Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 25.02.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 10 февруари…...……..………….……………………………….

през две хиляди и девета година….....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Ц.

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Ц...……………………....………….......АН дело 30 по описа

за 2008г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 1188/05.11.2008г. на Началника на РУ на МВР град Берковица на В.В.Д. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месец на основание чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, като на основание чл.4 ал.1 т.23 от Наредба Із-1959/27.12.2007г. и във връзка с чл.157 ал.3 от ЗДвП са отнети 10 контролни точки.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.В.Д., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на съдебното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата си.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

      Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 1188 от 19.10.2008г, с който се констатира, че жалбоподателят В.Д. на 19.10.2008г. около 11.37 часа по път ІІІ-812 на разклона за “Клисурски манастир” , управлявал лек автомобил “Опел Вектра” с ДКН М 12 - 12 АН със скорост 85 км/ч при ограничение 40км/ч с пътен знак В-26. Скоростта установена и показана на водача с апарат ТР-4Д с фабричен № 258, тариран и годен за работа до месец април 2009г, с което виновно е нарушил чл.21 ал.2 от ЗДвП.

          Жалбоподателят чрез пълномощника си по същество не оспорва констатациите, но навежда доводи, че преди ограничителният знак В-26 /разрешена скорост до 40км/ч/ не е имало друг от тази категория, поради което са важали общите правила на движение по пътищата, а именно разрешена скорост извън населено място до 90км/ч. Твърди още, че водач на МПС не би могъл да приведе автомобила в разрешената скорост толкова бързо, което обстоятелство води до отчитане от техническото средство ТР-4 на превишена скорост.

          Съдът намира, че направените възражения са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение по следните съображения:

          На първо място, жалбоподателят е от град Вършец и редовно е преминавал в този участък, поради което му е известно разположението на пътният знак В-26. Нещо повече, от разпита на свидетелите Б.Ж. и П.П. се установява по несъмнен начин, че забранителният знак В-26 е бил разположен преди завой, а техническото средство отчело превишаване на скоростта е засякло скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил след него.

От разпита на свидетелите Б.Ж.Ж. и П.П.П. се установява по несъмнен начин фактическата обстановка отразена в АУАН и атакуваното НП, поради което съдът в решението си не я и преповтаря. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са предупредени за отговорността по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. В подкрепа на свидетелските показания на Б.Ж. и П.П. е и извадката от разпечатката на снети данни от техническото средство ТР-4 № 258 /л. 5 от делото/, която по несъмнен начин установява, че управлявания от жалбоподателя автомобил към 11.37 часа на 19.10.2008г. се е движел със скорост 85 км/ч при ограничение 40км/ч с пътен знак В-26. Видно от разпечатката на техническото средство в пункт 4, а именно “отграничение” по несъмнен начин се доказва в процеса, че при самото устройство са били зададени параметри за отчитане на превишена скорост над 40 км/ч.  Съдът счита, че установената от проверяващите скорост 85 км/ч е именно на управлявания автомобил от жалбоподателя, тъй като видно от разпечатката на апарата ТР-4 № 258 в пункт 7 посоката на измерване на скоростта е “А”, което означава, че техническото средство е измервало скоростта на движещите се срещу него автомобили. Нещо повече, от цитираната по-горе разпечатка /л.5 от делото/ се установява по несъмнен начин, че техническото средство е работело при режим “Н”, което означава непрекъснато действие. Техническото средство е предназначено за контрол превишаването на ограничението на скоростта от МПС при пряка видимост до тях, в условията на интензивно движение. Техническото средство се използва за измерване на скоростта на фронтално движещите се към него МПС. Радара отчита скоростта на най-бързо движещото се МПС, но операторът /разпитаните свидетели/ също контролират движението на автомобилите визуално. Именно поради гореизложеното автомобилът управляван от жалбоподателя е изваден от общата редица на движещи се автомобили. Нещо повече и свидетелските показания са в такава насока.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице и нарушения на материалния закон.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Сима Янева Димова. Същата е майка на жалбоподателя и е налице желание да подпомогне защитната му теза. Тази свидетелка развива доводи, че знака В-26 се намира след завоя, тоест в обхвата на техническото средство. Свидетелите Ж. и П. развиват доводи, че знака се е намирал преди завоя, а техническото средство е отчитало скорост на автомобили след него. Съдът дава вяра на свидетелите Ж. и П., защото липсва всякаква индиция за заинтересованост. Нещо повече, тези свидетели са оператори на техническото средство и знаят, че разстоянието на действие /обсег/ за лек автомобил, че е не по-малко от 300м, съгласно техническите характеристики. Предвид на това не биха допуснали привеждането в действие на радара при фактическата обстановка сочена от св.Димова. 

          Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че В.В.Д. е извършил посоченото административно нарушение.

По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН-да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание.

       Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а издаденото НП - да се потвърди, като законосъобразно.

          Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1188/05.11.2008г. на Началника на РУ на МВР град Берковица, с което на В.В.Д. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месец на основание чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, като на основание чл.4 ал.1 т.23 от Наредба Із-1959/27.12.2007г. и във връзка с чл.157 ал.3 от ЗДвП са отнети 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                         

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: