МОТИВИ:                                                            НОХД 159 / 2009г.

 

С обвинителен акт на РП – Берковица подсъдимата Н.Л.З. е обвинена в това, че  през периода от 07.01. 2002г. до 19.09. 2003г.  в гр. Берковица, действайки  в условията  на продължавано  престъпление, чрез използване  на  документи  с невярно  съдържание, а именно : молби - декларации с вх. № 398/ 7.01.2002г.,№ 1838/17.05.2002г., № 9693/22.10.2002г., № 791/23.01.2003г., № 3254/13.06.2003г. и № 5172/17.07.2003г., всички по описна на Дирекция  “Социално подпомагане”  гр. Берковица и удостоверение  с  изх. № 1370/27.01.2003г. издадено от ТДД – ДП – Монтана, в които е  декларирала и е  посочила  невярно обстоятелство, че С.Д.  Симеонов,  с който живее  на съпружески  начала не е  регистриран като Едноличен търговец и няма  регистрирана фирма по Търговския  закон, макар, че  последният  е  бил регистриран като ЕТ “Демо  - С. ***, получила от Дирекция  “Социално подпомагане”  гр. Берковица, респективно от държавният бюджета на РБ без правно основание,  с намерение  противозаконно  да  присвои месечни  социални и  целеви  помощи / за отопление/ на обща  стойност 2083.49 лв – престъпление по чл.212 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.

 

С обвинителен акт на РП – Берковица подсъдимият С.Д. СИМЕОНОВ е обвинен в това, че  през периода от 07.01. 2002г. до 17.07. 2003г.  в гр. Берковица, действайки  в условията  на продължавано  престъпление, чрез съставяне  на  документ  с невярно  съдържание, а именно: молби - декларации с вх. № 398/ 7.01.2002г.,№ 1838/17.05.2002г., № 9693/22.10.2002 г., № 791/23.01.2003г., № 3254/13.06.2003г. и № 5172/17.07.2003г., всички по описна на Дирекция  “Социално подпомагане”  гр. Берковица, подписвайки всяка една от тях като  съпруг на декларатора Н.Л.З., както и използвайки пред Дирекция “Социално подпомагане” Берковица документ с невярно  съдържание -  удостоверение  с  изх. № 1370/27.01.2003г. издадено от ТДД – ДП – Монтана, в които е    посочено  невярно обстоятелство, че не е  регистриран като Едноличен търговец и няма  регистрирана фирма по Търговския  закон, макар, че   бил регистриран като ЕТ “Демо  - С. ***, съзнателно е  дал възможност  на   Н.Л.З. да получи от Дирекция  “Социално подпомагане”  гр. Берковица, без правно основание  социални  помощи,  включително целеви  такива на обща  стойност 2083.49 лв. – престъпление по чл.212 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.

          Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението във вида, в който е предявено, като навежда доводи наказанието да бъде реализирано при условията на чл.54 от НК в предвидения от закона минимален размер. Моли още съда да приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.

          Подсъдимите Н.З. и С. Симеонов в хода на съдебното следствие се признават за виновни и се възползват от правото да не дават обяснения. Подсъдимите развиват доводи, че са извършили деянието поради лекомислие. Молят съда да им наложи наказание в предвидения от закона минимум.

         По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

         Подсъдимата Н.Л.З. ***, живее в същият град. Не е осъждана  за  престъпление от общ характер.

         Подсъдимият С.Д. *** и живее  в същият град. Не е осъждан за извършени  престъпления от общ характер.

         Подсъдимата З. и  подсъдимия С. от 1991г. до  настоящият момент  живеят на  семейни  начала.

         През периода 07.01.2003г. до 17.07. 2003г. подсъдимата Н.З. подала  в Дирекция  “Социално подпомагане”  гр. Берковица от свое име следните  молби  декларации: с вх. № 398/ 7.01.2002г., № 1838/17.05.2002г., № 791/23.01.2003г., № 3254/13.06.2003г, с които  кандидатствала  за отпускане  на месечни  социални  помощи  на основание  чл. 9 от ППЗСП, както и  молби-декларации  със  следните номера: № 9693/22.10.2002г. и №  5172/17.07.2003г., за отпуснкане  на целеви  п омощи  за отопление на основание  чл. 15 / отменен/ от ППЗСП и чл. 2  от Наредба № 5 на МТСП. От така  представените  документи  молби-декларации с № 1838/17.05.2002г. № 781/23.01.2003г. и № 3254/13.06.2003г. са подписани от подсъдимия Симеонов, като  съпруг на  п одсъдимата З.. Това се  наложило, тъй като  съгласно чл. 2 на §1 от ДР на ППЗСП “ съжителствуващите на семейни  начала  се  подпомагат като  семейство”.

В посочените  молби- декларации  подсъдимата З. е  посочели  невярното обстоятелство, че  с подсъдимия Симеонов нямат регистрирана  фирма  по ТЗ и че последният не е  регистриран като ЕТ, макар, че  видно от удостоверение на ОС Монтана по фирмено  дело № 28/1996г. от 23.10.2003г. /л. 6 от  делото/, подсъдимия Симеонов  е бил регистриран като ЕТ под фирма “ Демо – С. ***/11.03.19996г. на МОС. В потвърждение на това невярно обстоятелство подсъдимата З.  е  представила в Дирекция “Социално  подпомагане” – гр. Берковица и  удостоверение № 1370/27.01.2003г. издадено от ТД – ДП – Монтана / сега Служба МДТ – Берковица, което  също е  с невярно  съдържание.

Въз основа на посочените  по-горе  молби и  декларации и удостоверение № 1370/2003г., които са документи  с невярно съдържание подсъдимата  З. е  получила  лично от Дирекция “Социално  подпомагане” Берковица  месечни  социални  помощи и целеви  такива за отопление на обща  стойност 2 083.49 лв.

Деянието е извършено от подсъдимата  в условията на продължавано  престъпление  за периода от  07.01. – 19.09. 2003г. / датата  на получаване от подсъдимата З. на последната  социална помощ в размер на 114.00 лв./

Подсъдимият Симеонов  е  дал възможност  на  подсъдимата  З. *** без правно основание  социални  помощи  в посочения размер. Освен това  подсъдимия Симеонов станал причина  да се  внесат неверни  данни  в  удостоверение № 1370/27.01. 2003г.,  като е посочил невярно ЕГН, което е  довело от своя  страна  до  невярно документиране  на обстоятелствата  в посоченото удостоверение.

Деянието от подсъдимия Симеонов е извършено  п рез п ериода от 07.01. 2002г. до 17.06. 2003г., поради  което  по  своя  характер се явява  продължавано  престъпление.

Изслушано е заключение по назначената  на досъдебното  производство  съдебно-счетоводна експертиза изпълнена от вещо лице А.М.Г., от което се установява, че  размера  на получената от подсъдимата  Н.З.  помощ е в размер на 2083.49 лв. Съдът изцяло кредитира заключението на  вещото лице Г. като  обективно и  компетентно  дадено и  безпристрастно, а още повече, че не е оспорено и от страните в производството.

Изслушано е  заключение по  назначената съдебно - почеркова експертиза  на досъдебното производство изпълнена от вещото лице Р.Н.П., от която е  видно, че  подписите като  декларатор  и  срещу  съпруг в молби-декларации № 791/23.01.2003г., 3254/13.06.2003г. и № 5172/17.07.2003г. са положени съответно от подсъдимата Н.З. и  подсъдимия С. Симеонов. 

          Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от свидетелските показания на В.И., Е.Т. и в.П.. На тези свидетелски показания съдът дава вяра, като обективни, логически издържани и намиращи се в унисон с останалия доказателствен материал. Фактическата обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, експертните заключения, включително и от самопризнанието на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка и при този разбор на доказателствата съдът, намира, че с деянието си подсъдимата Н.Л.З. е осъществила от обективна страна престъпният състав на чл.212 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, като  през периода от 07.01. 2002г. до 19.09. 2003г.  в гр. Берковица, действайки  в условията  на продължавано  престъпление, чрез използване  на  документи  с невярно  съдържание, а именно : молби- декларации с вх. № 398/ 7.01.2002г.,№ 1838/17.05.2002г., № 9693/22.10.2002г., № 791/23.01.2003г., № 3254/13.06.2003г. и № 5172/17.07.2003г., всички по описна на Дирекция  “Социално подпомагане”  гр. Берковица и удостоверение  с  изх. № 1370/27.01.2003г. издадено от ТДД – ДП – Монтана, в които е  декларирала и е  посочила  невярно обстоятелство, че С.Д.  Симеонов,  с който живее  на съпружески  начала не е  регистриран като Едноличен търговец и няма  регистрирана фирма по Търговския  закон, макар, че  последният  е  бил регистриран като ЕТ “Демо  - С. ***, получила от Дирекция  “Социално подпомагане”  гр. Берковица, респективно от държавният бюджета на РБ без правно основание,  с намерение  противозаконно  да  присвои месечни  социални и  целеви  помощи / за отопление/ на обща  стойност 2083.49 лв.

 

При така установената фактическа обстановка и при този разбор на доказателствата съдът, намира, че с деянието си подсъдимият С.Д. СИМЕОНОВ е осъществил от обективна страна престъпният състав на чл.212 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от НК , като през периода от 07.01. 2002г. до 17.07. 2003г.  в гр. Берковица, действайки  в условията  на продължавано  престъпление, чрез съставяне  на  документ  с невярно  съдържание, а именно: молби-декларации с вх. № 398/ 7.01.2002г.,№ 1838/17.05.2002г., № 9693/22.10.2002 г., № 791/23.01.2003г., № 3254/13.06.2003г. и № 5172/17.07.2003г., всички по описна на Дирекция  “Социално подпомагане”  гр. Берковица, подписвайки всяка една от тях като  съпруг на декларатора Н.Л.З., както и използвайки пред Дирекция “Социално подпомагане” Берковица документ с невярно  съдържание -  удостоверение  с  изх. № 1370/27.01.2003г. издадено от ТДД – ДП – Монтана, в които е    посочено  невярно обстоятелство, че не е  регистриран като Едноличен търговец и няма  регистрирана фирма по Търговския  закон, макар, че   бил регистриран като ЕТ “Демо  - С. ***, съзнателно е  дал възможност  на   Н.Л.З. да получи от Дирекция  “Социално подпомагане”  гр. Берковица, без правно основание  социални  помощи,  включително целеви  такива на обща  стойност 2083.49 лв.

Обективните данни по делото сочат, че именно подсъдимите З. и Симеонов са извършили описаното по-горе инкриминирано деяние.

          От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл - подсъдимите са съзнавали общественоопасният характер на деянието, предвиждали са настъпването на неговите обществено - опасни последици и са искали настъпването на тези последици.

Причини за извършване на престъплението са ниско правно и обществено съзнание и култура, незачитане на чуждата собственост, пренебрежително отношение към установения обществен порядък.

          Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимите Н.Л.З. И С.Д. СИМЕОНОВ за ВИНОВНИ по предявеното им обвинение.

         За извършеното от подсъдимите Н.З. и С. Симеонов престъпление съдът им наложи съответното наказание от по ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства  с  правно  значение  за  неговото  индивидуализиране.   Съдът намери, че в процесният случай, че следва наказанието да бъде определено при условията на чл.54 от НК и при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Смекчаващи вината обстоятелства са чисто съдебно минало, признание на вината и спомагане за разкриване на обективната истина по делото. Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

          Не са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК в процесният случай - подсъдимите са с отрицателна съдимост, наложеното им наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намира, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и особено за поправянето на всеки от подсъдимите, не е наложително да изтърпяват ефективно наложеното им наказание. Ето защо съдът постанови изпълнението на това наказание да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

          С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

         Разпоредбата на чл.212 ал.7 във връзка с ал.1 от НК предвижда наред с наказанието лишаване от свобода до осем години и алтернативно предвидената възможност съдът да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал.1 т.7 от НК.

         Съдът намира, че в конкретният случай не е наложително да бъдат налагани тези алтернативно определени наказания. На първо място, подсъдимата З. не е осъждана до сега и това е първото и противоправно деяние, признава и осъзнава вината си, поради което не следва да се налага наказанието конфискация на имущество. На следващо място, лишаването от права в конкретният случай е неприложимо. 

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите Н.З. и С. Симеонов да заплатят направените разноски по водоне на делото в размер на 170лв. в полза на ВСС – София, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: