МОТИВИ:                                                                НОХД 137 / 2009г.    

 

 

С обвинителен акт на Районна прокуратура град Берковица подсъдимият ЕВГЕНИЙ К.К. е обвинен в това, че за периода от месец септември 2004 година до месец април 2005 година в град Берковица противозаконно е присвоил чужди движими вещи, собственост на М.Д. ***, които владеел, както следва: автоматична пералня AEG, балон за ел.бойлер, центрофуга за мед, 5 бр. магазини за кошери, тоалетна чиния, мивка за баня, електрожен, рабицова мрежа – 1 топ,  коса за косене на трева, газов съд за варене, медни котли – 2бр, меден тиган, брави – 2 бр, сърпове – 3бр, лопата, мотика, машинка за мелене на месо, пластмасово корито, пластмасов кош, пръстен гювеч, буркани със зимнина – 130 броя всички вещи на обща стойност 936.00 лева.

          Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението. Навежда доводи, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли съда да определи наказание на подсъдимия при условията на чл.54 от НК и при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Навежда още доводи, че гражданският иск е основателен.

          Гражданската ищца и частен обвинител М.Д. Белобрежка лично и с упълномощения повереник навежда доводи,   че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли гражданският иск да бъде уважен изцяло.

                Подсъдимият Евгений К.К. не се признава за виновен, но дава подробни обяснения. Защитникът му навежда доводи, че деянието, за което е обвинен не е доказано по несъмнен начин, поради което моли за оправдателна присъда. Предвид това моли съда да отхвърли гражданският иск, като неоснователен

          По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

          Изслушано е заключение по назначената съдебно - оценителна експертиза изпълнена от вещо лице П.А.В., която съдът изцяло възприема, като обективна и компетентно дадена, още повече, че същата не бе оспорена в хода на производството.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

          Подсъдимият Евгений К.К. не е осъждан за престъпления от общ характер. Роден е в град Плевен, където е живял известен период от време.

          Свидетелката М. Белобрежка преди пенсионирането си /2000 година/ е живяла в село Черноочене, обл.Кърджали.

          Подсъдимият К. и свидетелката Белобрежка през периода 2001 година до пролетта на 2005 година живели на съпружески начала.

          След като се пенсионирала свидетелката М. Белобрежка се прибрала да живее в село Мадан, обл.Монтана, в дома на нейната майка. Там дошъл и подсъдимият Евгений К.. През месец ноември 2004г. подсъдимият К. продал наследствения си недвижим имот в град Плевен, ул.”Серес” № 35А /арг.л.33-35 от делото/ за сумата от 28 000 лева и закупил друг недвижим имот в град Берковица, обл.Монтана. Този имот закупил за сумата от 22 000 лева. Свидетелката Белобрежка, заедно с майка си се преместили преди Коледа на 2004г. от село Мадан, обл.Монтана в град Берковица в жилището на подсъдимия К.. В последствие майката на свидетелката Белобрежка починала.

          Докато живеели заедно, синът на свидетелката Белобрежка, който живеел в САЩ й изпращал пари. В общото домакинство участвали средствата, както на свидетелката Белобрежка, така и на подсъдимия Е.К.. С тези общи средства те закупували различни вещи за нуждите на общото домакинство, извършвали ремонти на недвижимите имотите, както в село Мадан, обл.Монтана, така и в град Берковица.

          През пролетта на 2005 година отношенията им се влошили, след което двамата се разделили. Няколко дни свидетелката Белобрежка живеела в град Берковица в дома на нейния брат и племенница – свидетелката И.С.И.. След което се прибрала в село Мадан, обл.Монтана.

          Свидетелката Белобрежка започнала да претендира за вещи, които останали в дома на подсъдимия К. *** и това инициирало подаването й на жалби до компетентни органи – РПУ – Монтана, РПУ – Берковица, РП – Берковица.

          Освен за тези вещи, които останали в дома на подсъдимия К. ***, свидетелката Белобрежка в жалбите си изразявала претенции и за вещи, взети от подсъдимия Евгений К. ***. От своя страна, подсъдимият К. също започнал да изразява претенции към свидетелката Белобрежка за свой вещи и той започнал да подава жалби  - арг. л.95-98 и л.123-126 от ДП.

          Свидетелката М. Белобрежка имала претенции към подсъдимия Евгений К., че противозаконно й е присвоил следните вещи: автоматична пералня „AEG”, балон за ел.бойлер, центрофуга за мед, 5 броя магазини за кошери, тоалетна чиния, мивка за баня, електрожен, рабицова мрежа – 1 топ, коса за косене, газов съд за варене, медни котли – 2 броя, медни тигани, брави – 2 броя, сърпове – 3бр, лопата, монтика, машинка за меляне на месо, пластмасово корито, пластмасов кош, пръстен гювеч, буркани със зимнина – 130 броя.

          Подсъдимият Евгений К. имал претенции към свидетелката Белобрежка, че противозаконно й е присвоил дрехи, пералня „Аурика” – 70, бутилка БВГ и маркуч за газовата бутилка, хладилник „Фрам 112”, телевизор „Електрон В.Търново”, овощни дървета – 76 броя, ягодов разсад 90 бр, дървен материал, кошери и други.

          Изслушано е заключение по назначената на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза изпълнена от вещо лице П.А.В., която съдът изцяло възприема, като обективна и компетентно дадена, а още повече и не оспорена от страните по делото. В хода на съдебното следствие вещото лице е категорично, че експертизата е изготвена единствено и само на база свидетелски показания от досъдебното производство. Стойността на описаните в обвинителния акт движими вещи е взел, като употребени вещи и цените на действащите към момента сходни пазарни цени. Вещото лице В. е категорично, че не е направил оценка на позиция 13, тъй като е записан пчеларски инвентар, който не е видово и количествено определен. Общата стойност на вещите предмет на обвинението е 936.00 лева. Вещото лице е категорично в заключението си, че относно 130 буркани със зимнина е взел средна цена за такъв вид консерви, тъй като не е посочено дали са плодови, зеленчукови или местни консерви. 

          Гореизложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на И.С.И., Ц.Б.П., К.Б.Ц. и П.М.Б., които съдът изцяло възприема като безпристрастни, логически последователни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

          След като прие изложената по – горе фактическа обстановка и съобрази, както заключението на вещо лице, така и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, а така също и тези приобщени по реда на чл.281 ал.3 във връзка с ал.1 т.5 от НПК и събраните по делото писмени доказателства съдът призна подсъдимия ЕВГЕНИЙ К.К. за НЕВИНЕН по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

          Мотивите на съда са следните:

          Престъплението обсебване е налице, когато вещите предмет на разпореждането са били предоставени на дееца да ги владее или пази на определено конкретно основание.

          На първо място, по никакъв начин не се доказа собствеността на процесните вещи предмет на обвинението. Единственото нещо, което се доказа в тази насока са претенциите, както на подсъдимия К., така и на свидетелката Белобрежка за определени вещи. Безспорно се доказа, че част от вещите предмет на обвинението не са собственост на свидетелката Белобрежка. Сама свидетелката И.С.И. – племенница на свидетелката Белобрежка заявява, че балона за ел.бойлер е нейна собственост, че същият не й е бил необходим и затова го е дала на подсъдимия Евгений К. в полза на общото домакинство между него и гражданската ищца. Нещо повече, самата свидетелка в показанията си заявява, че този балон не й е необходим и не желае да и бъде връщан.

          На следващо място, племенницата на гражданската ищца – свидетелката И. е категорична, че електрожена, който е предмет на обвинението и за който свидетелката Белобрежка има претенции е собственост на техния общ наследодател. Категорична е, че именно тя го е дала на подсъдимия К., с който след като се е разделил със свидетелката Белобрежка не е виждала и не си го е търсила. Това обстоятелство се подкрепя и от обясненията на самия подсъдим. Същият не отрича, че електрожена се намира при него, но той ще го върне на този, който му го е дал – свидетелката И..        

          Центрофугата за мед, предмет на обвинението, за която гражданската ищца изразява претенции безспорно от доказателствата по делото се установява, че е собственост на свидетелката Ц.Б.П.. Това обстоятелство също не се отрича и от подсъдимия К..

          Така установените фактически положения не сочат на обсебване по чл.206 ал.1 от НК, защото при обсебването деецът извършва разпоредителни действия в своя полза с вещ, която владее или пази. В случая липсва интелектуалният момент на умисъла за обсебване, който включва съзнание у дееца, за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно основание, както и че му е позволено да върши определени действия с нея. Освен това той предвижда, че в резултат на разпореждането вещта ще премине в полза на самият него, като съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателство.  В конкретният случай подсъдимият Евгений К. не отрича обстоятелството, че изброените три вещи са при него и че ще ги върне на собствениците им – свидетелите по делото. Липсват всякакви доказателства, от които да е видно, че свидетелите са си поискали вещите и подсъдимият К. е отказал връщането им. Единствено се събраха доказателства, че претенции за тях има свидетелката Белобрежка – роднина на свидетелите.

          На подсъдимият К. е повдигнато обвинение, което се поддържа и в хода на съдебните прения от представителя на държавното обвинение и частния обвинител за вещи, които не са видово и количествено определени – 5бр. магазини за кошери. Пчеларския инвентар бива различни видове. Нито на досъдебното производство, нито в хода на съдебното следствие свидетелката Белобрежка установява за кой точно вид се касае. В обвинението са посочени буркани със зимнина – 130 броя. Нито на досъдебното производство, нито в хода на съдебното следствие свидетелката Белобрежка може да посочи дали се касае до плодови, зеленчукови, местни консерви и така нататък. Това налага извода, че житейски нелогично и неправдоподобно е да може да определи точно количество /130 броя/ буркани със зимнина, а да не може да ги индивидуализира видово. Това единствено може да свидетелства за влошените отношение на гражданската ищца и подсъдимия имащи конкретна цел.

          По отношение на останалите вещи предмет на обвинението -   автоматична пералня „AEG” тоалетна чиния, мивка за баня, рабицова мрежа – 1 топ, коса за косене, газов съд за варене, медни котли 2 броя, меден тиган, брави – 2бр, сърпове – 3 броя, лопата, мотика, машинка за мелене на месо, пластмасово корито, пластмасов кош, пръстен гювеч също не се доказа собствеността им. Нещо повече, тези вещи по никакъв начин не са индивидуализирани – марка, вид, година на производство и т.н. Процесуалното поведение на гражданската ищца и частен обвинител и на подсъдимия съдът констатира, че по – скоро е такова, като за едно гражданско, делбено производство, а не съответства на наказателно производство.

          Предмет на престъпното обсебване може да бъде само вещ /вещи/, на които деецът не е или не е единствен собственик. Затова в наказателното производство съдът е длъжен да се произнесе и по гражданско-правните въпроси, свързани със собствеността на вещта. В настоящето производство по никакъв начин не се доказа собствеността на тези вещи. Съгласно Закона за собствеността се приема, че една вещ е собственост на лице, когато са налице три елемента – право на ползване, право на разпореждане и право на владение. Единствено в тази насока са показанията на гражданска ищца и частен обвинител – свидетелката М. Белобрежка. Ето защо съдът не кредитира показанията на тази свидетелка. Тези показания са взаимно противоречиви, емоционални, целящи определена цел в следствие на влошените и взаимоотношения с подсъдимия К..  В тази насока са показанията на свидетелите К.И. и Велична И. /семейство/, който са съседи  в село Мадан, обл.Монтана на свидетелката Белобрежка и които са категорични, че подсъдимият Е.К. с изключение на автоматичната пералнята ги е изнесъл от къщата в село Мадан, обл.Монтана. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели и не им дава вяра, тъй като те самите не отричат обстоятелството, че на повече от 10 метра разстояние са видели подсъдимия К. да изнася тези вещи. Неправдоподобно е от такова разстояние да бъде видяно, че се касае точно за три броя сърпа, два броя медни котли, мотика, машинка за мелене на месо и т.н. Безспорно е доказано в производството обаче, че когато подсъдимият К. и свидетелката Белобрежка са живели на съпружески начала, то първият е подавал жалби до Окръжна прокуратура град Монтана срещу свидетеля К.А.И. /л.101-111 от ДП/.

          Съдът като прие, че подсъдимият ЕВГЕНИЙ К.К. не е извършил престъпление по чл.206 ал.1 от НК го призна за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА по повдигнатото обвинение, тъй като не се потвърди  фактическата обстановка, твърдяна в обстоятелствената част на обвинителният акт по един категоричен и небудещ съмнение начин, а именно, че за периода от месец септември 2004 година до месец април 2005 година в град Берковица противозаконно да е присвоил чужди движими вещи, собственост на М.Д. ***, които владеел, както следва : автоматична пералня AEG, балон за ел.бойлер, центрофуга за мед, 5 бр. магазини за кошери, тоалетна чиния, мивка за баня, електрожен, рабицова мрежа – 1 топ,  коса за косене на трева, газов съд за варене, медни котли – 2бр, меден тиган, брави – 2 бр, сърпове – 3бр, лопата, мотика, машинка за мелене на месо, пластмасово корито, пластмасов кош, пръстен гювеч, буркани със зимнина – 130 броя всички вещи на обща стойност 936.00 лева.

По силата на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия /в настоящето производство подсъдим/ в него, като по силата на чл.103 ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението  по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи. В процесният случай обвинението повдигнато на подсъдимия ЕВГЕНИЙ К.К. не е доказано по несъмнен начин. В хода на настоящето съдебно производство се установи по един категоричен и небудещ съмнение начин, че деянието на подсъдимия не съставлява престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия ЕВГЕНИЙ К.К. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА.

 

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

          На основание чл.84 от НПК в настоящето производство е предявен граждански иск от гражданската ищца и частен обвинетел М.Д. Белобрежка против подсъдимия Евгений К.К. за сумата от 936 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и направените разноски по водене на делото.

          При условията на чл.307 от НПК съдът се произнесе по предявеният граждански иск и намери същият за неоснователен. По делото не се установи по безспорен и несъмнен начин подсъдимия К. виновно да е извършил деяние причинило неблагоприятни последици за гражданската ищца Беробрежка, които последици да съставляват имуществени вреди подлежащи на обезщетяване съгласно чл.45 от ЗЗД. Не са налице следователно условията за уважаване на гражданския иск, поради недоказаност основанието на иска.

          По горните съображения съдът отхвърли изцяло предявения граждански иск за  имуществените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и направените разноски по водене на делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          На основание чл.190 ал.1 от НПК, когато подсъдимият е признат за невинен разноските по дела от общ характер остават за сметка на Държавата.

          Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

         

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: