      

                                                                           Председател:  К.Т.

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Т. *** по описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск за определяне на местоживеенето на малолетни деца и упражняване на родителските права с правно основание чл. 71, ал.2 от Семейния кодекс и иск за присъждане на издръжка на основание чл.82, ал.1 от СК.

В исковата молба ищецът М.В.М. *** твърди, че с ответницата Б.В.Б. са живеели на съпружески начала и от съвместното им съжителство имат две деца – Исус Миладинов В., роден на 22.12.2004г. и Р. Миладинова В., родена на 12.06.2006г. Поддържа, че през месец май 2007г. ответницата напуснала дома им и отишла да живее на съпружески начала с друг мъж в гр.София, като оставила двете им деца. Оттогава единствено той се грижи за отглеждането и възпитанието на децата, подпомаган от своята майка, с която живеят заедно. Твърди, че въпреки многократните молби към ответницата да се върне, за да си гледат заедно децата, същата отказвала да се върне при него. Моли съда, като установи наличието на твърдените от него обстоятелства, да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на двете деца, да определи режим на лични контакти на ответницата с децата два пъти месечно – в първата и третата неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. по местоживеене на децата, както и да осъди ответницата да му заплаща, в качеството му на баща и законен представител на децата, месечна издръжка по 50 лв. за детето Исус и по 40 лв. за детето Р., считано от една година преди предявяване на иска ведно със законната лихва върху същата от датата на падежа върху всяка просрочена вноска и направените по делото разноски.

Ответницата Б.В.Б., в писмения отговор и в съдебно заседание, оспорва предявените искове като твърди, че докато ищецът е изтърпявал присъда, тя сама, с помощта на баща си В.Б.П., е отгледала децата им. Поддържа, че не се е отказала от децата си, но не смее да ходи при тях, защото ищецът я заплашвал многократно и се страхувала от него. Твърди също, че има трето дете Християн В.Б., роден през 2007г., което ищеца не признавал за свое.

Дирекция “Социално подпомагане”, Отдел “Закрила на детето”,  гр.Вършец в социален доклад по делото, изготвен съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, считат, че е в интерес на децата да бъдат уважени исковете като упражняването на родителските права над тях бъде присъдено на бащата.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

Ищецът М.В.М. и ответницата Б.В.Б. са имали фактическо съжителство, от което на 15.12.2004г. се е родило детето Исус Миладинов В. и на 12.06.2006г. се е родило детето Р. Миладинова В., видно и от приложените по делото удостоверения за раждане от 09.03.2009г. на Община Берковица.

От показанията на свидетелите О.М. – майка на ищеца и Р. Георгиева – негова сестра, имали непосредствен контакт със страните и техните деца, които съда възприема като непосредствени, непротиворечиви, достоверни и пълни, се установи, че първоначално страните живеели в дома на родителите на М. ***, където Б. родила двете деца. През месец юни 2007г. ищеца влязъл в затвора, а една седмица след това ответницата заедно с децата напуснала дома, в който живеели заедно, и отишла да живее в гр.София на съпружески начала с друг мъж, където е и понастоящем. Скоро след това обаче майката на ответницата върнала децата в дома на ищеца, за да ги гледа неговата майка. След освобождаването на М. от затвора децата живеят постоянно при него и той полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание, подпомаган от родителите си и сестра си Р.. Б. не е идвала в дома им, не се е интересувала от децата, не е изпращала пари за тяхната издръжка, нито пък дрехи, храна или други необходими за тях неща. Недоказани в процеса останаха твърденията на ответницата, че не е ходила при децата си, защото ищецът я заплашвал и се страхувала от него.

От приложения към делото социален доклад на Дирекция ”Социално подпомагане”, гр.Берковица, отдел “Закрила на детето”, гр.Вършец, изготвен след извършени от експерт към отдела срещи и разговори с ищеца относно битовите условия, при които живеят децата, семейната им и социална среда, се установява, че бащата на децата – ищеца по делото, живее в дома на своите родители в гр.Вършец заедно с децата в отделна стая с оскъдно обзавеждане. Социално-битовите и хигиенните условия, в които живее семейството са лоши. Майката на ищеца е пенсионерка, а баща му е безработен. Родителите на ищеца полагат необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Последните са привързани към баща си, баба си и дядо си, които са единствените значими за тях възрастни хора, и се чувстват сигурни при тях. От представеното по делото удостоверение на Д”СП”- Берковица, отдел „Социална закрила”, гр.Вършец е видно, че месечните помощи по чл.7 от ЗСПД за двете деца не са получавани от ищеца за периода 01.06.2007г. до 19.06.2009г. От месец април 2009г. ищеца работи към Община Вършец на срочен трудов договор до 01.11.2009г. и получава месечно възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата.

Въз основа на така приетите от съда констатации, от правна страна, настоящият състав счита за обосновани следните правни изводи:

Съгласно закона и трайната съдебна практика, при определяне на местоживеенето на децата, съда следва да вземе предвид комплекс от обстоятелства и факти с цел постановяване на решение, което да е от изключителен интерес за децата - най-важен критерий за законодателя. Настоящият състав се ръководи от подробните указания, отразени в Постановление № 1/1974 на Пленума на Върховния съд. На първо място следва да се изтъкне възрастта на децата – Исус е на 4 години, а Р. – на 3 години - възраст, в която нуждата от непосредствена майчина грижа не е жизнено важна за отглеждането на детето. От друга страна не е целесъобразно предоставянето на децата на майката, когато последната е изоставила децата и не се интересува за тях, какъвто е настоящия случай. По делото не се установиха също условията и средата, в които живее понастоящем ответницата, както и нейните доходи, което възпрепятства съда да прецени дали същите са подходящи за отглеждането и възпитанието на децата и дали майката може да осигури на децата необходимите средства за отглеждането им. Важно е да се осигури на децата здрава социална среда, която да въздейства благотворно върху изграждането на трудови навици, правилни нравствени разбирания и изобщо добро поведение в обществото и в семейството. Местоживеенето на децата при бащата-ищец би допринесло в тази насока - цел, която не би била осъществена, ако децата живеят при майката-ответница.

Съдът при разбора на доказателствата прецени и всички други обстоятелства от значение за предмета на спора, като собствен дом на ищеца, където са създадени подходящи условия за отглеждане и възпитание на децата, помощта на трети лица - майката на ищеца и неговата сестра, привързаността на децата и родителя един към друг, липсата на алиментни задължения на ищеца към трети лица и наличието на собствени доходи, което обезпечава финансово отглеждането на децата.

При решаването на въпроса за местоживеенето на детето, съдебната намеса се предприема от съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и съдът следва не само да постанови при кого от двамата родители да живее детето, но да се произнесе и относно упражняването на родителските права, както и относно режима на лични контакти с другия родител.

С оглед изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Исус и Р. следва да бъде предоставено на бащата М.В.М. и следва да се определи режим на лични контакти на ответницата с децата при положение, че същата има желание и намерение да има такива, въпреки установената по делото нейна незаинтересованост. По разбиране на съда осъществяването на лични контакти два пъти месечно – в първата и третата неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. по местоживеене на децата, би било най-доброто разрешение с оглед на установените обстоятелства по делото.

Определянето на местоживеенето на децата при бащата-ищец и предоставяне упражняването на родителските права на същия налага и присъждане на издръжка на децата с оглед и предявения от ищеца иск на основание чл.82, ал.1 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл.85, ал.1 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в граници, установени от Министерския съвет (Постановление № 38 на МС от 1.07.1985 г.). По делото се установи, че ищеца получава месечно възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата. Няма данни за доходите на ответницата, поради което съдът приема, че същата, като работоспособна, е в състояние да реализира минимален месечен доход в размер на минималната заплата, установена за страната.

         При така установените възможности на родителите и нуждите на децата, съобразно законовата разпоредба на чл.85 от СК, съдът намира, че за 4-годишния Исус месечната издръжка следва да бъде не по-малко от 70 лева, от които 40 лева следва да се заплащат от майката, а за 3-годишната Р. месечната издръжка следва да бъде не по-малко от 60 лева, от които 30 лева следва да се заплащат от майката, които размери са съобразени с възможностите й и няма да затруднят нейната собствена издръжка. Останалите необходими средства ще се дават от бащата, който ще продължи да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на децата.

С оглед изхода на делото ответницата следва да заплати на ищеца направените по воденето му разноски в размер 130 лв., както и държавна такса в размер 100, 80 лева за присъдената издръжка.

 

Водим от изложеното, съдът

Р     Е     Ш     И :

 

ПОСТАНОВЯВА децата Исус Миладинов В., роден на 15.12.2004г. с ЕГН ********** и Р. Миладинова В., родена на 12.06.2006г. с ЕГН ********** да живеят при бащата М.В.М. с ЕГН ********** ***, ул. “Трета” № 4.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Исус Миладинов В., роден на 15.12.2004г. с ЕГН ********** и Р. Миладинова В., родена на 12.06.2006г. с ЕГН ********** на бащата М.В.М. с ЕГН ********** ***, ул. “Трета” № 4.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения, като майката Б.В.Б. с ЕГН ********** ***, ул. “Четвърта” № 53 ще има право да вижда и осъществява лични контакти с децата Исус Миладинов В., роден на 15.12.2004г. с ЕГН ********** и Р. Миладинова В., родена на 12.06.2006г. с ЕГН ********** два пъти месечно – в първата и третата неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. по местоживеене на децата.

ОСЪЖДА Б.В.Б. с ЕГН ********** ***, ул. “Четвърта” № 53 да заплаща месечна издръжка на детето Исус Миладинов В., роден на 15.12.2004г. с ЕГН ********** по 40 (четиридесет) лв. и на детето Р. Миладинова В., родена на 12.06.2006г. с ЕГН ********** по 30 (тридесет) лв., чрез техния баща и законен представител М.В.М. с ЕГН ********** ***, ул. “Трета” № 4, считано от една година преди завеждане на иска - 09.03.2008г. до настъпване на законоустановени условия за изменение или прекратяване на тази издръжка или до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, съобразно падежа й.

ОСЪЖДА Б.В.Б. с ЕГН ********** ***, ул. “Четвърта” № 53 ДА ЗАПЛАТИ на М.В.М. с ЕГН ********** ***, ул. “Трета” № 4 направените по делото разноски в размер 130 (сто и тридесет) лева.

ОСЪЖДА Б.В.Б. с ЕГН ********** ***, ул. “Четвърта” № 53 ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса за присъдената издръжка в размер 100,80 (сто лв. и 80 ст.) лева, както и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: